Решение № 2427 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13273/2012 г.

Решение № 2427 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13273/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (Д "СП") - Перник срещу решение № 123 от 01.10.2012 г. постановено по адм. дело № 252/2012 г. по описа на Административен съд - Перник.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд - Перник е отменил заповед № 2842 от 25.06.2012 г., с която касационният жалбоподател е отказал да изплати на Любомир Варадинов Павлов от гр. Перник еднократна помощ по чл. 2 на Постановление № 104 от 30.05.2012 г. на Министерския съвет на Република България (ПМС № 104 от 2012 г.) за подпомагане на лицата и/или семействата, пострадали от земетресението на 22 май 2012 г. в областите София и Перник. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, а именно:

а) не е ясно по каква процедура са работили служителите на ДСП - гр. Перник;

б) не е изготвена социална анкета, поради което не е ясно как е извършена преценката относно това дали следва да се отпусне поисканата помощ или не;

в) административният орган не е изяснил съществените въпроси налице ли е внезапно възникнала нужда и в състояние ли е жалбоподателят да я задоволи единствено и само със собствени средства;

г) в административната преписка не се съдържат данни по въпроса какви са критериите, при чието наличие се постановява отказ.

С касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно като краен резултат, поради следните съображения:

1. Отказът е основан на обстоятелството, че Любомир Варадинов Павлов от гр. Перник, при две посещения на социални работници не е бил намерен на адреса, респ. не е осигурил достъп до жилището за да бъдат установени твърдяните от него щети на жилището, причинени от земетресението. Като доказателство за посоченото фактическо обстоятелство е изготвен протокол, според който Любомир Варадинов Павлов не е бил намерен на адреса на 22.06.2012 г. и на 29.06.2012 г. Обстоятелството, че не са посочени часовете, в които социалните работници са посетили адреса, е маловажно. Съществени са обаче въпросите дали Любомир Варадинов Павлов е била уведомен за датата и часа, на които социалните работници ще направят оглед на твърдяните от него щети и след като не е бил намерен при първото посещение бил ли е извикан в Д "СП" за справка, при която да бъде уговорена дата и час на следващо посещение (арг. чл. 27, ал. 3 от ППЗСП). В преписката на Д "СП" данни по тези въпроси няма, от което следва, че Любомир Варадинов Павлов не е бил уведомяван за посещенията на социалните работници и оспореният от него отказ да му бъде отпусната еднократна помощ е основан на обстоятелство, което не се дължи на негово виновно поведение.

1. Чл. 3 на ПМС № 104 от 2012 г. установява особен фактически състав, който поражда правото на еднократна помощ от 325 лв. - право на такава помощ, според посочената разпоредба, имат лицата и/или семействата, пострадали от земетресението, които са включени в списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. В тези списъци не могат да бъдат включвани лица и/или семейства, включени или вече получили помощи за възстановяване по Закона за защита при бедствия, а ако въпреки това са били включени и са получили еднократна помощ от 325 лв., тези лица и/или семейства са били длъжни да възстановят изплатените им еднократни помощи по ПМС № 104 от 2012 г. - чл. 4 от това ПМС до отмяната му с § единствен на ПМС № 207 от 31.08.2012 г. (обн., ДВ, бр. 68 от 04.09.2012 г.).

Според чл. 3 на ПМС № 104 от 2012 г. еднократните помощи се изплащат чрез Агенцията за социално подпомагане въз основа на списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. Това свое правомощие агенцията е изпълнявала чрез своите териториални звена - регионалните дирекции за социално подпомагане и дирекциите "Социално подпомагане" в София област и Перник. На Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Перник, Агенцията за социално подпомагане е дала указания за работа по ПМС № 104 от 2012 г. с писмо изх. 9102/888 от 30.05.2012 г. Относими към правния спор по настоящето дело са указанията да се изплаща еднократна помощ на лица и семейства при наличие на нанесени щети в основното жилище, в което живеят, ако са включени в списъци, съгласувани с общинските администрации, като за всяка отпусната еднократна помощ директорът на Дирекция "Социално подпомагане" издава административен акт (заповед) на основание чл. 2 от ПМС № 104 от 30.05.2012 г. Относимо в случая и съществено за процесния спор е и указанието, че еднократната помощ, отпусната по реда на постановлението, не изчерпва правната възможност за подпомагане на лицата и семействата с еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП.

От изложеното до тук е видно, че помощи на пострадалите лица и/или семейства от земетресението на 22.05.2012 г. са били отпускани:

1. От Междуведомствената комисия към Министерския съвет при условията, по реда и в размерите, определени със Закона за защита при бедствия и с правилника за организацията и дейността на тази комисия.

1. От дирекциите "Социално подпомагане" и в частност от Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник при условията, по реда и в размери, определени с:

а) ПМС № 104 от 30.05.2012 г. и

б) със Закона за социално подпомагане (ЗСП) и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

По реда на ПМС № 104 от 2012 г. еднократна помощ в размер на 325 лв. се отпуска на лица и/или семейства, включени в списъците по чл. 3 от постановлението, изготвени от общината и одобрени от директора на Дирекция "Социално подпомагане". При изготвянето на тези списъци е допустимо да бъде използван критерият значителност на причинените от земетресението щети, като се държи сметка за същия критерий при определянето на лицата или семействата, на които се отпускат помощи за възстановяване по Закона за защита при бедствия. Във всички случаи е необходимо въпросът, дали щетите на едно лице или семейство са значителни, да бъде разрешаван от длъжностни лица, които имат необходимите специални знания за това. За отпускането на тази еднократна помощ установеното в ППЗСП (чл. 26 - чл. 28) производство не е задължително. Еднократната помощ по чл. 16 от ППЗСП се отпуска при условията, по реда и в размер, определени със ЗСП и ППЗСП. В тези случаи обаче установеното в ППЗСП (чл. 26 - 28) производство е задължително.

От данните по делото е видно, че в процесния случай директорът на Д "СП" - Перник не е спазил нито реда по ПМС № 104, нито този по ЗСП и ППЗСП (като събере доказателства дали Любомир Варадинов Павлов не е в състояние сам или с помощта на задължените за неговата издръжка лица да отстрани причинените на жилището му щети от земетресението) и е издал отменения от Административен съд - Перник отказ при неясно каква правна по своята същност процедура.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно по резултат и следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация претендира заплащане на разноски за производството пред тази инстанция. Такива се дължат, но поради липса на представени доказателства за реално извършени такива съдът не следва да присъжда такива.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,