Решение № 7471 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13798/2016 г.

Решение № 7471 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13798/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д., от гр. В., чрез процесуалния му представител - адв. Д. П., против решение № 2244/10.11.2016 г. по адм. дело № 2269/2016 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът: кмета на район "В. В." при община В., редовно призован не се явява. От същия е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на И. Д. Д., гр. В., против Заповед № 166/19.07.2016 г. на кмета на район "В. В." при община В., с която по отношение на оспорващия е наредено премахването на незаконни строежи: "Жилищна постройка", "Външна баня", "Навес" и "Гараж", находящи се в ПИ с пл. № 630 по кадастрален план на ползватели в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. "Ментеше", от 1997 г., попадащ в ПИ с идентификатор 10135.4501.1323 по КККР на гр. В. от 2007 г. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в хипотезата на извършен незаконен строеж, без строителни книжа. Адресат на заповедта е оспорващият, в качеството му на извършител. Прието е от съда, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган /от делегиран орган, при условията на заместване/, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда разпоредените за премахване постройки са строежи по § 5, т. 38 ДРЗУТ, за които няма издадени строителни книжа, каквито се изискват по ЗТСУ (отм.) и ЗУТ. Установено е, че същите са извършени в земеделска земя, предоставена за ползване на граждани по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, през 1985 г., и не представляват "търпим" строеж по § 16, ал. 1 ПРЗУТ, поради което не са налице основания за отмяна на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти и спрямо тях е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите му за наличие на строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършени без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и РС, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, респ. чл. 55 от ЗТСУ (отм.). В случая не е спорно, а и самият касатор не отрича, че не притежава такива строителни книжа. Този факт е достатъчен да обуслови законосъобразност на направените от съда изводи за незаконност на строежа, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Обосновани и законосъобразни са и другите изводи на съда, че строежите подлежат на премахване, поради това, че не са "търпими" по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, с оглед годината на извършване - 1985 г. По делото е установено, че строежите са реализирани през 1985 г. в земеделска земя, извън регулацията на гр. В., в местност по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в отсъствие на законови основания за такова строителство. Съгласно чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ /отм. - ред. Д. в. бр. 48/1985 г./ е било възможно в такива терени, предоставени за земеделско ползване, да се извършват строежи на едноетажни постройки за сезонно ползване с площ до 35 кв. м., въз основа на утвърдени проекти и разрешение за строеж, а съгласно ал. 6 от същата разпоредба и временни селскостопански постройки за нужди на личното животновъдство и друга селскостопанска дейност. Процесните строежи: жилищна сграда с площ 38,86 кв. м., външна баня и тоалетна, навес и гараж, не отговарят на тези законово разрешени сгради, поради което правилно е прието, че са недопустими. Те са недопустими и към настоящия момент, тъй като за СО "Ментеше" по ПНИ, където попада процесния ПИ с идентификаткор накрая 1323 няма одобрен и действащ ПУП-ПРЗ, предвиждащ такова застрояване, а само частична улична регулация. Неоснователно е оплакването за нищожност на заповедта, поради издаването й от некомпетентен орган. По това оплакване решаващият съд е развил подробни мотиви, като е съобразил и тълкуването по въпроса дадено с ТР № 4/2004 г. на ОСВАС, които се споделят изцяло. Приложени са доказателства - заповеди за делегация от кмета на община-В. и за заместване от кмета на р-н "Вл. Варненчик" за периода, съвпадащ с издаване на заповедта. Тези заповеди за делегация и заместване, обуславят законосъобразност на изводите на съда, че липсва твърдяната нищожност. Заповедта е издадена по заместване, от името на делегирания орган - кмета на района, поради което е валидна. Ето защо като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника не се дължат, поради неосъществено представителство пред касационната инстанция от юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение