Решение № 5353 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1364/2017 г.

Решение № 5353 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1364/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на А. П. В. депозирана чрез процесуален представител адв. Колев срещу Решение № 426/24.11.2016 г. по адм. дело № 475/2016 г. по описа на Административен съд - В.. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, противоречи на процесуални и материални разпоредби - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и уважаване изцяло на претендираното от В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законна лихва върху него. Ответната по жалбата страна е депозирала становище, според което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Излагат доводи по същество. Представителя на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от А. П. В. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. иск, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени от лицето в резултат на неосигуряване на полагащата му се дневна дажба храна за сутрешна закуска неимуществени вреди през периода 05.07 до 09.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата. Пред първоинстанционният съд ищецът е твърдял, че предоставяната му по време на престоя в затвора закуска е била недостатъчно питателна и калорична. С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът е отхвърлил иска като неоснователен. За да достигне до този правен извод е приел за установено, че В. е постъпил в затвора град В. през 2010 г. и към процесния период от 05.07.2016 г. до 09.08.2016 г. се е намирал в поделението за лишаване от свобода към Министерство на правосъдието. Събрани са доказателства за седмичното меню за обща храна за периода от 01.07 до 11.08.2016 г., подробно отразено в шест броя справки /за шест седмици/. Описани са предоставените на лишените от свобода храни за закуска, обяд и вечеря през цялата седмица, с отразен грамаж и калории. Събрани са и доказателства за допустимите замени на храни, утвърдени от Министерството на правосъдието и включени в нарочна таблица. С оглед оспорване на предоставените справки съдът е допуснал и изслушал свидетелите К. и М., които са дали показания за сервираната през процесния период храна според техните виждания. На база установеното от фактическа страна съдът е приел, че липсват доказателства за непредоставяне от страна на задължения правен субект на храна в количество и качество отговарящо на въведените с чл. 31, ал. 1, б. "а" от ЗИН /отм. ДВ бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г./, съответно чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС изисквания. Съдът е преценил, че предоставените седмични менюта отговарят на изискванията за изхранване на лишените от свобода, поради което не са налице доказателства за претърпяни от ищеца вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка и зависимост от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица, служители на ГД"ИН" към МП. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, като е преценил същите с оглед всички останали събрани по делото доказателства, взимайки в предвид и риска от заинтересованост на разпитаните две лица от изхода на производството, както и за отношенията им с ищеца по делото. Прието е, че твърденията за настъпили неимуществени вреди са останали недоказани, тъй като не са представени или събрани каквито и да е доказателства за претърпени физически или психически болки, страдания и неудобства, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство, имаща интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, в сроковете визирани в чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на първоинстанционното производство не са събрани доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди настъпили в резултат на неизпълнение на задължения на служители на ответника, свързани със своевременното и достатъчно по вид и размер изхранване на лишените от свобода и в частност на ищеца В. Представените от ответника по иска доказателства за осигурената на лишените в затвора В. лица храна през процесния период са дали възможност на първоинстанционния съд да достигне до единствено възможния и обоснован извод за липса на данни за незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица във връзка с осигуряването на храна на В. Седмичното меню е одобрено от началника на затвора като е съгласувано с началник сектор "ФЛКР" с лице от медицинската служба на затвора, отговорен младши инспектор и с главния готвач. Претенцията на В. е за недостиг на предоставяната му по време на престоя в затвора през процесния период закуска, като се твърди, че в резултат на нейната некачественост и недостатъчност е търпял вреди през периода от 00.00 часа до 13.00 часа в денонощието. Тези твърдения са останали напълно необосновани и недоказани. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал обстоятелството, че разпитаните от него свидетели биха могли да бъдат евентуално заинтересовани от изхода на производството и, че показанията на същите целят постигане на благоприятен по делото резултат за ищеца. В тази насока следва да се отбележи и факта, че в самата искова молба В. е твърдял, че му е предоставена четвъртинка хляб, а свидетелят К. в показанията си в съдебно заседание проведено на 03.11.2016 г. е заявил, че им се предоставя за закуска "половината на четвъртината" от хляба, а свидетелят М. е заявил, че действително им се дава четвърт хляб, който според него обаче не отговарял на грамажа. Двамата свидетели са твърдяли, че качеството на храната е лоша, че същата не отговаря на предвидения грамаж, но доказателства в тази насока не са представени. Липсват доказателства, от който и да е от лишените от свобода, пребиваващи на територията на затвора град В. да са предприемани действия, насочени към установяване на несъответствие на количеството и качеството на предоставяната храна, с описаната в нарочните менюта разкладка. При констатираното противоречие в показанията на свидетелите от една страна и твърденията на ищеца от друга, както и при съобразяване с представените писмени доказателства, първоинстанционния съд е формулирал обоснован и законосъобразен извод за неоснователност на исковата претенция. В хода на съдебното дирене не са представени каквито и да е доказателства за настъпили за В. в резултат на поведението на администрацията на затвора или на работещите в него служители на ГДИН вредни последици, които да са оказали значимо за производството влияние върху здравословното му състояние или върху психиката му. При липсата на основания по смисъла на чл. 204 и следващите от АПК за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявената пред него искова молба като неоснователна и недоказана и е отхвърлил претенцията на В. за присъждане на обезщетение. В хода на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт и да са причина за неговата отмяна. Първоинстанционното решение е съобразено и с приложимите материалноправни норми. Поради описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Трето отделение