Решение № 31 от 4.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2834/2014 г.

Решение № 31 от 4.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2834/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 47, т. 2, предл. 1 и т. 3,предл. 2 от ЗМТА. Образувано е по предявени искове от ЕТ "И. К. - В. Ш., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, чрез процесуалния му пълномощник адвокат Н. Б., срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], за отмяна на решение от 10.02.2014 г. по арб. дело № 1202/2012 г. на Софийски арбитражен съд при Асоциация за вътрешен и международен арбитраж. Искането за отмяна на атакуваното арбитражно решение е основано на твърдения, че А. съд не е бил компетентен да разгледа спора, тъй като договора за доставка на стоки от 09.09.2009 г., в който се съдържа арбитражната клауза, е бил прекратен с изтичане на уговорения тримесечен срок. Доставките на стоки от ЕТ "И. К. - В. Ш. "за периода от 07.01.2010 г. до 13.09.2010 г. са извършени след прекратяване на договора и представляват отделни договори за продажба на стоки, по които няма арбитражно споразумение. Твърди, че възражението за некомпетентност на АС е надлежно въведено и поддържано в цялото арбитражно производство, но неправилно не е било уважено от арбитражния състав. Ищецът твърди също така, че арбитражното решение е постановено в грубо противоречие с обществения ред на Република България. Дори и при възприемане на становището на арбитражния състав относно прекратяването на договора с едностранно изявление на ищцовото дружество/сега ответник/, връчено на ЕТ на 06.11.2013 г., датата, от която ЕТ би изпаднал в забава би била 21.11.2013 г. Исковата молба пред АС е подадена една година по-рано - на 20.11.2012 г., а ЕТ е осъден да заплати лихва върху посочената в арб. решение сума, считано от 20.11.2012 г., когато същият не е имал задължение да получи обратно продадените стоки. Освен това се поддържа, че по отношение на задължението на [фирма] да "изтегли" наличните при [фирма] количества стоки към момента на изтичане на срока на действие на договора за продажба на стоки - 09.12.2009 г. е налице забава на кредитора [фирма] за даване на информация за наличните стоки в предвидения в договора 14-дн. срок. При липсата на такава информация, следва да се приеме, че не е налице задължение за ЕТ за получаване на стоки от страна на продавача и съответно за издаване на кредитни известия за цената на тези стоки. В публичното съдебно заседание на 25.02.2015 г. се поддържат предявените искове, по съображения, изложени от процесуалния пълномощник на ищеца. Ответникът - [фирма], представлявано от управителя Радосцвета С., оспорва изцяло исковата молба. Счита, че е налице валидна клауза за арбитраж, обхващаща договорните правоотношения между страните по повод на доставката на стоки по договора от 09.09.2009 г., а при постановяване на атакуваното решение не са нарушени повелителни правни норми и арбитражният състав се е произнесъл съобразно предмета на спора. Подробни съображения са развити в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражното решение, приема следното: Исковата молба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, което обуславя допустимостта на предявените искове за отмяна. Искът за отмяна на арбитражното решение поради липса на компетентност на Софийски арбитражен съд към Асоциация за вътрешен и международен арбитраж е квалифициран в проекта за доклад, обявен за окончателен, като иск с правно основание чл. 47, т. 2, предл. 1 ЗМТА. За да обоснове компетентността си по предявените от [фирма] искове с правно основание чл. 318, ал. 1 ТЗ сезираният Арбитражен съд е приел, че в т. 12.2 от представения по делото договор за доставка от 09.09.2009 г. се съдържа валидна арбитражна клауза, обхващаща всички спорове, породени от договора, вкл. и спорове по неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, в която изрично е посочен и компетентният Арбитражен съд - Софийски арбитражен съд при А. за вътрешен и международен арбитраж в [населено място]. Тълкувайки действителната арбитражна клауза от сключения между страните договор за доставка следва да се възприеме изцяло изводът на арбитражният състав, че клаузата обхваща и споровете, възникнали в резултат, или произтичащи от прекратяване на облигационната връзка по процесния договор за търговска продажба Такъв е именно и спорът, предмет на приложеното арбитражно дело, тъй като се претендира връщане на получена цена за доставени стоки, които към момента на преустановяване на облигационната връзка не са били продадени и по силата на т. 6.1. от договора са подлежали на изтегляне от страна на ЕТ, който е следвало да издаде кредитни известия за тези количества, съответно да върне получената от дружеството - купувач цена. Поради това не може да се счете, че липсва арбитражно споразумение, или, че е разрешен спор, който не е предвиден в арбитражната клауза. Доводите на ищеца, свързани с приетата от решаващия състав дата на прекратяване на договора и незачитане на предвидения 3-месечен срок на действие на договора, както и липсата на допълнително споразумение в предвидената писмена форма за периода след 09.12.2009 г., касаят изцяло правилността на арбитражното решение. В тази насока следва да се има предвид, че независимо от извода за преустановяване на облигационната връзка на 06.11.2013 г., в съобразителната част към решението са изложени и допълнителни мотиви, според които дори и при възприемане поддържаната от [фирма] теза за прекратяване на договора с изтичане на срока, то задължението по т. 6.1. не е отпаднало и предявеният от [фирма] иск по чл. 318 ТЗ е основателен. Следва да се има предвид, че извън правомощията на ВКС в производството по чл. 47 ЗМТА е да преценява законосъобразността и обосноваността на арбитражното решение, а проверката при иск за отмяна обхваща само инвокираните основания по чл. 47 ЗМТА.. По иска с правно основание чл. 47, т. 3, предл. 2 от ЗМТА: Поддържаното основание по чл. 47, т. 3, предл. второ ЗМТА - противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България не е налице. Употребеното от законодателя понятие "обществен ред" включва императивни правни норми от публичен характер, както и конституционно установени основни принципи на правовия ред в Република България. Когато при разглеждането на абритражното дело и постановяване на решението е нарушена свръхповелителна норма от публичен характер, или е накърнен основополагащ принцип, решението би било несъвместимо с обществения ред. Доводите на ищеца, с които е обосновано посоченото основание за отмяна, са относими единствено към началната дата, от която е присъдено обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тези доводи са свързани изцяло с правилността на арбитражното решение и в настоящото производство не би могло да се преценява дали са налице противоречиви мотиви към решението и дали възприетата от решаващия орган начална дата на забавата съответства на извода за момента на преустановяване на облигационната връзка. Не следва да се обсъждат и поддържаните от ищеца твърдения за несъобразяване от арбитражния състав на клаузи от договора, относими към изискуемостта на вземането на [фирма]. По изложените съображения, предявените искове за отмяна на постановеното от Софийски арбитражен съд при А. за вътрешен и международен арбитраж решение по арб. дело № 1202/2012 г. следва да се отхвърлят като неоснователни. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение