Решение № 23 от 14.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 564/2012 г.

Решение № 23 от 14.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 564/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 295 ГПК. Г. Л. М. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 419 oт 3.11.2011 г. по гр. възз. д. № 961/2010 г. на ОС-Благоевград по допускане на делбата на земеделски земи, останали в наследство от К. М. в землището на [населено място], [община]. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се постановяване на ново решение по допускане на делбата, като бъде съобразено с решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, както и с доказателствата по делото. Констатацията относно неясния и несъответстващ на рамката на висящия правен спор диспозитив на решението на въззивния съд е дал основание на ВКС да направи извод за евентуална недопустимост на атакуваното решение и допускане на касационно обжалване, в която насока са и дадените с т. 1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- останалите съделители в делбата. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания и с оглед правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, чл. 295 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 218з във вр. с чл. 196 и сл. ГПК (отм.) отхвърлил иска за съдебна делба на наследството на С. М., отменил е решението, с което е допусната делбата от първата инстанция на земеделски имоти по п. 1-18 от исковата молба, находящи се в землището на [населено място], [община], останали в наследство от К. М., между страните по делото, наследници по закон в частта за квотите и е постановил ново в тази част, като е определил права, съобразно новоустановения факт, че К. М. не е имала църковен или граждански брак с втория си съпруг С. Д., оставил е в сила решението на първата инстанция в останалата част - а именно, в частта с която е прекратен иска за делба и в частта, с която е отхвърлен инцидентния установителен иск за собственост на З. К. за един от земеделските имоти- нива от 0.666 кв. м. в м. "Д." -девета категория. Решението на въззивния съд е постановено в грубо нарушение на процесуалните правила- чл. 282, ал. 1 ГПК от 1952 г. (отм.) и чл. 218з ГПК (отм.), обуславящи процесуалната му недопустимост. Регламентацията на изискванията към съдебното решение като правораздавателен акт, с който съдът осъществява исканата от него защита-санкция на субективните материални права е уредена от правилата на общия исков процес - чл. 186 и сл. ГПК (отм.), а при действащия ГПК от възпроизведените в разпоредбата на чл. 235 и сл. ГПК правила. Съдебното решение задължително съдържа титулната част, в която се сочи дата и място на постановяването, съда, имената на съдиите, номера на делото, имената и адресите на страните, мотиви и диспозитив, в който се посочва точно какво постановява съда по съществото на спора, в тежест на кого са направените по делото разноски, подлежи ли на обжалване постановения съдебен акт и пред кой съд. Съгласно ал. 2 на чл. 189 ГПК от 1952 г. (отм.), респ. ал. 2 на чл. 236 ГПК съдът излага мотиви, с който се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Диспозитивът на съдебното решение следва логиката на мотивите, като с него съдът е длъжен да даде точен отговор на искането на всяка една от страните по спора. Диспозитивът на съдебното решение не може да е бланкетен и да съдържа препратка към доказателствата по делото или към друг съдебен или писмен акт, без да възпроизвежда съответните данни. В делбения процес, регламентиран като особено исково производство, съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК и аналогично на отменения чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.), към съдебното решение по допускане на делбата, законодателят е поставил специални изисквания, отговарящи на спецификата на съдебното производство. С това решението по допускане на делбата, съдът е длъжен да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще следва да се извърши делбата и какви са правата в съсобствеността на всеки един от съделителите. Ако предмет на делбата са недвижими имоти, без точната индивидуализация - а сега същата следва да се извърши съобразно действащите правила на ЗУТ и ЗКИР. В контекста на тези специални изисквания следва, че с диспозитива на решението по допускане на делбата следва да даде отговор дали е налице съсобственост по отношения на всеки един от посочените в исковата молба недвижими имоти, като основание за допускане да се извърши съдебната делба, между кои лица-страни по делото /или трети такива при наличие на установени факти в тази насока/ и какви са правата на всеки един от съсобствениците в съсобствеността на конкретния имот. Обжалваното решение на въззивния съд не е съобразено както с изискванията за прецизен диспозитив, нито с процедурата по чл. 218з ГПК от 1952 г. (отм.), в която ВКС е върнал делото за ново разглеждане, нито е съобразено с предмета на обжалване. Така с Решение № 748 от 21.10.2010 г. постановено по гр. д. № 911/2009 г. на ВКС-I г. о. е обезсилено решение № 462а от 1.09.2008 г. по гр. д. № 1290/2007 г. на ОС-Благоевград, в частта, с която е допусната съдебна делба и са определени квотите на съсобственост на имотите, описани под № 1-18 от исковата молба /първоначална/ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав в тази част. Със същото решение е отменено посоченото решение на въззивния съд, в частта, с която е прекратено производството по иска за съдебна делба на имотите под № 34, 36, 37, 46 и 47 от исковата молба и делото е върнато за разглеждане от друг състав в тази част. За да бъде обезсилено частично въззивното решение, касационният съд е приел, че е налице противоречие между петитум и обстоятелствена част на исковата молба, а за да бъде отменено въззивното решение, ВКС е приел, че след като делбените имоти могат да бъдат индивидуализирани според документите, касаещи реституцията им, то на основание липса на индивидуализация искът за делба не може да бъде прекратен. Постановеното от ВКС отменително решение възстановява висящността на спора за съдебна делба пред въззивния съд изцяло, в производство по чл. 218з ГПК (отм.). Правилна е констатацията, че в сила е влязло само решението на районния съд, в частта по отхвърления инцидентен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на З. К. С т. 4 на ТР 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС са дадени разяснения относно "дейността на въззивната инстанция". Прието е, че тази дейност е аналогична на тази на първата инстанция, която без да я повтаря, представлява нейно продължение и ако решаващият въззивен съд констатира нередовност на исковата молба /в случая констатацията е направена с отменителното решение на ВКС/ същият е длъжен да даде указания за отстраняване на дефектите, за да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора. В тези хипотези, въззивният съд "при поправянето на исковата молба, производството следва да продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба." С определение № 2222/19.11.2010 г. по новообразуваното въззивно дело № 961/2010 г., окръжният съд е оставил без движение "нередовната искова молба" с указания да се посочи, земеделските земи, предмет на иска за съдебна делба от чие наследство се претендират и при какви права, както и "да се индивидуализират точно и ясно земеделските имоти, на които се иска делба и които се намират в границите на населеното място по местоположения, площ и съседи и съобразно идентификационните им номера, съобразно последните планове". В изпълнение на тези указания, на 24.01.2011 г., ищцата Г. М. депозира "поправена " искова молба /л. 28/, с което всеки един от делбените имоти е напълно индивидуализиран, според указанията на съда. С определение № 180/25.01.2011 г., окръжният съд, считайки, че исковата молба е нередовна, "поради обстоятелството, че частично решението на РС- Гоце Делчев е влязло в сила, частично е обезсилено и, че с "изправената искова молба следва да бъдат решавани сложни фактически и правни въпроси" отново е задължим ищцовата страна да уточни искането си при какви квоти иска да бъде допусната делбата. В изпълнение на тези указания, на 3.02.2011 г. ищцата Г. М. е депозирала поредната поправена искова молба /л. 75/ Данните по делото сочат, че тази последна поправена искова молба е възприета като такава, съответстваща на дадените указания от съда, поради което с Определение № 557/28.02.2011 г. /л. 82/ е възобновено въззивното производство по чл. 218з ГПК от 1952 г. (отм.). При посочените факти относно извършени процесуални действия на съда, целящи отстраняване на констатирани с отменителното решение на ВКС пороци- нередовна искова молба, постановеният диспозитив сочи нелогичност, неяснота по спора, предмет на въззивно обжалване, несъобразяване с предприетите от въззивния съд процесуални действия. Доспозитивът, с който се "отхвърля иска" за съдебна делба на наследството на С. М., поч. 1913 г. С е извън рамката на висящия правен спор. В исковата молба е посочено, че се иска делба на наследството на К. М. и доколкото са били налице твърдения, че част от това наследство са права от покойния съпруг С. М., без това да е установено по делото, то тези факти /респ. липса на такива/ би било от значение само и единствено за обема права на съделителите - низходящи, без необходимостта от произнасяне на изричен диспозитив. В тази част, решението на въззивния съд ще следва да бъде обезсилено като постановено извън предмета на спора, plus petitum. Диспозитивът на решението на въззивния съд, в частта, с която се отменява решението по допускане на делбата досежно "наследствените квоти" и е постановено ново решение, с новите права на съделителите е постановено, без да се съобрази, че с отменителното решение на ВКС е отменено и решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.) по допускане делбата на всички, заявени с поправената искова молба имоти. В мотивите на съда, макар и да не са описани с индивидуализиращите ги белези, съдът прави опит за произнасяне- изложени са мотиви кои са имоти подлежащи на съдебна делба и кои /според съда/ не са поради преждевременно заявен иск, без крайният извод да е отразен в диспозитива на съдебния акт, въпреки, че изрично е дал неколкократна възможност да се "поправи" исковата молба именно от гл. т. на прецизната индивидуализация на имотите. Доколкото поправената искова молба по съдържание се различава от тази искова молба, въз основана която е иницииран правния спор, а безспорно това е така предвид на изложените по горе факти, то по е налице неяснота постановеният от въззивния съд диспозитив като решение по спора по коя искова молба се произнася и има ли валидно произнасяне, без точното посочване на имотите, предмет на допуснатата или недопусната делба. Липсата на точен отговор в рамките на коя искова молба съдът определя и преценява обектите на спорната съсобственост по наследяване от К. М. и съответно прави извод за наличието на съсобственост, подлежаща на съдебната делба на надлежно индивидуализираните /по негови указания/ недвижими имоти, респ. извод за липса на предпоставки да се приеме наличието на съсобственост поради "незавършена" /административна процедура/ доколкото такава процедура е елемент от реституционната процедура по ЗСПЗЗ/ без изрично посочване на лицата-титуляри в съсобствеността на конкретните имоти, а само на обема правата, дават основание за извод за процесуална недопустимост на съдебния акт, обезсилване на обжалваното решение Новото разглеждане следва да протече в рамките на процесуалните правила на § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218з ГПК (отм.), като се държи сметка на предмета на въззивното обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия