Решение № 1108 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2011 г.

Решение № 1108 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Вълчо Енев Вълчев от с. Джулюница, област Велико Търново, чрез пълномощника адв. Кирил Станчев, против решение № 262/30.06.2011 г., постановено по адм. дело № 265/2011 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 14/21.02.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Велико Търново и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Велико Търново, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на Вълчо Енев Вълчев против решение № 14/21.02.2011 г. на директора на РУСО - гр. Велико Търново и потвърденото с него разпореждане 27/7.01.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е отказано отпускане на исканата пенсия поради това че лицето не отговаря на едно от изискванията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО - да има изискуемия осигурителен стаж от втора категория. В тази връзка съдът е обосновал извода, че спорния осигурителен стаж през периода от 26.07.1982 г. до 18.03.2002 г. в "Елмот"АД гр. Велико Търново за заеманите длъжности "електромонтьор" и " електромонтьор и акумулаторчик", правилно е приет за такъв от трета категория в съответствие с приложимите разпоредби на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./ и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, както и Инструкция № 13 от 13.10.2000 г. за прилагането на наредбата. Съдът е посочил, че заеманите от жалбоподателя длъжности в посоченото предприятие не са сред професиите и длъжностите, които нормативно са установени като такива от втора категория и в частност сред тези по т. 66г и т. 53б ПКТП (отм.). Приел е, че не са налице основания за приложение и на т. 67 ПКТП (отм.) при определяне на категорията на труда, тъй като не е доказано че извършваната от жалбоподателя дейност е еднаква по тежест и вредност с тези по т. 66г и т. 53б ПКТП (отм.), които са определени за втора категория. Този извод на съда е обоснован със заключението на съдебно-медицинска експертиза относно определяне на вредността и тежестта на труда, показанията на разпитаните свидетели, които са работили заедно с жалбоподателя, както и с писмените доказателства по делото. За периода след 1.01.2000 г. съдът е приел, че длъжностите, които е заемал жалбоподателя не са сред изчерпателно изброените длъжности, попадащи под втора категория труд. Наред с това, длъжността или професията на жалбоподателя не е включена в подаденото от ръководителя на предприятието "Елмот"АД писмо изх. № 1402/14.12.2000 г. в изпълнение на задължението му по § 2, ал. 2 ПЗР на Инструкция № 13 за посочване на длъжностите и професиите в дружеството, които попадат във втора категория труд при пенсиониране. Съдът е посочил също, че длъжността на жалбоподателя "електромонтьор-акумулаторчик" не попада в чл. 2, т. 7 НКТП, която определя за втора категория труда на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на смяна включително, заети в цехове, участъци и отделения за преработка на олово за акумулатори и оловни батерии, тъй като същият е изпълнявал дейност, различна от посочената в тази разпоредба. По подробни съображения в посочения смисъл съдът е приел, че не са изпълнени условията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО и правилно на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно и последователно обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. От фактическа страна е безспорно, че касаторът Вълчо Енев Вълчев е подал заявление с вх. № 27216/12.11.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, както и че съобразно представените към заявлението доказателства е имал навършена изискуемата възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст. Отказът за отпускане на пенсията е обоснован с неизпълнението на едно от кумулативните условия по посочената разпоредба лицето да има осигурителен стаж от втора категория поне 15 години. В тази връзка спорът по делото е свързан с категорията на труда през периода от 26.07.1982 г. до 18.03.2002 г. в "Елмот"АД гр. Велико Търново, за заеманите длъжности "електромонтьор" и " електромонтьор и акумулаторчик". При отговора на този въпрос първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил относимите разпоредби на ПКТП (отм.), който се прилага до 31.12.1999 г. и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, както и Инструкция № 13 от 13.10.2000 г. за прилагането на наредбата, които са приложими за труда, положен след 1.01.2000 г. Пред настоящата инстанция касационният жалбоподател не поддържа твърдение, че заеманите от него длъжности попадат сред длъжностите, съответно предприятията и производствата, които са изрично изброени в разпоредбите на ПКТП (отм.) като такива, при които положеният труд е от втора категория. От съдържанието на приложимите разпоредби и по-конкретно на тези по т. 66г и т. 53б ПКТП (отм.) е видно, че длъжностите, заемани от жалбоподателя не попадат сред изброените. Не е налице основание за определяне на труда през спорния период за такъв от втора категория и на основание т. 67 ПКТП (отм.), който предвижда в ал. 1, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се пречислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда, а в ал. 2 предвижда, че работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, получават категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздел I и II на правилника за времето, през което работят на тях. Доколкото се поддържа наличието на основание за приложение на т. 67, ал. 1 ПКТП /отм./ във връзка с категоризацията на труда по т. 66г и т. 53б ПКТП (отм.), съдът правилно е изследвал вредността и тежестта на труда, положен от жалбоподателя, като го е сравнил с вредността и тежестта на труда на работниците по посочените разпоредби - по т. 66г - "...Работещи в акумулаторното производство" и "...Автосервизни работници от специализираните звена в миннодобивната промишленост, строителството, енергетиката, пристанищните комплекси и фирмата "Мототехника" и по т. 53б - "...работници, пряко участващи в ремонта и поддържането на трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползване". Обосновано съдът е достигнал до извода, че не е доказано трудът на жалбоподателя да е бил със същата тежест и вредност като този на работниците, визирани в т. 66г ПКТП, като е приел за установено в съответствие със заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че жалбоподателят не е получавал компенсации за работа в тежки и вредни за здравето условията на труда, като допълнително трудово възнаграждение, допълнителен платен годишен отпуск, безплатна предпазна храна. Предвид представените протоколи за извършени измервания на токсични вещества в работната среда от лабораториите на ХЕИ, обсъдени и от вещото лице, е приел, че наличието на сярна киселина на работното място на жалбоподателя е била по-малка от средната концентрация от допустимата, а наличието на олово не е доказано. От представената длъжностна характеристика на жалбоподателя се установява, че основните му функции и задължения са били да поддържа в изправност ел. инсталациите на всички автомобили, мото и електрокарите, да се грижи и отговаря за съоръженията в зарядната станция и ги поддържа в техническа изправност, да изпълнява и други възложени му задачи. При формиране на изводите си съдът е обсъдил всички събрани и относими доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели, като обосновано е направил извода, че работата с акумулатори и сярна киселина не е била единствената, нито основната му дейност, а основната му отговорност е била свързана с поддръжката на ел. инсталациите на всички МПС. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдът е игнорирал свидетелските показания и е изградил изводите си единствено на заключението на вещото лице. Обратното на поддържаното от касатора се установява от съдържанието на мотивите, в които съдът е обсъдил свидетелските показания, заедно с останалите доказателства и е обосновал фактическите и правните си изводи. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Задачите на вещото лице са поставени по въпроси, за които се изискват специални познания, заключението е изготвено от вещо лице със съответната компетентност, съответства на представените по делото писмени доказателства. Възражението на касатора за вероятна заинтересованост на вещото лице е неоснователно, тъй като не е подкрепено с конкретни доказателства, а фактът, че вещото лице е работило през минал период като служител /началник отделение/ при ХЕИ - Велико Търново, не обосновава извод за заинтересованост от изхода на спора и то в полза на административния орган, а само подкрепя извода за компетентност на вещото лице по въпросите на експертизата. Неоснователно е оплакването, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е отказал да допусне до разпит свидетел във връзка с установяване на заболяване на жалбоподателя и лечението му в клиника. В определението от съдебно заседание на 5.04.2011 г., с което съдът се е произнесъл по това доказателствено искане, отказът за допускане на свидетел за посочените обстоятелства правилно е обоснован с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Неоснователно е също оплакването, че съдът не се е произнесъл по всички доводи на жалбоподателя и в частност - относно приложението на т. 67 ПКТП (отм.) във връзка с труда във фирма "Мототехника". Това предприятие е посочено като едно от предприятията /звената/, в които следва да е положен труда на автосервизните работници по т. 66г ПКТП (отм.), а както се посочи по-горе съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че не е основание за определяне на труда на жалбоподателя от втора категория по т. 66г, вр. т. 67 ПКТП (отм.), при което очевидно е имал предвид и това предприятие. Наред с това следва да бъди подчертано, че доказателствената тежест при установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с приложението на т. 67 ПКТП (отм.) се носи от лицето, което претендира това приложение, или в случая жалбоподателят е следвало да докаже, че положеният от него труд през спорния период е бил със същата тежест и вредност като този по т. 67г и т. 53б ПКТП (отм.). Във връзка с доводите на касатора, изведени от практиката на ВАС и по конкретно от решение № 3925/29.04.2004 г. по адм. дело № 2966/2003 г. на ВАС, следва да се отбележи, че няма достатъчно данни, от които да се направи извода, че казусите по това дело и по настоящото са идентични. От мотивите на посоченото решение е видно, че става въпрос за друго лице и за друго предприятие, а не за "Елмот"АД, поради което не може да се направи извод за идентичност на случаите само поради еднаквото наименование на заеманите длъжности. При приложението на т. 67 ПКТП (отм.) от съществено значение са условията, при които е полагат труда /вредност и тежест/, а не само наименованието на длъжността. В касационната жалба не се съдържат никакви оплаквания или доводи във връзка с констатациите и изводите на съда за стажа през периода след 1.01.2000 г., т. е. при действието на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Независимо от това следва да се посочи, че настоящият състав споделя фактическите и правни изводи на съда, според които не е налице основание за категоризиране на труда на жалбоподателя от втора категория по НКТП. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,