Решение № 8966 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10158/2019 г.

Решение № 8966 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10158/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници" (АМ), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 492 от 21.06.2019 г., постановено по адм. д. № 212 по описа на Административен съд – Хасково (АС – Хасково) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение АМ е осъдена да заплати на А. Рамадан сума в размер на 300, 00 лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 284/2015 от 26.05.2015 г., издадено от с. д. началник на Митница – Свиленград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2015 г. до окончателното й заплащане. Наред с това, АМ е осъдена да заплати на Рамадан и сума в размер на 610, 00 лв. за деловодни разноски. В касационната жалба на АМ се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е отчел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), поради което неправилно е била ангажирана отговорността на АМ. Поддържат се доводи, че не е налице незаконосъобразно действие от страна на АМ, както и настъпила вреда, подлежаща на обезщетяване. Подчертава се, че направените разноски в хода на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление не били пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното постановление, а последица от упражненото право на защита. Обръща се също така внимание, че освен договора за правна защита и съдействие, не били представени фактура и касов бон, удостоверяващи извършеното реално плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател повдига и въпроси, намерили своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии. Решението се оспорва и в частта досежно присъдената лихва, считано от датата, на която решението, с което е отменено наказателното постановление е влязло в сила – 17.12.2015 г., като се твърди, че такава евентуално се дължи, считано от датата, на която е предявена исковата молба. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, при което претенцията на Рамадан да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Тази касационна жалба се оспорва от ответника по нея, чрез адв. А. Георгиев, в представено по делото писмено становище. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие. В съдебното заседание пред настоящия съд страните не се представляват. Преди съдебното заседание от тях са постъпили писмени молби, с които поддържат заявените вече пред съда искания и направените възражения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било по чл. 226 АПК. Установява се, че с Решение № 1913 от 12.02.2019 г., постановено по адм. д. № 11431 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. е отменено Решение № 786 от 11.08.2017 г., постановено по адм. д. № 347 по описа на АС – Хасково за 2017 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този първоинстанционен съд. Прието било от тричленния състав на Върховния административен съд, че отмененото решение било постановено при особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост. По тези причини то било отменено и делото било върнато за ново разглеждане на друг състав от АС – Хасково. Дадени били указания при ново разглеждане към доказателствената съвкупност да се приобщят нахд № 602 по описа на Районен съд – Свиленград за 2015 г. и кнахд № 302 по описа на АС – Хасково за 2015 г. При новото разглеждане на делото от АС – Хасково указанията, дадени в посоченото по – горе отменително решение на Върховния административен съд, били изпълнени. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът приел иска за обезщетение за допустим, а по същество за основателен. Направил извод, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на АМ по посочената разпоредба. Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии. Като отговорил на направените от АМ възражения, съдът направил извод, че са доказани кумулативните елементи от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (незаконосъобразен акт, имуществена вреда и причинна връзка между наказателното постановление и настъпилото увреждане). По тези съображения приел иска за обезщетение за доказан по основание и по размер - в претендирания такъв от 300, 00 лв. Искането за присъждане на лихвата върху сумата на обезщетението, считано от 17.12.2015 г., когато решението на АС – Хасково, с което било отменено наказателното постановление е влязло в сила, също било уважено. В тази връзка съдът се позовал на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. Наред с това, присъдил на Рамадан сторените и доказани разноски по делото, вкл. за производството преди отмяната на първото постановено от АС - Хасково решение в размер на 610, 00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. По - голямата част от въпросите, които касационният жалбоподател АМ е повдигнал за обсъждане в касационната жалба по приложението на материалния закон намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено от С. Д. началник Митница Свиленград, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на АМ по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на АМ по предявения иск за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Предвид установеното по делото, че плащането по представения още в хода на производството пред Районен съд – Свиленград договор за правна защита и съдействие е осъществено в брой, което надлежно е отразено в него, като неоснователни се преценяват твърденията на АМ, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице доказателства за настъпилата вреда. Такива са налице и те са достатъчни, за да обосноват направения от АС – Хасково извод в тази посока, вкл. при съобразяване на цитираното от съда тълкувателно решение на Върховния касационен съд. Впрочем, тези доводи са били изтъкнати и пред първоинстанционния съд, като съображенията му, изложени във връзка с тях се споделят от настоящия съдебен състав и не е нужно да бъдат преповторени тук. В съответствие на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност". Ето защо, приетото по т. 4 от посоченото в началото на този абзац тълкувателно решение, че "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. " е приложимо и към спорната хипотеза при решаване на въпроса от кой момент се следва присъждането на претендираната законна лихва. В съответствие с горното и доколкото, видно от исковата молба, лихвата е претендирана считано от 17.12.2015 г. - датата, на която е влязло в сила съдебното решение на АС - Хасково, с което е отменено наказателното постановление, обжалваното решение в частта, с която обезщетението в размер на 300, 00 лв. е присъдено ведно със законната лихва, считано от тази дата, по изложените мотиви, е правилно и следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното и поради липсата на нарушения, които съставляват касационни основания за отмяна на решението, то като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По съображения, свързани с изхода на спора в касационното производство, на Рамадан се следва присъждането на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 400, 00 лв., платени в брой съобразно направеното вписване в представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение