Решение № 10253 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 120/2011 г.

Решение № 10253 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 120/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 1474 от 05.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2223 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 260800220 от 29.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, и потвърден с решение № 759 от 21.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че неправилно съдът е отменил РА, тъй като няма осъществени реални доставки (освен счетоводното отразяване) и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), която имплицитно съдържа основното изискване по ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит - наличие на доставка. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено и спорът решен по същество, като бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Весойл" ЕООД - град Хасково, чрез пълномощника си - адв. Пенчев, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - Пловдив, е отменен РА № 260800220 от 29.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, и потвърден с решение № 759 от 21.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. С последния е отказан данъчен кредит на "Весойл" ЕООД - гр. Хасково, в общ размер 60 906,42 лв. и лихви в размер на 45 201,94 лв. по фактури, издадени от "Глоботек" ЕООД, "Феда" ООД, "Весойл 2002" ООД, "Макруз ойл" ООД, за м. 12.2002 г. и м. 01.2003 г.. Видно от констатациите в РА, данъчният кредит е отказан на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) поради това, че посочените доставчици не са открити на заявените адреси за кореспонденция и на основание чл. 32 ДОПК на същите е връчено ИПДПОЗЛ, но в указания в искането срок доставчиците не са представили поисканите от тях доказателства. Това е послужило като основание на органа по приходите да откаже правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези доставчици. За да отмени акта, съдът е приел, че са оборени констатациите и изводите на органите по приходите, за което се е обосновал със събраните в съдебно заседание писмени доказателства, между които ДРА на "Глоботех" ЕООД - пряк доставчик, и на поддоставчиците "Евими" ЕООД и "Интерпетролеум енд партнърс" ООД, както и на заключенията на вещото лице от назначената ССЕ (основна и три допълнителни). Предвид това е приел, че с ревизионния акт незаконосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. 12.2002 г. и м. 04.2003 г.. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано. Изводите, които е направил съдът, са в несъответствие с доказателствата по делото и материалния закон - чл. 64 и сл. ЗДДС (отм.). От констатациите и направените изводи в ревизионния акт и в ревизионния доклад, представляващ неразделна част от акта, се установява, че правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от доставчиците "Глоботек" ЕООД, "Феда" ООД, Весойл 2002" ЕООД и "Макруз ойл" ООД, не е признато поради това, че доставчиците не са представили поисканите им документи и писмени обяснения с исканията за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), които са им връчени по реда на чл. 32 ДОПК, поради това, че не са открити на адресите за кореспонденция при извършените посещения от органите по приходите. В ревизионния акт е направен изводът, че за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит поради това, че не е изпълнено условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) за начисляване на данъка, не е доказано, че фактурите удостоверяват реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, както и поради това, че е налице основание по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). От съдържанието на протоколите за насрещна проверка на доставчиците за посещения на адресите за кореспонденция, както и за връчване на съобщение се установява, че същите отговарят на процесуалните изисквания за форма и за съдържание, поради което представляват доказателствено средство за удостоверените с тях действия и за начина, по който са извършени, съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. От документите в данъчната преписка се установява, че до приключването на ревизионното производство доставчиците не са представили поисканите им документи и писмени обяснения. От текста на искането е видно, че тези документи имат значение за извършените доставки, за счетоводната отчетност, за начисляването на данъка, както и за предходните доставчици. Някои от тези документи и писмени обяснения са представени в производството по обжалване на ревизионния акт по съдебен ред, а за някои от исканите доказателства е назначена и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. Анализирайки всички тези доказателства, събрани впоследствие, съдът е приел, че по делото безспорно е доказано начисляването на данъка от доставчиците по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), като това е установено след посещение на място в счетоводствата на доставчиците. Освен това е приел въз основа на заключението на вещото лице, че по спорните доставки е налице разплащане между съконтрагентите. Обсъдил е многобройните доказателства, установяващи произхода на стоките, и тъй като по принцип произходът на стоките не попада във фактическия състав на правото на данъчен кредит, е обсъдил тези доказателства като част от обстоятелствата, свързани с реалността на доставките. Спрял се е на доказателствата, представени към РА на доставчиците, като приемателно-предавателни протоколи за закупени количества горива от доставчиците, хронологии на с/ка 304 и 701, складови разписки и експедиционни бележки за получаване на горива и др., касаещи предходните доставки. От всички тези доказателства обаче, вкл. и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото, не се установяват релевантни факти и обстоятелства по частта от спора, касаеща реалността на самите доставки от преките доставчици към ревизираното лице. Такъв извод не следва и от обсъдените от съда ДРА, тъй като никъде в тях няма изрична констатация за реалност на процесните доставки. Това, че няма корекция в издадените ДРА на тези доставчици, би могло да бъде само една индиция за реалност, но само ако има достатъчно други доказателства за това. Действително вещото лице е установило, че и четиримата доставчици имат заведено счетоводство като съвкупност от първични и вторични счетоводни документи и счетоводни регистри, което да е водено редовно, но след като по делото липсват други доказателства, доказващи самото прехвърляне на стоките, то само счетоводното отразяване на такова прехвърляне не е достатъчно основание, за да се приеме наличие на данъчно събитие. Предвид събраните по делото доказателства и разпределението на доказателствената тежест в процеса единственият обоснован извод, който може да бъде направен, е, че фактическите констатации и изводите в РА съответстват на доказателствата по делото и на приложимите правни норми. Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираното лице е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че за него са изпълнени всички предпоставки за признаване на право на приспадане на данъчен кредит, респективно - че не са налице пречки за упражняване на това право, предвидени в действащите за ревизираните данъчни периоди материалноправни норми. Предвид спорните по делото въпроси ревизираното лице е следвало да докаже, че процесните фактури удостоверяват реални доставки на посочените в тях стоки. По делото не е доказано, че по процесните доставки е осъществено прехвърляне на собственост на стоки, които са удостоверени с процесните фактури. Предметът на продажбите са родово определени вещи - дизелово гориво, поради което за прехвърляне на собствеността е необходимо стоките да бъдат отделени от останалите вещи от същия род чрез предаване, претегляне и т. н. Доказването на предаването може да бъде осъществено чрез приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки, документи за транспорт, като в тази връзка се държи сметка, че предвид специфичния характер на стоката същата може да бъде транспортирана само в специализирани транспортни средства за горива (цистерни). По делото не са представени подобни документи. Наличието на фактури и доказателства за разплащане между съконтрагентите и счетоводно отразяване на доставките не доказва прехвърлянето на собствеността. По делото не са представени приемателно-предавателни протоколи между ревизираното лице и доставчиците, липсват и транспортни документи за превоза на горивото. Само наличието на транспортни средства не доказва транспортирането на стоката, при положение, че липсват пътни листове и всякакви други данни за извършения превоз, както и доказателства за направените разходи при транспорта. Необоснован е изводът на съда за извършени транзитни продажби по реда на чл. 329 от ТЗ, който позволява на страните да уговорят продавача да предаде стоката на посочено от купувача лице. В случая липсват каквито и да било доказателства за наличие на такива уговорки между ревизирания субект, неговите доставчици и предходни такива (липсват договорни споразумения) за изпълнение изискването на чл. 329 ТЗ. Самото счетоводно отчитане също не дава основание за такъв извод. Поради изложеното обоснован се явява изводът на органите по приходите, че не са осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), респективно - не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС (отм.) и не е налице облагаема доставка по чл. 32, които от своя страна представляват основание за начисляване на данъка от доставчика и за приспадане на данъчен кредит от получателя съгласно определението по чл. 63 ЗДДС (отм.). Поради изложените съображения неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че е доказано реалното осъществяване на доставки по процесните фактури и че не е налице основание по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). По изложените съображения обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Весойл" ЕООД. С оглед изхода на спора приходната администрация има право на разноски в размер на 300 лв., които се изчисляват само за една инстанция. Не се предвижда второ юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, тъй като такава възможност не е изрично предвидена в чл. 161 ДОПК, а правилата за реално платените адвокатски възнаграждения не могат да се прилагат по аналогия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,