Решение № 14946 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7369/2010 г.
ВАСIII отделение08.12.2010 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
Отменя решение № 470 от 16.03.2010 г. по адм. д. № 4562/2009 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 27 състав, вместо което постановява: Отхвърля, като неоснователни и недоказани, исковете на Елена Методиева Илчева, Теодор Николаев Илчев и Методи Николаев Илчев срещу Министерството на здравеопазването за присъждане на Елена Методиева Илчева сумата 16000 лева, на Теодор Николаев Илчев сумата 13000 лева и на Методи Николаев Илчев сумата 13000 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска - 21.04.2007 г. до окончателното изплащане на сумите. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14946 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7369/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Министерството на здравеопазването срещу решение № 470 от 16.03.2010 г. по адм. д. № 4562/2009 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 27 състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Елена Методиева Илчева, Теодор Николаев Илчев и Методи Николаев Илчев, чрез процесуалните си представители, изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е осъдено Министерството на здравеопазването да заплати на Елена Методиева Илчева сумата 16000 лева, на Теодор Николаев Илчев сумата 13000 лева и на Методи Николаев Илчев сумата 13000 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска - 21.04.2007 г. и направените разноски по делото. Прието е, че претенциите са основателни, предвид кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки за реализиране на специалната деликтна отговорност по чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ. Налице са противоправни действия на министъра на здравеопазването и на подчинената му администрация, довели до неосигуряване на адекватно лечение на наследодателя на ищците - Николай Тодоров Илчев. Не са спазени принципите и целите на Конституцията и законите, гарантиращи здравна закрила на българските граждани, нарушени са разпоредбите на Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здраво осигуряване. При разглеждането и решаването на спора са спазени задължителните указания, дадени в отменителното решение № 8270 от 22.06.2009 г. по адм. д. № 13097/2008 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че при новото разглеждане са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, разписани в чл. 226 от АПК. Делото е разгледано по общия ред, от редовна съдебна инстанция, с приобщаване на наличните доказателства и преразпит на свидетелите, с оглед спазване принципа на непосредственост и даване приоритет на разкриване на действителното фактическо и правно положение. Основателен е обаче доводът, че при изяснена фактическа обстановка, са направени необосновани и незаконосъобразни изводи, че за уважаване на претенциите ищците са доказали по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: че са претърпели описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с противоправно поведение на лицата, на които е възложена конкретна административна дейност, при и по повод на която са извършени противоправни деяния. По делото е безспорно установено, че в конкретния случай е приложима Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, издадена на основание чл. 82, ал. 1, т. 7 от Закона за здравето. В изпълнение разпоредбите на същата, в редакцията на отделните текстове към 2006 г., проф. д-р Николай Яръмов, началник на Клиниката по хирургически болести - МБАЛ "Александровска" София е направил предложение изх. № 323 от 26.07.2006 г. за включване на Николай Тодоров Илчев в схема за лечение с таргетна терапия препарат "Гливек", поради наличието на клинични и патоморфологични данни за стромален тумор на ГИТ. За провеждане на тази терапия се е позовал на решение от Онкокомитет от 19.07.2006 г. с участието на проф. Хаджиева, д-р Койнов и доц. Христова. Видно от протокол № 31 от 29.08.2006 г. и протокол № 36 от 26.09.2006 г. на Централната комисия за разпределение на скъпоструващи лекарства съгласно Наредба № 34 от 25.11.2005 г., са разгледани протоколите на комисиите по чл. 15 и предложението за Николай Тодоров Илчев е отхвърлено. Посочено е, че с оглед утвърдените със заповед № РД 09-95/17.03.2006 г. на Министъра на здравеопазването Критерии за отпускане на лекарствата по част "Б" от Приложение № 1 от Наредбата, комисията по хематология не може да разреши отпускането на "Гливек" за ГИСТ. От изложеното е видно, че не е налице хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,