Решение № 1064 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8718/2013 г.

Решение № 1064 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8718/2013 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ гр. София при ЦУ на НАП, срещу решение № 3227/14.05.2013 г., постановено по адм. д. № 3214/2012 г., по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен, по жалба на ТД "Изотех Груп" ЕАД, Ревизионен акт /РА/ № 2251100106 от 7.09.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София град, потвърден мълчаливо от директора на Дирекция "ОУИ" - София, с който за дружеството са установени допълнителни публични вземания - данък по ЗДДС за периода 1.04.2010 г. - 31.10.2010 г. в размер на 65957,16 лв. главница и 9357,07 лв. лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е преценил фактическата обстановка и е направил необосновани изводи относно реалността на доставките по процесните фактури. Поддържа се, че строително-монтажните работи /СМР/ действително са извършени, но не от доставчика, а от самото "Изотех Груп" ЕАД, както и че 29-те общи работници не биха могли да извършат действията, за които вещото лице приема, че са необходими квалифицирани работници. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът "Изотех Груп" ЕАД чрез пълномощника адв. Николов изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Поддържа, че подизпълнителят "ВМСТРОЙ" ЕООД е имал необходимата кадрова обезпеченост, което се е установило от събраните писмени доказателства и изслушаните експертни заключения. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Административен съд София-град е приел, че въз основа на събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства, данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ е успяло да докаже наличието на реално изпълнени доставки по спорните фактури за месеците април - октомври 2010 г. включително. Прието е за безспорно установено, че доставчикът "ВМСТРОЙ" ЕООД и получателят "Изотех Груп" ЕАД са били регистрирани по смисъла на ЗДДС лица, а издадените фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС. Според съда, обстоятелството, че не е открито лице за контакт с подизпълнителя на СМР "ВМСТРОЙ" ЕООД, издател на процесните фактури, се обяснява с обявяването на дружеството в ликвидация. Независимо от това, прието е за установено, че процесните СМР са извършени реално, с материали, закупени от "Изотех Груп" ЕАД, като извършените работи съответстват на закупените материали. Съставени са протоколи обр. 19, удостоверяващи приемането на възложените работи - полагане на топлоизолационни плочи, дюбелиране, шпакловане, вътрешна машинна мазилка, замазка, боядисване, ел. инсталация и др. в четири сгради в гр. София, съответно в м. "СПЗ Слатина-север", жк "Дружба" 2, бул. "Ломско шосе" и м. "Овча купел". По отношение на кадровата обезпеченост на подизпълнителя, издател на фактурите, е прието за установено, въз основа на справки от ТД на НАП Велико Търново и на съдебно-счетоводната експертиза, че през ревизирания период дружеството е имало наети по трудово правоотношение общо 29 работници, повечето от тях общи работници в строителството. Съдът е счел, че квалификацията им като общи работници не се отразява на преценката за наличие на кадрова обезпеченост, тъй като липсват точно определени наименования на длъжностите за всяка една от строителните дейности. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че в процесния случай по отношение извършените СМР от доставчика "ВМСТРОЙ" ЕООД е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Установено е, че процесните фактури са оформени съгласно Закона за счетоводството. В процесните фактури и протоколи са индивидуализирани вида, количеството и стойностите на извършените СМР, както и обектите, на който са извършени същите. За доставките е доказано разплащане, което е индиция за реални търговски взаимоотношения между страните по договорите. Представените и неоспорени от ответника протоколи обр. 19 сочат, че обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите са се въплътили в действително изпълнение. Ревизираното лице е приело строителните работи от изпълнителя, който фактически ги е извършил. Според експертното заключение, извършените СМР кореспондират по вид и количество на закупените от ДЗЛ и фактурирани към подизпълнителя "ВМСТРОЙ" ЕООД материали. Протокол обр. 19, уреждащ предаването на строежа и строителната документация от строителя на инвеститора, е регламентиран в отменената Наредба № 7/22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като е бил задължителен до 2003 г. С приемането на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството той вече не е законово уреден, но неговото прилагане продължава, ако инвеститорът и строителят държат на него. Той е желателен при уреждане на взаимоотношенията между възложителя и изпълнителя на видове СМР и се прилага въз основа на постигнатите между тях договорености. По същество протокол - акт 19 е документ, с който се документират извършени СМР на съответен етап на строителство. Той е първичен счетоводен документ, но тъй като реквизитите му не са уредени нормативно, те се ограничават до тези, с които може еднозначно да се опише стопанската операция. На практика същият представлява количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР. От така разкритата същност на документа, и тъй като той изрично е съставен за установяване на завършените видове работи и за заплащане на същите, следва да се направи извод за доказано с неоспорени документи изпълнение на фактурираните СМР. Един от основните спорни моменти по отношение на тези доставки е именно кадровата и техническа обезпеченост на подизпълнителя да осигури достатъчно работна сила, която има и необходимата квалификация да извърши описаните СМР. В свое Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11, Съдът на ЕС се е произнесъл, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Съдът на ЕС е заключил, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, като е подчертал, че правото на приспадане не може да бъде отказано, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В поставения за разглеждане случай не са релевирани индиции и не са ангажирани доказателства за данъчна измама, осъществена между контрагентите по двата договора. Неоснователно касаторът поддържа, че не е установено с какъв човешки и материален ресурс са изпълнени спорните СМР. Изложеното по-горе прави несъстоятелна тезата за липса на кадрова обезпеченост при доставчика-подизпълнител като основание за отказ от спорното право. Независимо от това, по делото са налице доказателства, че подизпълнителят е имал наети по трудови правоотношения 29 работници за процесния период, сред които един технически сътрудник, 2 монтажника и 2 монтьора свързване на кабели. От експертното заключение на в. л. Василев става ясно, че за извършване на процесните СМР за периода са били необходими 20 работници, без тези, изпълняващи електроинсталацията. Следователно, подизпълнителят е разполагал с необходимата кадрова обезпеченост за извършване на възложената му дейност. Обстоятелството, че по отношение на една от сградите, а именно "Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи - жк "Овча купел" протокол 19 не е подписан от възложителя, не води до извод, че СМР не са извършени. От допълнителното заключение на в. л. Василев и обясненията му в съдебно заседание на 16.01.2013 г. в присъствие на представители на страните става ясно, че СМР са изпълнени /установено въз основа на оглед на място/, но се касае за некачествено изпълнение, което е довело до прекратяване на договорните отношения между възложителя и ДЗЛ. По изложените съображения, решението на Административен съд - София-град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - София и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,