Решение № 6739 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2012 г.

Решение № 6739 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 175 и от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Постъпила е молба от ЕТ "Пейчо Пейков-Атла Мария" със седалище в гр. Горна Оряховица и адрес на управление ул. "Христо Смирненски" № 10, подадена чрез пълномощника адв. Илиева, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2364 от 19.02.2013 г., постановено по настоящото дело, относно диспозитива по отмяната и потвърждаването на Ревизионен акт /РА/ № 051100006/14.03.2011 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта за доначисления ДДС по фактура № 503/8.09.2009 г., издадена от едноличния търговец към Monika Ven Export-Import S. R. L.; както и относно включването в диспозитива на решението на фактура № 569/26.01.2010 г., издадена от едноличния търговец към Ateb S. R. L.

Молителят претендира поправка на допуснатите грешки, като първата посочена фактура бъде включена в отменителната част на решението (в която частично се отменя РА), а втората изобщо да бъде заличена от диспозитива на решението.

След като се запозна с обстоятелствата по делото, Съдът намери за установено следното:

1. В мотивната част на цитираното решение относно доначислен ДДС във връзка с непризнати ВОД доставките са разграничени на две предвид спецификите в документирането им.

От едната страна са фактури № 503/8.09.2009 г., № 489/18.08.2009 г., № 491/20.08.2009 г., № 556/16.12.2009 г., № 559/22.12.2009 г. и № 560/23.12.2009 г. към Monika Ven Export-Import S. R. L., към които са представени уведомителни писма от получателя, имащи характер на писмено потвърждение по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. За тези фактури е прието, че документират действително извършени ВОД, поради което неправилно ревизията е отказала да признае нулева ставка на ДДС. Формиран е извод, че РА в тази част е незаконосъобразен. Тъй като към разглежданата фактура също има писмено потвърждение, тя е отнесена към първата група доставки.

При обща стойност доставките по посочените шест фактури 197330,33 лв., която представлява данъчна основа за начисления от ревизията ДДС, същият по тези фактури възлиза на 39466,07 лв. и РА подлежи на отмяна за тази сума, ведно със съответните лихви.

От другата страна са фактури № 466/15.07.2009 г., № 469/17.07.2009 г., № 470/19.07.2009 г., № 471/22.07.2009 г., № 472/24.07.2009 г., № 473/28.07.2009 г., № 475/30.07.2009 г., № 476/1.08.2009 г., № 477/3.08.2009 г., № 478/5.08.2009 г. и № 479/7.08.2009 г. към Monika Ven Export-Import S. R. L и № 569/26.01.2010 г. към Ateb S. R. L., към които уведомителни писма не са представени. По отношение на тези фактури е формиран извод, че не се доказват реално извършени ВОД, поради което законосъобразно е доначислила ДДС и РА правилно е потвърден в тази част.

От съдържанието на мотивите към съдебния акт може безпротиворечиво да се достигне до извода, че поради техническа грешка разглежданата фактура е отнесена и към втората група доставки. Волята на Съда е била да уважи частично касационната жалба и да признае правото на нулева данъчна ставка за шестте фактури по първата група.

При постановяването на решението е допусната техническа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 175 АПК. Като намери, че посочената очевидна неточност в съдебния акт е налице, Съдът счита, че следва да допусне исканата промяна. При обща стойност доставките по посочените единадесет фактури 324852,59 лв., която представлява данъчна основа за начисления от ревизията ДДС, същият по тези единадесет фактури възлиза на 64970,52 лв. Това налага в диспозитива на решението да се преодолее грешката, като се постанови, че касираното решение се оставя в сила в частта за доначислен ДДС в общ размер 64970,52 лв. по фактури № 466/15.07.2009 г., № 469/17.07.2009 г., № 470/19.07.2009 г., № 471/22.07.2009 г., № 472/24.07.2009 г., № 473/28.07.2009 г., № 475/30.07.2009 г., № 476/1.08.2009 г., № 477/3.08.2009 г., № 478/5.08.2009 г. и № 479/7.08.2009 г. към Monika Ven Export-Import S. R. L и № 569/26.01.2010 г. към Ateb S. R. L., ведно със съответните лихви.

1. Относно фактура № 569/26.01.2010 г. към Ateb S. R. L. неоснователно молителят поддържа, че същата следва да бъде заличена от диспозитива на решението, тъй като не е била предмет на съдебния спор. По силата на чл. 156, ал. 2 ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.

Констатацията във връзка с разглежданата фактура е потвърдена от Д "ОУИ" - гр. Велико Търново, като мотиви за това са изложени на с. 16 от Решение № 327/8.07.2011 г. Едновременно с това констатацията е обжалвана както пред първоинстанционния, така и пред касационния съд, като оплаквания за това са изложени на с. 2 от касационната жалба. Ето защо не може да се приеме, че фактурата не е била предмет на съдебния спор. Липсва техническа грешка, подлежаща на поправка по реда на чл. 175 АПК, поради което искането в тази му част следва да се отхвърли.

Така мотивиран и на основание чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът