Решение № 438 от 28.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1462/2013 г.

Решение № 438 от 28.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1462/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения И. Д. И. за възобновяване на нохд № 146/2012 г. на Районен съд гр. Раднево. В искането се претендира за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, ограничило правото на защита и за нарушение на закона - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Настоява се за възобновяване на делото и постановяването на оправдателна присъда.

В съдебно заседание на касационната инстанция осъденият не се явява и не се представлява.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Счита, че при постановяването на присъдата районният съд се е съобразил със съдебната практика по чл. 144 от НК.

Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 226 от 08.11.2012 г., постановена по нохд № 146/12 г. на районен съд гр. Раднево, И. Д. И. бил признат за виновен в това, че:

• на 11.03.2012 г. в [населено място] се заканил с убийство на В. И. Д. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК му било наложено наказание от десет месеца "лишаване от свобода";

• на същата дата и място се заканил с убийство на И. М. К., поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК му било наложено наказание от осем месеца "лишаване от свобода".

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения било определено общо наказание в размер на десет месеца "лишаване от свобода", изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

По жалба на защитника на подсъдимия било образувано внохд № 1386/12 г. на окръжен съд гр. Стара Загора. С решение на въззивния съд от 25.01.2013 г., присъдата била потвърдена.

Искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

Касационният съд не приема доводите за несъответствие на обвинителния акт с изискванията на процесуалния закон. Приложеният по делото обвинителен акт съдържа изискуемите от чл. 246 от НПК реквизити. Обвинението е формулирано ясно и точно както от фактическа, така и от правна страна, което е позволило на подсъдимия да организира защитата си. Изясняването на обстоятелството дали отправената от И. закана е възбудила основателен страх у неговия вуйчо - св. К. за осъществяването й, е фактически и представлява част от предмета на доказване. Описанието на фактите по обвинението е дало основание на прокурора да приеме, че съставът на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК е бил осъществен от подсъдимия. По тези именно факти И. е имал възможност да се защити, поради което правото му на защита не е било ограничено.

Несъстоятелни са и доводите за нарушение на закона. Според анализа на доказателствата, извършен от инстанционните съдилища, се установява обстоятелството, че осъденият И. насочил пистолет срещу свидетелите К. и Д., като словесно изразил намерението си да ги застреля. Осъденият не оспорва това си поведение, но го оправдава с факта, че св. К. му извадил нож. Последното твърдение не е било възприето от съдилищата, предвид противоречието му с показанията на присъстващите на инцидента свидетели. Бягството на св. Д. от заведението и отправените думи към св. К. - "племенникът ти скочи да ме трепе" сочат, че Д. е възприел отправената му закана и се е изплашил от възможната й реализация. Възбуждането на основателен страх е налице и по отношение на св. К., който в предходен период бил наранен с нож от племенника си, за което било образувано дело от общ характер срещу И. И..

С оглед изложеното се налага извод, че при разглеждането на делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а материалният закон е приложен правилно.

Предвид изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение