Решение № 7355 от 21.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Национална експертна лекарска комисия/НЕЛК/, представлявано от д-р Райчев, за отмяна по реда и основанията на чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила определение 1313 от 22.02.2021г., постановено по адм. дело 8180/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Твърди се, че по адм. дело 8180/2020 г. на АССГ НЕЛК не е участвала в производството, а със съдебният акт са вменени задължения за издаване на административен акт, без да съществуват компетенции за това. Иска се отмяна на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане. Претендира се присъждане на направените разноски в производството по отмяна. Ответната страна Ж. Данаилова, чрез процесуален представител адв. Митева счита искането за неоснователно и моли да се отхвърли.Претендира разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо. Определението, чиято отмяна се иска е влязъл в сила акт, с който окончателно се прегражда развитието на делото, тъй като с него се прекратява производството по делото, образувано по жалбата на Ж. Данаилова медицинско удостоверение 104/27 на ЦЕЛК към МИ на МВР, с което полученото от жалбоподателката телесно увреждане по време на изпълнение на служебните си задължения е определено като разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК и покриващо признаците на чл. 130, ал.1 НК Искането е подадено от лице, което не е страна по делото, но съдът е определил като административен орган компетентен да се произнесе по оспорения административен акт. Искането е подадено срещу съдебен акт, който е неблагоприятен, в срока по чл. 240, ал. 3 АПК едногодишен от влизане в сила на определението на АССГ. Искането е подадено в надлежна форма с посочено правно основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. В жалбата не са изложени твърдения, че НЕЛК е страна по делото или следва да бъде такава и вследствие на нарушение на процесуалните правила от съда, е била ненадлежно представлявана, което е основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Твърди се, че НЕЛК не е компетентният орган да се произнесе с административен акт, каквото задължение му вменява административният съд. Съдебната практика по въпроса за компетентността на НЕЛК да разглежда жалби против актове постановени от ЦЕЛК е установена. Законът за здравето чл. 112-113, регламентира дейността по извършване на медицинската експертиза и обжалване на актовете на органите извършващи тази дейност. Медицинската експертиза установява временна неработоспособност, вида и степента на увреждане, степен на трайно намалена работоспособност и потвърждаване на професионална болест. Принципите и критериите на медицинската експертиза съгласно чл. 101, ал. 7 ЗЗ, редът за установяване на временната неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и потвърждаване на професионална болест се определят с наредба на министерски съвет - Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно чл. 103, ал. 2 ЗЗ експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии /ЛКК/, териториални експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ и от НЕЛК. В чл. 112 от ЗЗ се предвижда обжалване срещу актовете на медицинската експертиза пред ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК като съгласно чл. 112, ал. 4 ЗЗ решението на НЕЛК подлежи на обжалване пред Административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя, по реда на АПК. Съгласно чл. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към Министерството на вътрешните работи /МВР/, Министерството на отбраната /МО/, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерски съвет, Министерството на правосъдието и Министерството на младежта и спорта, се извършват по реда на правилника. Съгласно чл. 16, ал. 3 от същия правилник, създават се ТЕЛК за военнослужещи и държавни служители по ЗМВР, създават се към Централната военномедицинска комисия /ЦВМК/, към военно медицинска академия и към Централната експертна лекарска комисия /ЦЕЛК/ към МВР. Законовата уредба сочи на създаване на териториални структури като органи на медицинска експертиза, включително и на ТЕЛК и централна структура НЕЛК и аналогични такива в министерства и Министерски съвет съгласно чл. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ. По отношение на медицинската експертиза, извършвана в системата на МВР има обаче специална уредба- чл. 238 ЗМВР - и правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 98 от този правилник медицинския институт на МВР е натоварен да организира и осъществява дейността по здравеопазване в МВР, като изпълнява специфични функции за оказване на извън болнична помощ и болнична медицинска помощ, изброени, включително и извършване на медицинска експертиза за установяване на временна неработоспособност и за установяване на трайно намалена работоспособност на служителите от МВР. Съгласно чл. 99 от този правилник, ЦЕЛК извършва специализирано медицинско освидетелстване и изготвя медицински заключения за здравословното състояние на лицата по чл. 98, ал., т. 10 и 11 по медицинските изисквания за работа в МВР, определени в наредба по чл. 155, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Съгласно чл. 238, ал. 3 от ЗМВР видът на причинената телесна повреда се определя от ЦЕЛК, което има значение за обезщетението по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на 99, ал. 2 Правилника за устройството и дейността на МВР, изрично определя ЦЕЛК като орган на медицинската експертиза за служителите на МВР със статут на Териториална експертна лекарска комисия по смисъла на чл. 103 от ЗЗ. Правилника за устройството и дейността на МВР урежда по специален ред отношенията на определена категория лица, за разлика от ПУОРОКМЕ. При тези данни следва да се приеме, че статутът на ЦЕЛК е като на ТЕЛК, при което обжалването на актовете на ЦЕЛК следва да се извършва пред НЕЛК. Както се посочи по-горе, Правилника за устройството и дейността на МВР, приет през 2014 г., в разпоредбата на чл. 99, ал. 2 предвижда, че статута на ЦЕЛК е статут на ТЕЛК по смисъла на чл. 103 от ЗЗ, което означава, че актовете на ЦЕЛК като актове на ТЕЛК се подчиняват на режима на обжалване, въведен с чл. 112, ал. 4 ЗЗ, а той е пред НЕЛК. Тази процедура по обжалване е различна от обжалването по административен ред, уредено в АПК и е израз на специалната организация на тези органи. Поради тази специална уредба и специфика, следва да се прилага точно уредбата в ЗЗ относно обжалването на актовете на медицинската експертиза, което означава, че компетентен да разгледа жалбата срещу медицинското удостоверение е НЕЛК. Производството по реда на чл. 239, т. 5 от АПК е извънреден способ за защита при нарушаване нормите за конституиране и представителство на лицата. В настоящия случай обаче съдът се е произнесъл по определяне на компетентност на орган, който следва да разгледа случая и въпреки липсата на спор между административните органи относно компетентност, административният съд е разполагал с тази процесуална възможност по аргумент на чл.19 от АПК. При така изложените по-горе обстоятелства, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не е налице основание за отмяна на съдебния акт, поради което искането за отмяна на соченото правно основание като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото на ответника по искането за отмяна се дължат деловодни разноски в размер 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение