Решение № 986 от 8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1835/2008 г.

Решение № 986 от 8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1835/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ц. П., град София, срещу въззивно решение от 23.01.2008 г. по гр. дело № 1631/2007 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е приел, че липсва идентичност на земеделските земи, описани в решение № 02610/1.07.1993 г. на ОбПК - Б. с процесните имоти по решение № 2134 П/27.01.1999 г. на същата ОбПК. С плановете за земеразделяне е извършена комасация на имотите, попадащи в една съща местност. Названията на няколко по-малки местности са обозначени с едно име. Собствеността върху процесните земеделски земи е възстановена още през 1993 г. с решение № 02610/1.07.1993 г. на ОбПК - Б., поради което разпоредбата на чл. 9а ЗН не намира приложение. Ответниците по касационната жалба Т. Е. Б., З. А. З., С. П. З., Г. М. Б., М. С. Б., А. С. З., М. А. З., Е. А. В., К. В. Д., В. В. Д., З. В. С., Б. Д. С., С. Д. С. и М. Н. И., всички със съдебен а. - град С., оспорват жалбата като неоснователна. Ответниците по касационната жалба В. Г. С., Г. К. С., С. В. С., А. В. Х., С. В. П., Н. Б. К., П. Б. Д., Л. В. М., Т. Б. К., С. Й. К., П. Г. Ж., Л. С. Г., Н. С. Н., С. Д. Н. и Д. С. З., не са заявили становище. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Софийският градски съд е оставил в сила решение от 6.03.2006 г. по гр. дело № 11652/2001 г. на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на В. Ц. П. за делба на земеделски земи в землището на с. В. пасище от 2.252 дка, в м. "К. П." - имот пл. № 026001, с. В. ливада от 2.096 дка в м. "Р." - имот пл. № 043018, с. В. нива от 5 дка в м. "Д." - имот пл. № 012022, с. В. и нива от 8.700 дка, в м. "Г." - имот пл. № 014037, с. В. Въззивният съд е приел, че с две решения на ПК - Б. е възстановена собствеността върху процесните имоти на наследниците на А. К. Д. (поч. на х.хх.хххх г.) С решение на ПК - Б. № 2082Р/17.08.1998 г. е възстановена собствеността в стари реални граници на два от процесните имоти - пасище от 2.252 дка, в м. "К. П." - имот пл. № 026001, с. В. ливада от 2.096 дка в м. "Р." - имот пл. № 043018. С решение на ПК - Б. № 2134 П/27.01.1999 г. е възстановена собствеността върху другите два процесни имота - нива от 5 дка в м. "Д." - имот пл. № 012022, с. В. и нива от 8.700 дка, в м. "Г." - имот пл. № 014037, с. В. Ищцата В. Ц. П. е наследник - дъщеря на съпругата на А. К. Д. - В. С. М., починала през хххх г. Бракът между тях е сключен на 26.05.1986 г. Ответниците по иска са наследници - на А. К. Д. В. С. М. е починала преди възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи, поради което съобразно разпоредбата на чл. 9а ЗН ищцата не е наследила тези имоти. Според въззивния съд възстановените с решение на ПК Б. от 1993 г. имоти не са идентични с процесните. Освен това според тези решения възстановяването на собствеността трябва да стане с план за земеразделяне, но не е издадено решение по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. По тази причина искът за делба е неоснователен. Въззивното решение е правилно. Обосновано е прието, че по делото не е установено възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи преди 1997 г. Ищцата В. Ц. П. е наследник - дъщеря на съпругата на А. К. Д. - В. С. М., починала през ХХХХ г., която съобразно ТР № 1 от 4.11.1998 г. на ОСГК на ВКС е последващ съпруг по смисъла на разпоредбата на чл. 9а ЗН. Това е така, защото са налице всички кумулативно посочени там предпоставки. Гражданският брак е сключен след включването на имотите в ТКЗС. От брака нямат родени или осиновени деца. Наследодателката на ищцата В е преживяла съпруга - собственик А. К. Д. и е починала преди възстановяването на собствеността, което е станало с посочените по-горе решения на ПК - Б. от 1998 г. и 1999 г. Решенията на ПК по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановиш стари реални граници, или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие (ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС). Това конститутивно действие се разпростира както по отношение обекта на собствеността, така и по отношение на субектите на собствеността. Решението на ПК е правопораждащ юридически факт за възстановяване собствеността върху земеделски земи. В случая правото на собственост върху процесните земеделски земи е било възстановено след смъртта на В. С. М., т. е. към момента на откриване на наследството те не са били в нейния патримониум, поради което и ищцата не е наследила същите. Въззивният съд е извършил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон. На ответниците по касационната жалба Т. Е. Б., З. А. З., С. П. З., Г. М. Б., М. С. Б., А. С. З., М. А. З., Е. А. В., К. В. Д., В. В. Д., З. В. С., Б. Д. С., С. Д. С. и М. Н. И. не трябва да бъдат присъждани деловодни разноски въпреки искането за това, тъй като такива не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на III г. о.,