Решение № 9259 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2012 г.

Решение № 9259 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (с настоящо наименование "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") - гр. София при ЦУ на НАП, срещу Решение № 4972 от 10.09.2012 г., постановено от Административен съд-София град по адм. д. № 3551 по описа на същия съд за 2008 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1400555 от 05.02.2008 г. издаден от орган по приходи при ТД на НАП-гр. Перник срещу "А. П. Ц." ЕООД, със седалище в гр. Перник и адрес на управление кв. "Христо Смирненски", бл. 2, ап. 18, ЕИК по Булстат: ххххххххх, представлявано от Валентин Йорданов Тодоров, който акт е потвърден с Решение № 617/17.04.2008 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. София, относно отказано правото на данъчен кредит в размер на 27301,68 лв. по фактури, издадени от "Анона груп София и Ко" ЕООД, и съответната лихва. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършени доставки на стоки. Касаторът намира, че след като представените в тази връзка документи са оспорени, с тях не може да се установяват реални стопански операции. Настоява, че не е доказано приемането и предаването на процесните стоки. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касационният жалбоподател чрез юрк. Николова поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба - "А. П. Ц." ЕООД в с. з. чрез адв. Терзиева оспорва жалбата. Представя писмена защита с развити подробни съображения. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. Съдът е установил, че на ответника по касация е отказано правото на данъчен кредит в общ размер 27301,68 лв. по по следните фактури с предмет облекла, издадени от "Анона груп София и Ко" ЕООД: № 804/21.08.2007 г., № 811/22.08.2007 г., № 831/28.08.2007 г., № 840/29.08.2007 г. и № 843/31.08.2007 г. Съдът е описал констатациите на ревизиращия орган вследствие на извършените от него проверки. Установено е, че доставчикът не е имал назначени лица по трудов договор. Същият е представил счетоводни документи и обяснения, според които разплащането е извършено в брой, но не са представени платежни документи, нито извлечение от сметка 501-Каса. От сметка 304-Стоки на доставчика е установено, че стоките са заприходени като получени от предходен доставчик "Транс сервиз" ЕООД, но при реализацията им те не са изписани. Според обясненията на доставчика транспортът на стоките е бил за сметка на клиента, но ревизираното лице не е представило транспортни документи - товарителници или пътни листове. Установено е, че предходният доставчик не е декларирал извършени доставки към прекия. За да откаже правото на данъчен кредит по спорните фактури, ревизията е приела, че същите са безстокови и не отразяват действително извършени стопански операции. По делото е изслушана ССЕ, която е дала заключение за отразяване на спорните фактури в дневника за продажбите на "Анона груп София и Ко" ЕООД; за данъчната основа и начисления данък; за отчитане на приходи от продажба на стоки от доставчика; за заприходяването и изписването на стоките при него; за плащане по спорните фактури в брой; за последващи продажби на стоките, изнесени за Албания. В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил касови бележки за плащане по спорните фактури, рамков договор между жалбоподателя и доставчика относно процесните стоки; пътни листове и приемо-предавателни протоколи, счетоводни документи от неговото и на доставчика счетоводство, доказателства за кадрова, материална и транспортна обезпеченост, износни фактури и митнически декларации. Допълнително са представени нотариално заверени декларации от управителя на дружеството-жалбоподател Валентин Тодоров и от пълномощника Любомир Драгостинов. От ТД на НАП-гр. София са изпратени ГДД за 2007 г., отчет за приходи и разходи, годишен финансов отчет, СД по ДДС с дневници за покупки и продажби на доставчика за м. август 2007 г. С нарочна молба ответникът е оспорил истинността на представените касови бележки, рамков договор за продажба, приемо-предавателни протоколи, пътни листове и договорите за наем на склад и за наем на транспортно средство. С оглед на това Съдът е открил производство по оспорване на частните документи, като е указал на жалбоподателя, че носи тежестта да установи тяхната истинност. В изпълнение на указанията жалбоподателят е ангажирал свидетелски показания от Бисер Ангелов, Валентин Тодоров, Пламен Дойчинов и Любомир Драгостинов, които показания Съдът е кредитирал. По оспорването на приемо-предавателните протоколи жалбоподателят е изложил съображения, че те са изследвани от ССЕ, като се е позовал на нейното заключение относно съответствието на данните относно дата, страни, опис на стоките, доставчик и получател, с счетоводствата на страните по сделките и с отчетните им регистри, представени пред НАП. Въпреки това в с. з. на 13.03.2012 г. протоколите са предявени на св. Тодоров, който е потвърдил, че подписите за "приел" са негови. По оспорването на пътните листове Съдът с протоколно определение от 11.10.2011 г. е оставил без уважение искането за откриване на такова производство като недопустимо. Въпреки това жалбоподателят е представил нотариално заверена декларация от Бисер Ангелов, и същият е разпитан като свидетел, като е потвърдил, че подписите са негови. Установено е, че Ангелов в ревизирания период е бил назначен при жалбоподателя като шофьор. Подписите са потвърдени и от св. Дойчинов в с. з. на 13.03.2012 г., работил при жалбоподателя като автомонтьор. По оспорването на договора за наем на помещение жалбоподателят е посочил, че същият продължава да е в сила, като е изтъкнал, че имотът се ползва от него като седалище и адрес на управление. По оспорването на фискалните бонове Съдът е приел, че са оспорени само нечетливите копия на същите, а когато те са представени отново в четлив вид, оспорване не е предявено. С оглед на това в с. з. от 17.01.2012 г. е отменено протоколното определение от 11.10.2011 г. за откриване на производство по оспорване на касовите бележки. Допълнително Съдът е посочил, че от представените от ТД на НАП-гр. София писмени доказателства се установява, че същите са приети и са отразени в съответните счетоводни документи. Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет - налице ли са действително извършени доставки на стоки като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя и настоящ ответник по касация. Съдът не е споделил изводите на органа по приходите за безстоковост на процесните фактури, поради което е приел, че ревизираното лице има право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Анона груп София и Ко" ЕООД и в резултат е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. За възникване на спорното право е релевантно настъпването на данъчното събитие, което според чл. 25, ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. В конкретния случай на доказване е подлежало прехвърлянето на собствеността върху стоки, за което е платена парична престация от получателя им. Основателен е доводът на касатора, че отказът от спорното право не е мотивиран с неустановен произход на стоката, а с липса на преки доказателства за извършване на доставките. Административният съд правилно е приел, че релевантният факт е доказан. Следва да се отчита обстоятелството, че в случая се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Такова съгласие е постигнато с предаването на стоките за превоз и със съставянето на приемо-предавателните протоколи. Доколкото приемо-предавателните и транспортните документи са преки доказателства за прехвърлянето на собствеността, тяхното кредитиране или некредитиране е от решаващо значение за разрешаването на административноправния спор. Представените по делото приемо-предавателни протоколи и пътни листове са оспорени от ответника като неистински. В тази връзка касационният съд съобрази, че в случая е оспорена автентичността на частни документи, а съдържанието им е въпрос по същество на спора. При оспорване се извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. Разпитан по делото като свидетел, Валентин Тодоров е потвърдил, че в приемо-предавателните протоколи подписите за "приел" са негови. Неговите показания кореспондират с тези на пълномощника Любомир Драгостинов, който е потвърдил, че върху протоколите са полагани подписи от Тодоров и от представител на доставчика. Същото твърди и св. Ангелов, който е дал показания както за съставянето на приемо-предавателните протоколи, на което е бил пряк свидетел, така и за товаренето, разтоварването и превоза на стоките, получавани именно от посоченото за доставчик дружество. Свидетелските показания са конкретни, логични и последователни и правилно са кредитирани от Съда. Анализът им позволява да се направи извода, че оспорването е преодоляно, а от друга страна с тях е установено приемането на стоките и еквивалентното му предаване. По оспорването на пътните листове по делото също са ангажирани свидетелски показания за установяване автентичността на подписите в тях. Разпитани са работници на длъжност шофьор и автомонтьор, които са дали непротиворечиви показания относно използването на автомобила и адресите, до които е пътувал, като са потвърдили и положените от тях подписи. По този начин е преодоляно оспорването на транспортните документи, следователно може да се приеме за доказано транспортирането на стоките, а това е важен показател за реалността на спорните доставки. Сред доказателствата за действителното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките. По оспорването на фискалните бонове Съдът правилно е приел, че са оспорени само нечетливите копия на същите, доколкото в молбата на ответника и настоящ касатор е формулирано оспорване само на нечетливите ФКБ. Когато същите са представени в четлив вид, оспорване не е предявено, а касаторът е заявил, че оспорва съдържанието на касовите бележки. Доколкото това възражение е въпрос по същество, следва да бъде обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по делото. Посредством заключението на ССЕ е установено надлежното осчетоводяване на плащанията при доставчика, който е отчел приходи по доставките към задълженото лице. Изложеното оборва тезата на ревизията, че плащането е без основание. В случая такова основание е налице и това е прехвърлянето на собствеността върху фактурираните стоки. За пълнота на изложението следва да се посочи, че плащането не може да се установи от представените от ТД на НАП-гр. София писмени доказателства. Противно на приетото от АССГ, от тях не се установява, че фискалните бонове са приети и са отразени в съответните счетоводни документи. Това е така, защото както ГФО, така и ОПР като приложения към ГДД съдържат пределно обобщена информация и е немислимо в тях да се съдържат конкретни плащания, относими към спорните доставки. ССЕ е установила, че доставчикът е разполагал с достатъчна наличност от процесните стоки, за да изпълни доставките към задълженото лице. Стоките са надлежно заприходени при него, а според експертното заключение неизписването на продадените стоки по сметка 702-Приходи от продажба на стоки не е нарушение на счетоводното законодателство. Правилно Съдът е приел, че посредством извършения износ на стоки се доказва реалността на доставките, като отново се е позовал на ССЕ. От експертното заключение се установява, че за м. август 2007 г. по счетоводни данни при ревизираното лице са осчетоводени покупки на стоки от доставчика, и същите са изнесени за Албания. Тезата на заключението се основава на съответствието между закупените и продадените стоки по вид и количество. Независимо от родовоопределения характер на стоките следва да се приеме, че са изнесени тъкмо закупените от "Анона груп София и Ко" ЕООД, защото по делото е изяснен механизмът на търговските отношения на жалбоподателя с албанския му партньор. Ревизираното лице е получавало заявки от чужбина и за да ги реализира, е купувало от доставчика стоките, които е продавало чрез износ в рамките на един и същ календарен месец, представляващ отчетен период по ЗДДС. Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на практиката на СЕС, изразена в решението от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011. В поставения за разглеждане случай не са релевирани индиции за данъчна измама, осъществена между контрагентите. Установяването на това обстоятелство без съмнение е в тежест на администрацията, но доказателства в тази насока не са ангажирани. В акта няма констатации за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Страните са подписали договор, непротиворечащ на действащото право и на добрите нрави, направили са конкретни уговорки във връзка с изпълнението му, а купувачът е заплатил договорените стоки. От всичко това не може да се изведе индиция за участие на задълженото лице в измамна схема. От друга страна са представени доказателства, установяващи обективното предаване на стоките. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително продадени стоки, които са заплатени от ответника по касация, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Анализът на събрания по делото доказателствен материал води до извод за осъществяване на описаните във фактурите стопански операции. От представените по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи логически и обоснован извод за действителност на спорните доставки. Това налага да се приеме, че издаденият срещу ревизираното лице РА е незаконосъобразен, а отменящото то съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Направеното искане от ответника по касация за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение с оглед изхода на делото е основателно и следва да се уважи, като в полза на "А. П. Ц." ЕООД се присъдят разноски в размер на 1200 лв. съгласно представения списък на разноските в с. з. на 11.06.2013 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът