Решение № 14184 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2009 г.

Решение № 14184 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 22.04.2009 г. по адм. д. № 169 от 2009 г. Пазарджишкият административен съд е отменил писмена покана № 13/29-02-163 от 26.02.2009 г. на директора на РЗОК - Пазарджик, с която МБАЛ "Хигия" АД - Пазарджик е задължена да възстанови получена без правно основание сума от 44 550 лв. и лихва в размер на 252, 90 лв. Против това решение на административния съд РЗОК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически от гледище на закона. Предмет на съдебна проверка пред административния съд е оспорената от "Хигия" АД писмена покана № 13/29-02-163 от 26.02.2009 г. на директора на РЗОК, издадена на основание чл. 233, ал. 1 и чл. 234, ал. 1 от НРД 2006 във връзка с КП № 38 "Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания", за възстановяване от болницата на суми, получени без правно основание, в размер на 44 550 лв. и лихви за 252, 90 лв. Във връзка с осъществения по реда на чл. 145 и сл. АПК съдебен контрол за законосъобразност на обжалваната писмена покана административният съд е отменил същата като е приел, че е издадена при неправилно приложение на чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 и в нарушение на т. 217.5 от решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на НЗОК. Спорен по делото е текста от КП № 38 "Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания", според който пациентите, които не са насочени за кардиохирургично лечение или по КП № № 41, 42 и 45 не трябва да надхвърлят 20% от броя на всички преминали пациенти за месец за ЛЗБП, сключило договор с НЗОК. Установено е по делото, че в случая броят на тези пациенти в "Хигия" АД надхвърля определените 20 на сто от всички приети пациенти по КП № 38. Обжалваното решение е правилно и изводите на административния съд като правилни се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено при точно издирване и прилагане на материалния закон и на процесуалните норми, като е съобразена разпоредбата на чл. 168 АПК, според която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Събирането на недължимо платени от РЗОК суми след отправена писмена покана до ИМП е регламентирано по реда на Глава двадесета от НРД 2006 г. и конкретизирано с индивидуалния договор, сключен между НЗОК и лечебното заведение за оказване на болнична помощ, който договор съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗО не може да бъде сключен при условия, по-неизгодни от приетите с Националния рамков договор. Разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от НРД - 2006, включена в правното основание на писмената покана, предвижда получаване от изпълнителя на медицинска помощ на суми от НЗОК без правно основание, установено при проверка на контролните органи на РЗОК. В случая е установено от съда, че липсват подобни обстоятелства, доколкото отчетените и получени суми се отнасят за извършено болнично лечение по КП № 38. В тази връзка въпросните суми не следва да се разглеждат като неоснователно получени. Следователно, установените фактически обстоятелства не съответстват на посочената хипотеза - правно основание на писмената покана. Описаните в финансовия протокол случаи, включват лечение на ЗЗОЛ, които са били хоспитализирани и са ползвали болнична медицинска помощ, която по правило е "комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения". С оглед на това, не подлежи на възстановяване получените суми за извършената медицинска дейност по КП, която е отчетена като завършена при съответните условия и ред. Това становище е в съответствие с целта на нормата и закона, тъй като не може да се иска възстановяването на сумите за реално извършения обем медицинска дейност по съответната КП, защото в този случай няма платени без основание суми. Доколкото е налице свръх хоспитализация, този процес може да бъде регулират чрез извършване на повече проверки по изпълнението на КП № 38 и прилагане на съответната финансова неустойка за прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,