Решение № 4961 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2014 г.

Решение № 4961 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София против решение № 2752 от 25.04.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 10382/2013 г., с което е отменен издаденият на Дана Билд ООД ревизионен акт № 2151301178 от 10.06.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 1638/25.09.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, гр. София в оспорената му част. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до неправилно тълкуване и приложение на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС във връзка с легалната дефиниция на понятието "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Касаторът поддържа, че независимо от регистрацията на процесния автомобил като категория N1 /товарен до 3,5 т/ т. е. с по-висока товароносимост, този автомобил има характер на лек автомобил по смисъла на ЗДДС. Искането е за отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Дана Билд" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Петя Койкова, оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт, с който на Дана Билд ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 8561.98 лева по фактура № 56571/30.11.2011 г. издадена от Лизингова къща София лизинг ЕАД за придобит на лизинг автомобил Пежо 508, рег. № СА 8185 СН и съответните лихви за забава от 885.03 лева. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт, като е приел, че издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в предписаната от закона форма, без съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизията, но в нарушение на материалния закон - чл. 70, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че "Дана Билд" ООД е придобило на лизинг автомобил, марка Пежо 508 дизел, с рег. № СА 8185 СН с брой места 4+1, за което му е издадена фактура № 56574 от 30.11.2011 г. на Лизингова къща София Лизинг ЕАД. От представеното по делото свидетелство за регистрация, част I, съдът е приел за установено, че автомобилът е регистриран като товарен, категория N1. В хода на ревизията, след извършена проверка на място, органите по приходите са констатирали, че автомобилът не притежава допълнително монтирано техническо оборудване, липсва твърда преграда между зоната на шофьора и задните седалки, както и че задните седалки и обезопасителните колани за тях не са демонтирани.. Според решаващия орган, от страна на дружеството не са ангажирани доказателства, че автомобилът се използва за дейността на дружеството. При така установените факти, съдът е приел, че изводите на органите по приходите относно характеристиките на процесния автомобил като лек, са в противоречие с легалната дефиниция на това понятие дадена в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Според цитираната норма не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната от ревизираното лице дейност. Позовавайки се на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 75 от 7.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение масите и размерите, съдът е приел, че процесният автомобил според данните на производителя е предназначен за превоз на товари като е зачел удостоверителната доказателствена сила на свидетелството за регистрация, в качеството му на официален документ. По отношение използването на автомобила за дейността на дружеството, съдът се е аргументирал с фактическите констатации на органите по приходите, че МПС е заведено по сметка 159/2 в счетоводството на дружеството. При тези фактически данни и предвид решението на Съда на ЕС по дело С-153/11, съдът е обосновал извод, че автомобилът е осчетоводен като актив на данъчно задълженото лице, което е определящо за прилагането на системата на ДДС. Възраженията на администрацията за приложение на Комбинираната номенклатура на ЕС, са отхвърлени като неотносими към предмета на съдебния спор, тъй като автомобилът не е придобит от внос. По тези съображения, съдът е приел, отказът на правото на данъчен кредит за материално незаконосъобразен и е отменил ревизионния акт в оспорената част. Решението е правилно постановено. Страните не спорят по фактите и установената от съда фактическа обстановка по спора, се подкрепя от събраните по делото доказателства. Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, в приложимата по време редакция, предвижда ограничение в правото на приспадане на данъчен кредит за придобит, внесен или нает лек автомобил. По силата на легалната дефиниция, дадена за целите на ДДС в § 1, т. 18 от ЗДДС не е лек автомобил, автомобилът предназначен за превоз на товари. В случая от представеното по делото свидетелство за регистрация, част I е установено по безспорен начин, че автомобилът е регистриран на 28.11.2011 г. като категория N1. Съгласно Рамковата директива 2007/46/ЕО за категоризация на автомобилите, чиито разпоредби са транспонирани в националното законодателство и съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата, автомобилите от посочената категория са предназначени за превоз на товари с техническа допустима максимална маса 3.5 тона. Правилно съдът е съобразил доказателствената сила на представения от дружеството официален документ относно категорията на автомобила и неговото предназначение и в съответствие с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС е приел, че е автомобилът не е лек, тъй като е предназначен за превоз на товари. От страна на органите по приходите и на решаващия орган в съдебното производство, чиято е доказателствената тежест да установят предпоставките за приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, не са ангажирани други доказателства, които да установят твърдението им, че придобият от ревизираното дружество автомобил е лек, респективно, че е от друга категория по смисъла на чл. 149 ЗДвП. В тази връзка са неоснователни и доводите в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" град София, че приходната администрация не е обвързана от предназначението на автомобила, посочено в свидетелството му за регистрация. След като не се установява, че автомобилът е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, доводите за липса на предпоставките по чл. 70, ал. 2 ЗДДС са неотносими към предмета на спора. В съответствие с практиката на Съда на ЕС по тълкуване на Директива 2006/112/ЕО първоинстанционният съд е отхвърлил и другото възражение на касатора, че автомобилът не е предназначен за използване в икономическата дейност на ревизираното лице по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. В случая не е било спорно и това е отразено в мотивите на ревизионния акт, че автомобилът е заведен като дълготраен актив на дружеството по сметка 205 Транспортни средства, а вноските по договора за лизинг са отчитани по сметка 159/2. Съгласно т. 63 от решението на Съда на ЕС по дело С-118/11 ако става дума за придобит дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. В този смисъл е и тълкуването на чл. 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-153/11, на което се е позовал първоинстанционният съд - данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Доводите на директора на дирекция ОДОП град София за приложимост на критериите за тарифно класиране на стоките по Комбинираната номенклатура на ЕС, които се поддържат и в касационната жалба, правилно са отхвърлени от съда като неотносими към предмета на данъчния спор и към установените по делото факти за придобиването на процесия автомобил чрез доставка, осъществена на територията на страната. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци - нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството - ответник в размер на 700 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.03.2015 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,