Решение № 6084 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 452/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Пловдив (РИОСВ Пловдив), против Решение 6060/16.10.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 2290/2023 г., с което е отменено писмо ОВОС-3067-9/29.12.2022 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите Пловдив (РИОСВ-Пловдив). В касационната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че първоинстанционният административен съд е достигнал до необоснован правен извод, че конкретното инвестиционно предложение ще окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на съответните зони, касаещи река Марица, тъй като актът бил постановен в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (изм. и доп. ДВ. бр.106 от 15 декември 2021 г., само Наредбата за ОС) и в този случай административният орган само уведомява инвеститора за решението си относно необходимостта за извършване на ОС. Счита, че за процесното инвестиционно предложение не се прилага Законът за опазване на околната среда (ЗООС), а е приложима процедурата от наредбата по чл. 31, ал. 5 ЗБР. Касаторът твърди, че съдът нарушил и разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, защото отменил обжалвания административен акт, без да постанови изпращане на компетентния орган на преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По същество моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу издадения административен акт. Ответникът - Сдружение Балканка, чрез адв. Костадинов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Ответникът Пимк ООД не излага становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отменил писмо ОВОС-3067-9/29.12.2022 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите Пловдив. За да достигне до посочения правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че съгласно заповед (посочена като заповед РД-22-100/09.12.2021 г.) на областния управител на Област Пловдив и след проведена междуведомствена комисия, за определен участък от р. Марица е разпоредено да бъде сключен договор между Областна администрация - Пловдив и Пимк ООД за почистване и укрепване на речен участък. Съдържанието на подлежащите на изпълнение действия съобразно договореното, съдът е извел от предвиденото в чл. 1 от договора. Посочената разпоредба касае предметния обхват на дейността на дружеството, а именно почистването и укрепването на речния участък. По-конкретно, в обхвата на ИП, за което Пимк ООД е уведомено с процесното писмо и на основание чл.1 от договора, се включват следните дейности: изготвяне на проект за почистване и укрепване в границите на участъка; изграждане на подход към речното легло до участъка за почистване при необходимост; почистване на растителността, ограничаваща хидравличната проводимост; възстановяване на ерозиралите участъци от бреговете на река Марица в землището на [населено място] с посочените координатни точки, чрез преместване на наносните отложения и укрепването им, съгласно одобрен проект; изземване (отнемане) на наносни отложения от реката, само в случай на доказване на излишни обеми с одобрения проект, в границите на указания участък от р. Марица. От данните по делото се установява, че административното производство по издаване на оспорения административен акт е започнало с Уведомление с вх. ОВОС-3067/14.10.2022 г., подадено от Пимк ООД до РИОСВ - Пловдив за инвестиционно предложение: Почистване коритото на р. Марица от наносни отложения, саморасла растителност и укрепване на бреговете, с цел осигуряване на хидравлична проводимост" в землището на [населено място], Община Родопи. В съответствие с предвиденото в чл. 12, ал. 5 от Наредбата за ИОС във вр. с чл. 155, ал. 1, т. 23 ЗВ директорът на РИОСВ Пловдив е изискал от Басейнова дирекция Източнобеломорски район да изрази становище относно допустимостта на инвестиционното предложение на Пимк ООД, касаещо режимите, определени в утвърдените планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения. Видно от писмо на Басейнова дирекция Източнобеломорски район от 11.11.2022 г.представеното ИП е допустимо от гледна точка на Плана за управление на речните басейни на Източнобеломорски район (ПУРБ) и Плана за управление на риска от наводнения в Източнобеломорски район (ПУРИ) 2016 - 2021 г., Закона за водите и подзаконовите нормативни актове към него, при спазване на изрично посочените условия: а) да не се допуска изземване извън определената площ от координатния регистър към уведомлението; б) да не се допуска замърсяване на повърхностните и подземните води от дейностите по инвестиционното предложение, включително и от нефтопродукти; в) да не се допускат сечи на естествена крайбрежна растителност по бреговете и островите на реката, освен при доказана необходимост; г) наличие на издадено Разрешително за ползване на воден обект по чл.140, ал.7 ЗВ по отношение на дейности по изземване на наносни отложения; д) наличие на издадени Разрешителни за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 1, б. г и т. 10 от Закона за водите (ЗВ) по отношение на дейностите по изграждане на укрепителни съоръжения и по почистване на храстовидна и дървесна растителност; е) да не се допуска почистване извън натрупани наносни коси по бреговете и острови на реката; ж) да не се допуска изземване на инертен материал под нивото на активното дъно на реката; з) дейностите, предвидени в инвестиционното предложение да са съобразени с протокола от проведената междуведомствена комисия. По така издаденото ИП Почистване коритото на река Марица от наносни отложения, саморасла растителност и укрепване на бреговете, с цел осигуряване на хидравлична проводимост е постъпило възражение от Сдружение Балканка (Сдружението). На възражението е било отговорено с писмо вх. ОВОС-3067-8/21.12.2022 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, който е счел, че не са налице сочените от Сдружението нарушения при издаване на ИП, и че е налице приложимост на разпоредбата на чл. 140 ЗВ. От своя страна междуведомствената комисия е установила отлагане на значителни количества наноси, оформени като два последователни полуострова. Административното производство е приключило с издаване на процесното писмо с изх. ОВОС-3067-9/29.12.2022 г., в което органът е приел, че поради местоположението и характера на инвестиционното предложение Почистване коритото на река Марица от наносни отложения, саморасла растителност и укрепване на бреговете, с цел осигуряване на хидравлична проводимост в землището на [населено място] в участъка с изрично посочени координати, при реализацията му няма вероятност от отрицателно въздействие върху защитени зони от мрежата Натура 2000, включително върху защитени зони BG0000578 Река Марица и BG0002087 Марица - Пловдив. Възложителят Пимк ООД е уведомен, че не е необходимо да бъде проведена процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ИОС. Подадената жалба на Сдружение Балканка срещу оспореното пред съда писмо е оставена без уважение, като е постановено Решение 24/09.02.2023 г. на министъра на околната среда водите, с което на основание чл. 97, ал. 1 АПК е потвърдено писмо ОВОС-3067-9/29.12.2022 г. на директора на РИОСВ - Пловдив. Като е обсъдил приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният административен съд е приел, че процесното инвестиционно предложение попада в границите на защитени зони: 1) Река Марица с код BG0000578, одобрена с Решение 122/02.03.2007 г. на Министерски съвет (МС), на основание чл.10, ал.4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Решение 588/06.08.2021 г. на МС и 2) Марица - Пловдив с код BG0002087, одобрена с Решение 122/02.03.2007 г. на МС и обявена със Заповед РД-836/17.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл.12, ал. 6 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗБР, и за него е приложима нормата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ИОС. Съдът се обосновава с обстоятелството, че ИП не е сред изрично изброените по чл. 2, ал. 1, т. 1-т. 3 от Наредбата за ИОС, защото не е свързано с промяна на предназначението и/или начина на трайно ползване на имотите, независимо, че попада в границите на две защитени зони. Съдът анализирайки относимите за правния спор обстоятелства, въз основа на ангажираните от страните доказателства, е достигнал и до извод, че органът не е обосновал разпоредителната част на своя акт, а именно, че няма вероятност ИП да окаже отрицателно въздействие върху защитените зони, поради което не е необходимо провеждане на процедура по оценка за съвместимост. Административният орган не е изпълнил процедурата по чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС и не е направил дължимата се проверка съобразно показателите, които са нормативно установени в съдържанието на контролния лист към приложение 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС. Съдът, съобразявайки и разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие, е формирал извод, че административният орган, издал оспореният административен акт, не е извършил преценка дали заедно с други планове и програми, касаещи същите имоти и процесното ИП, биха могли да окажат отрицателно въздействие върху защитените зони. Липсата на фактически установявания от органа за тези относими обстоятелства сочи на липса на мотиви на административния акт, както и на невъзможност за правна преценка относно съответствието му с материалния закон, включително и за да се провери необходимо ли е провеждане на процедура по Глава втора на Наредбата за ОС. За да обоснове тезата си за незаконосъобразност на административния акт, първоинстанционният административен съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 118з, т.1 ЗВ, която въвежда забрана мястото за изземване на наносни отложения да се определя, където наносните отложения са разположени след язовирни стени или бентове на 500 м надолу по течението на реката или до първия непресъхващ приток, когато той е на разстояние повече от 500 м от съоръжението. Приложимостта на чл. 118з, т.1 ЗВ за разрешаването на конкретния правен спор, съдът е обосновал с информацията, съдържаща се в писмо ЗДОИ-01-98/06.12.2022г. на Басейнова дирекция, в което се сочи, че няма непресъхващ приток на р. Марица в участъка между Бент Полатово при гр. Стамболийски и вливането на р. Въча, където е предвидено да се осъществи процесното инвестиционно предложение. Мотивирайки се в посочения по-горе смисъл първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че процесното писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при нарушение на изискването за мотивиране на акта чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК, както и в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, задължаващи административният орган да изясни фактите и обстоятелствата по случая и да събере относимите доказателства, поради което е отменил обжалваното писмо на директора на РИОСВ Пловдив. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати сочените нарушения на материалния закон и необоснованост, поддържани от директора на РИОСВ-Пловдив, като касационни основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение. По делото няма спор, че предметът на инвестиционното предложение на Пимк ООД включва дейности по почистване на коритото на река Марица от наносни отложения, саморасла растителност и укрепване на бреговете, с цел осигуряване на хидравлична проводимост в землището на [населено място], Община Родопи, област Пловдив. При съответните ограничения компетентните административни органи са приели, че ИП попада в защитени зони: 1) Река Марица с код BG0000578, одобрена с Решение 122/02.03.2007 г. на Министерски съвет (МС), на основание чл. 10, ал. 4 ЗБР и Решение 588/06.08.2021 г. на МС и 2) Марица - Пловдив с код BG0002087, одобрена с Решение 122/02.03.2007 г. на МС и обявена със Заповед РД-836/17.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 12, ал. 6 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗБР. Обосновано първоинстанционният административен съд достига до извод, че ИП попада в приложното поле на чл. 1 ал. 2, т. и т. 3 от Наредбата за ОС. Видно от процесното писмо почистването на коритото на р. Марица ще се осъществи чрез изземването на наноси след премахване на самозалесилата се растителност върху тях, която ще се предава на кмета на Община Родопи за социални нужди. С ИП се предвиждат и две укрепления едно на десния бряг и едно на левия бряг. Посочените дейности са възложени по реда на чл. 140 от Закона на водите с договор АСД-12-69/08.09.2022 г. от областния управител на област Пловдив на ПИМК ООД. Следователно, с оглед характера на ИП и правните последици, които то създава за своя адресат, подлежи на преценка за съвместимост съобразно предвиденото в чл. 2, ал.1 от Наредбата за ОС. Според текста на чл. 2, ал.1 от Наредбата за ОС, на оценка за съвместимост по реда на Глава втора или трета се подлагат планове, програми и инвестиционни предложения, които са изрично посочени в т. 1 - т. 3. В случая просеното ИП е извън обхвата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОС, поради което за преценката относно съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитените зони, приложение следва да намери чл. 2, ал. 2 от същата наредба. Последно цитираната разпоредба е приложима за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения извън обхвата на ал. 1, включително техни разширения и изменения, в зависимост от техния характер и местоположение и след проверка за допустимост по смисъла на чл.12, когато е приложимо, компетентният орган по чл.6а от Наредбата за ОС указва начина на процедиране, въз основа на попълнен контролен лист и включените в него критерии, съгласно приложение 1. Правилен е изводът на административния съд, че директорът на РИОСВ-Пловдив не е извършил тази преценка за съвместимост по предварително оповестените правила в чл. 2, ал. 2 от Наредба за ОС. В чл. 2, ал. 2 е предвиден специален ред и форма чрез попълване на контролен лист от компетентния административен орган, който следва да удостовери чрез извършената проверка по заявлението на инвеститора дали ИП отговоря на законовите изисквания и при какви условия следва да бъде одобрено. Няма спор, че преценката дали да се съгласува планирана дейност с оглед съвместимостта й с режима на опазване на защитената територия, се извършва за всеки конкретен случай, като се отчитат всички релевантни обстоятелства. Въз основа на внесеното уведомление по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС компетентните държавни органи следва освен проверката за допустимост по чл. 12, ал. 2 от Наредбата за ОС, да съберат информация и да извършат проверка за местоположението на планове, програми, проекти (ППП) и инвестиционни предложения (ИП) спрямо защитени зони (ЗЗ) и защитени територии (ЗТ), каквато е защитената зона BG 0000578 река Марица за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, която зона е включена в списъка на защитените зони, приет от Министерски съвет с Решение 122 от 02.03.2007 г., обн. ДВ, бр. 21 от 2007 г. Видно от съдържанието на посочения в приложение 1 контролен лист от Наредбата за ОС административният орган, който е сезиран с искането на инвеститора, е длъжен и да извърши проверка за това дали ППП/ИП предвижда дейности непосредствено свързани/необходими за управлението на защитената/ите зона/и или са с благоприятно/положително въздействие. Посочването от органа в процесното писмо, че ИП е допустимо спрямо режима на защитена зона BG 0000578 Марица-Пловдив не сочи на извод, че директорът на РИОСВ - Пловдив е изяснил посочените по-горе обстоятелства, както и, че е обосновал въз основа на данните по административната преписка, правния си извод, че при реализацията на ИП няма вероятност от отрицателно въздействие върху защитените територии от мрежата Натура 2000, вкл. и върху защитената зона BG 0000578 река Марица. Съобразявайки правната материя, свързана с опазване на посочените защитени територии, настоящият касационен състав счита, че административният орган е бил длъжен да проведе съответния административен контрол по чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС, както и да изясни фактите и обстоятелствата по случая на основание предвиденото в чл. 35 и чл. 36 АПК. Проверките, които административният орган е следвало да извърши съобразно показателите, посочени в съдържанието на контролния лист по приложение 1, произтичат от характера и същността на териториите, които са защитени, както и от техния режим на управление. При проверката по чл. 2, ал. 2 от Наредбата по ОС е предвиден начина на процедиране, да се извърши анализ на следните критерии: 1. Загуба на площ на природно местообитание и/или местообитание на вид, 2. Фрагментация на природно местообитание и/или местообитание на вид, 3. Увреждане на природно местообитание или на вид. Също така, необходимо е да се анализират и абиотични фактори, нарушаване кохерентността между зоните, възможни емисии в някои от следните компоненти на околната среда: повърхностни или подземни води, атмосферен въздух, почви, които могат да доведат до въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони, като и да се изследва наличието на фактори, замърсяващи или увреждащи околната среда, които могат да доведат до въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони, след което да се установи налице ли са кумулативни въздействия на ИП върху посочените защитени територии. Видно от административната преписка, по която е издаден оспореният по делото индивидуален административен акт, такива нормативно установени данни не се съдържат, не става ясно какви факти и обстоятелства е изследвал административният орган, за да постанови своя административен акт. Следва извод, че административният орган се е произнесъл в нарушение на правилото, съдържащо се в чл. 35 АПК. Според чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Нарушена е и разпоредбата на чл. 36, ал.1 АПК, защото административният орган при допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 35 АПК, което в случая е съществено, не е събрал служебно доказателствата, необходими за преценката на критериите в посочения контролен лист по приложение 1 към чл. 2, ал.2 от Наредбата за ОС. Установеното нарушение на чл. 146, т. 3 АПК води и до нарушение на чл. 146, т. 2 АПК при издаването на процесния административен акт. Липсата на мотиви или тяхната недостатъчност възпрепятстват правилно упражняване на съдебния контрол върху оспорения административен акт. Като задължителен елемент от формата и съдържанието на акта отсъствието им съставлява основание за неговата отмяна. Неоснователни са касационните доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 118з, т.1 от Закона за водите спрямо процесното ИП, защото с тази разпоредба законодателят е въвел ограничения именно, за да се опазят водите, както и да се гарантира и опази живота и здравето на хората в близост до съответните водни обекти. Контролът, който държавата следва да осъществява на основание чл. 140 ЗВ върху водните обекти, така както е предвидено изпълнението на дейностите по чл. 138, ал.4 от Закона за водите, не отменя спазването на ограниченията по чл. 118з, ал. 1 от същия закон, а нормата на чл. 118з, ал.1 ЗВ е императивна. По делото няма спор, че в случая процесното ИП не попада в приложното поле на ЗООС и то не подлежи на оценка по ОВОС. Същото е и извън обхвата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОС, определящ плановете, програмите, проектите и инвестиционните предложения, които се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на защитените зони. По аргумент от чл. 2, ал. 2 на цитираната наредба в тези случаи в зависимост от характера и вероятността от въздействието на ИП върху защитените зони компетентният орган следва да направи преценка за приложимостта на Глава втора от Наредбата за ОС, каквато се доказа, че не е извършена от директора на РИОСВ-Пловдив. При постановяването на първоинстанционният административен акт съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, като след отмяната на административния акт не е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне. Направеният извод следва от обстоятелството, че процесният административен акт е издаден във връзка с внесено уведомление в РИОСВ Пловдив с вх. ОВОС-3067/14.10.2022 г. за горепосоченото ИП на основание чл. 6а от Наредбата за ОС. По тези съображения не са налице основанията за приложимост на разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК. Поддържайки така изложените мотиви, настоящата инстанция намира, че не са налице поддържаните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение