Решение № 7050 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11623/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР-Перник,чрез пълномощника гл.юрисконсулт З. Василева срещу решение 176/23.10.2023г. по адм. дело 120/2023г. по описа на Административен съд-Перник, с което е уважен изцяло предявения от С. И. С. срещу Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи -Перник иск за присъждане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди на стойност 5 000лева, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице рег. 361зз-9 от 09.07.2022 година за периода от 09.07.2022 година до 30.03.2023 година, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2023 година до окончателното й изплащане и е осъден ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 960лева. Направени са оплаквания за недопустимост,неправилност и необоснованост на решението, поради несъобразяването му с доказателствата по делото и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск или да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер .При констатиране на недопустимост е отправено искане за връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. В депозиран по делото писмен отговор ответникът по касационната жалба-С. И. С., чрез пълномощника си-адв.А. Динев е оспорил жалбата като неоснователна и недоказана и е поискал същата да бъде оставена без уважение ,а решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.Претендирал е присъждане на разноските пред касационната инстанция съгласно приложения списък. Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна, поради наличие на касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК-неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което следва да бъде отменено.Пледирал е за наличие на хипотеза на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административният съд е установил, че със Заповед за задържане на лице рег. 361зз-9 от 09.07.2022 година, издадена от старши полицай К. Лазаров при РУ Трън към ОДМВР Перник, ищецът С. С. бил задържан на 09.07.2022 година, в 01.35 часа за срок от 24 часа, като е освободен на 09.07.2022 година, в 02.40 часа. С Решение 74 от 30.03.2023 година, постановено по касационно административно дело 37 по описа за 2023 година Административен съд Перник отменил Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа рег. 361зз-9 от 09.07.2022 година, като незаконосъобразна. От Амбулаторен лист 1509 от 09.07.2022 година, 12:20 часа, издаден от МЗ-Център за спешна медицинска помощ гр. Перник, филиал Трън, след извършен медицински преглед се установило, че ищеца има оток, охлузвания и зачервяване на дясната част на предмишницата, както и намалена сетивност на първи, втори и трети пръст на дясната ръка. От съдебномедицинско удостоверение 245.07/2022 година, издадено от Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет София, след извършен медицински преглед на ищеца се установило, че в долната трета на дясната предмишница циркулярно разположено е налице охлузване с надигната кафеникава коричка, както и в същата област има оток на предмишницата, както и оплаквания за изтръпване на показалеца и палеца на дясната ръка. От представените по делото извлечение за актуално състояние, и удостоверение за семейно положение се установило още, че ищецът е едноличен собственик на капитала на дружество ДейнаЕООД-гр.Трън с предмет на дейност-търговска, транспортна и строителна дейност, женен с две малолетни деца. По делото били разпитани две групи свидетели.От показанията на свидетелите на ищеца-св.М. Е. и св.В. М. се установило, че през месец юли 2022 година, в питейно заведение, около 23:30 часа дошли двама униформени полицаи, които поискали личните карти на всички присъстващи в заведението. Ищецът заявил, че неговата лична карта не е в него и поискал да отиде до дома си, в близост до заведението да я вземе, Въпреки, че всички присъстващи казали неговите имена и адрес единият полицай му сложил белезник на дясната ръка, при което му причинил болка. Впоследствие двамата полицейски служители в присъствието на свидетеля В. М. завели ищеца в РУ Трън , като извървели разстоянието пеша. След установяване самоличността на ищеца, последният бил освободен. Според показанията на свидетелите, след случая ищецът се променил, станал по- нервен и напрегнат, затворил в себе си, излизал рядко, чувствал се изложен пред жителите на града, не общувал с останалите съграждани. От показанията на свидетелите на ответника-св.К. Л. и св.В. Б. се установило, че през месец юли 2022 година били изпратени на нощна тишина в кафене на ул.Г.Димитров, където извършили проверка на личните карти на присъстващите около десет човека. Едно от лицата не дало личната си карта, при което останалите казали имената му и че го познават, тъй като живее в гр. Трън. Въпреки това единия свидетел му поставил белезник на едната ръка и отишли пеша до РУ Трън. Ищецът бил придружен от свидетеля В. М., като при влизане в районното управление дежурния полицай, който бил местен познал ищеца. Като му извадили данните, съставили му АУАН и след около 2 часа го освободили. При така визираната фактическа обстановка, от правна страна решаващият съд приел, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен. Ответникът следвало да носи имуществена отговорност на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като в случая било доказано наличието на всички три елемента от фактическия състав на отговорността-отменен незаконосъобразен индивидуален административен акт-Заповед за задържане, отменена с Решение74 по к.а.д.37/2023г. на АС-Перник, безспорно претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, вследствие на охлузвания и оток на дясна предмишница и изтръпване на три пръста на дясната ръка, установени от прил. медицинска документация и свидетелски показания и накърнена репутация, наличие на негативни емоционални усещания и преживявания като страдание, неудобство, притеснение, чувство на безпомощност, унижение и накърняване на личното достойнство и авторитет, установени според съда от гласните доказателства. Налице бил според съда и третият елемент-наличие на пряка причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен акт и претърпените вреди. На основание чл.52 от ЗЗД съдът определил размера на дължимото обезщетение, като уважил иска в пълния претендиран от ищеца размер от 5000лева.С тези мотиви административният съд уважил изцяло предявения иск. Неоснователно е оплакването на касатора досежно допуснато процесуално нарушение, поради постановяване на обжалваното решение от съдия, който е участвал в състава, постановил решението, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за задържане на ищеца. При наличие на съмнения у касатора относно наличието на предубеденост при формиране на съдийското убеждение ,същият е разполагал с право на отвод на докладчика по делото, което не е упражнил, с оглед на което оплакването му е несъстоятелно. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд не е направил разграничение, че в исковата молба се съдържат твърдения за настъпването на вреди под формата на болки и страдания и от действия на полицейските органи, а именно използване на физическа сила и помощни средства-белезници при задържането на ищеца, което съставлява мярка по смисъла на чл.85 ал.1 т.1 от ЗМВР, различна от принудителната мярка задържане налице и които подлежат на самостоятелно установяване от съда в хода на производството по ЗОДОВ.Не е уточнено кои от претендираните от ищеца вреди се свързват само с претърпените травми, болки и страдания от поставянето на помощни средства-белезници, не е посочено и кои са неимуществените вреди, проявени поотделно под формата на отрицателни емоционални усещания и негативни преживявания като страдание, неудобство, притеснение, чувство на безпомощност, унижение и накърняване на личното достойнство и авторитет сред обществото вследствие заповедта за задържане и какъв е техния паричен еквивалент според ищеца. Решението на съда е необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка.Съдът не е изложил съществени мотиви относно нормативноустановените предпоставки за изключване на имуществената отговорност на ответника поради наличие на хипотеза по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ или съпричиняване по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ в контекста на разглеждания случай, обсъдил единствено основанието за ангажиране на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.По точка 3 от Тълкувателно решение 2 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело 2/2004 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд е прието, че "държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ)."Решаващият съд ,при постановяване на решението си е обсъдил и възпроизвел изцяло твърденията на ищеца, но не и изложените от ответника съображения за отхвърляне на предявения иск поради наличие на изключващи отговорността обстоятелства. Присъдена е максимална по размер сума за обезщетение за неимуществени вреди, без да са отразени и обсъдени съществени обстоятелства, които очертават поведението на ищеца преди и по време на задържането, довели до причиняване вреди на друго лице и съпричиняването на такива. Допусната е неточност в мотивите на решението. Съдът неправилно се е позовал на издаден медицински документ /цитиран в решението като съд.медицинско удостоверение153/2022г. ,а всъщност с коректен изх.168/11.07.2022г./ за друго лице-полицейският служител В. Б., като погрешно е приел, че същият отразява и доказва нанесени болки и страдания на ищеца. Не е обсъдена от решаващия съд и съдържащата се в прил. докладна записка с рег.361р-4150/09.07.2022г., изготвена от мл.инсп.К. Л. информация във връзка с установяване Съдът не е обсъдил факта, че със съдебно медицинско удостоверение168/11.07.2022г. е констатирано нараняване на полицейския служител В. Б. при задържането на ищеца, което недвусмислено установява неправомерни действия от страна на ищеца, физическа конфронтация и неподчинение , нежелание да съдейства при извършване на полицейската проверка и проявена агресия спрямо полицейските служители, което води до съпричиняване на вредоносния резултат. С оглед констатираните касационни основания решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне на съда за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд