Решение № 3629 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5503/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Варна, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Иванова-Сотирова, против решение 708 от 18.04.2023 г., постановено по административно дело 2609/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е: 1) отменена писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание РД-11-926/5/08.09.2022 г., издадена от директора на РЗОК Варна, с която Медико-диагностична лаборатория Русев ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, е приканено да възстанови неоснователно получената сума в размер общо на 16 905,75 лв.; 2) осъдена Националната здравноосигурителна каса да заплати на Медико-диагностична лаборатория Русев ЕООД разноски по делото в размер на 50 лв. Касаторът аргументира теза за неправилност на оспорения съдебен акт поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост. Твърди, че съдът не е посочил в какво се състои противоречието на писмената покана с материалния закон, и че не се е съобразил с влязлата в сила на 01.03.2021 г. (след осъществен съдебен контрол) заповед РД-09-2368/12.12.2019 г. на директора на РЗОК Варна, с която е прекратен без предизвестие сключеният индивидуален договор 030689/14.05.2018 г. за оказване на медико-диагностична дейност с Медико-диагностична лаборатория - Русев ЕООД, считано от датата на издаване на заповедта. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и да се потвърди отменената с него писмена покана. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за заплащане на държавна такса по касационното оспорване в размер на 200 лв. и възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Медико-диагностична лаборатория Русев ЕООД, действащ чрез процесуалния представител адвокат Димова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се остави в сила. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО директорът на РЗОК Варна е задължил Медико-диагностична лаборатория - Русев ЕООД да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 16 905.75 лв. за оказана медицинска помощ през периода 12.12.2019 г. 31.12.2019 г. В поканата е посочено, че тези суми са получени на отпаднало основание, защото договорът с лечебното заведение за оказване на извънболнична медицинска помощ е бил прекратен, считано от 12.12.2019 г. Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на директора на РЗОК Варна проверка на лечебното заведение, констатациите от която са обективирани в констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми от извършилите я контрольори, на които тя е била възложена. Разгледано е и прието за неоснователно възражението на Медико-диагностична лаборатория - Русев ЕООД срещу тези констатации. За да уважи сезиралата го жалба срещу поканата, Административен съд Варна е извел решаващ извод за нейната незаконосъобразност. Съдът е приел, че административният орган неправилно е задължил лечебното заведение да възстанови в на РЗОК Варна стойността на отчетените и извършени дейности от Медико-диагностична лаборатория - Русев ЕООД през периода от 12.12.2019 г. до 31.12.2019 г. Решаващият съдебен състав е съобразил, че заповедта за прекратяване на индивидуалния договор е влязла в сила на 01.03.2021 г., а допуснатото с разпореждане на органа нейно предварително изпълнение е било отменено с влязъл в сила съдебен акт. В мотивите на решението е посочено и, че лечебното заведение не е следвало да съобразява поведението си с невлязъл в сила административен акт, чието предварително изпълнение е бил отменено, съответно не е налице основание за неплащане на отчетените дейности, тъй като същите са реално извършени и получени на правно основание и не подлежат на възстановяване, в който смисъл е цитирана съдебна практика по сходен казус (решение 3652/19.03.2021 г. по адм. дело 9588/2020 г. на ВАС, VІ отд.). Съдът се е позовал и на решение 6525/30.06.2022 г. по адм. дело 347/2022 г. на ВАС, VІ отд., постановено по спор между същите страни по отношение на предходна покана за връщане на същата сума за същия период, но на друго основание, в който съдебен акт изрично е прието, че сумата за периода 12.12.2019 г. 31.12.2019 г. е получена от лечебното заведение на правно основание и не подлежи на възстановяване. Подложеното на касация решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му, а възраженията на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. Първостепенният съд надлежно и обосновано е коментирал в мотивите си в какво се състои материалната незаконосъобразност на оспорената пред него писмена покана, а по отношение на извода си по основният спорен между страните въпрос изцяло се съобразил с практиката на Върховния административен съд и приетото от ВАС във влязло в сила съдебно решение по предходен спор между същите страни досежно това дали процесната сума подлежи на възстановяване от лечебното заведение в бюджета на Касата. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на Пловдивския административен съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главното касаторово искане не следва да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а с оглед изхода на спора се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 2000 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение