Решение № 4220 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6819/2011 г.

Решение № 4220 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6819/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 152 от 15.04.2011 г., постановено по адм. д. № 611/10 г. Административен съд - гр. Велико Търново, VI-ти състав, е отменил ревизионен акт № 1000467/10.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 309 от 15.07.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, като е осъдил последната да заплати на жалбоподателя "Агро Сантия" - ЕООД - гр. Враца разноски по делото в размер на 3 515 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ангел Павлов Манов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Агро Сантия" - ЕООД - гр. Враца против обжалвания РА № 1000467/10.05.2010 г. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Ответното по жалбата дружество "Агро Сантия" - ЕООД чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Велико Търново е отменил ревизионен акт № 1000467/10.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 309 от 15.07.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, относно непризнато право на данъчен кредит на "Агро Сантия" - ЕООД в размер на 103 214,03 лв. по фактури, издадени от "М Ойл" - ЕООД с предмет на доставка дизелово гориво. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, след което е възпроизвел основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит /стр. 2 и 3 от решението, съответно л. 525 и 526 от делото/. Систематизирано е посочено, че всъщност аргументите на администрацията са изцяло свързани с евентуалната нереалност на доставките по веригата по-предходен доставчик - поддоставчик - доставчик, които извод следва от начина на извършения анализ на събраните в хода на ревизията доказателства. Отбелязано е, че предвид тълкуването на нормите на сега действия ЗДДС и установената съдебна практика относими към правото на данъчен кредит са само и единствено доставките на прекия доставчик, като е ирелевантно поведението на предходни доставчици, техните задължения към бюджета и изследване на произхода на стоките, като е цитирана и съответна практика. Административният съд е възпроизвел много подробно /стр. 4 и 5 от решението/ заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по законосъобразността на обжалвания РА. Изложени са мотиви, че оценката на всички доказателства обосновава извод за безспорно установена реализация на преките стопански операции - прехвърляне на собственост върху дизелово гориво. Според съда от съдържанието на представените товарителници, съпоставено със съдържанието на експедиционните бележки, съдържанието на приемо-предавателните протоколи и фактурите се обосновава извод за транзитни продажби по смисъла на чл. 329, ал. 1 от ТЗ по доставките на доставчика "М Ойл", обосновани с поддоставки от "Алекс 333". Отбелязано е, че доставките по тези фактури представляват транзитно изпълнение, което се установява както от експедиционните бележки, така и от факта, че получателят е заплатил доставките на своя доставчик, който от своя страна се е разплатил с неговия доставчик, и не на последно място от движението на материалната му сметка, която е нулева в началото и края на периода. Съдът е маркирал още, че по отношение на останалите поддоставчици не са правени проверки, нито са налице констатации, че те не разполагат с горива от вида на процесното. Административният съд е приел за ирелевантно за целите на облагането липсата на под товарителниците касателно изпращача и получателя - аргумент по чл. 53, ал. 1 от ЗАП. Като ирелевантен факт към спора е посочено и липсата на декларация за съответствие към фактурите, тъй като индивидуализирането на стоките от данъчно-задължено лице е станало по принципа на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД с представените автентични протоколи за приемане и предаване на горивото, като предвид чл. 330, ал. 1 и 2 от ТЗ не може да бъде споделен и изводът на органа по приходите, че не е ясно къде е получена стоката. Като допълнителен аргумент за реалността на доставките е посочен и факта, че с решение от 08.12.2009 г. на компетентната митница по е възстановен акциз на дизеловото гориво по процесните 38 бр. фактури, т. е. митническият орган е приел, че горивата са ползвани от дружеството. Развити са и мотиви, че факта на ползване на горивата се установява и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, която е установила, че горива от количество и характеристики по фактурите са формирали отчетната себестойност на произведената от ревизираното лице селскостопанска продукция, като липсват констатации в РА, че то е могло да произвежда или да внася горива, или че са били налични преди ревизираните периоди, или са доставени от друг доставчик. Изложен е аргумент, че без тези горива производствения процес на дружеството е фактически невъзможен, което означава, че според тезата на приходната администрация задълженото лице безсмислено и в противоречие с икономическата логика е отчело приходи, които обективно не е могло да възникнат. На база на изложеното е направен краен извод за настъпила изискуемост на данъка за доставчика в резултат на осъществени от него облагаеми доставки, съответно породено е право на данъчен кредит, надлежно упражнено от данъчно-задълженото лице - по аргумент от противното на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, налице са останалите предпоставки по чл. 69, ал. 1 от същия закон, съответно няма основания за ограничаване на правото на приспадане по чл. 70, ал. 1 - 4 от закона, поради което издаденият ревизионен акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Административен съд - Велико Търново е правилно и законосъобразно. В касационната жалба са наведени оплаквания по всички основания за неправилност на решението, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Систематизирани, същите се изразяват в следното: необоснованост на изводите на административния съд за наличие на транзитни продажби по смисъла на чл. 329, ал. 1 от ТЗ; необсъждане от страна на съда на всички събрани по делото писмени доказателства; позоваване в мотивите на решението основно на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, без да бъдат съобразени кои конкретни обстоятелства са проверени от експерта; позоваване в решението на неотносимо към спора решение на митнически орган за възстановяване на акциз на ревизираното лице в качеството му на земеделски производител. По направените оплакванията настоящата инстанция съобрази следното: Не може да бъде споделено оплакването, че неправилно административният съд е приел, че са налице транзитни доставки по смисъла на чл. 329 от ТЗ, и че при тази формулировка би следвало да се потвърдят констатациите на ревизионния акт, а не да се приеме, че я опровергават. Дали между ревизираното лице, неговият доставчик "М Ойл" и предходния доставчик "Алекс 333" са налице отношения по транзитни доставки по чл. 329 от ТЗ или търговски продажби по чл. 311 от ТЗ е без съществено значение по спора. Предвид изградените в хода на ревизията констатации за липса на реална доставка, то правилно е прието, че спорният въпрос е това дали е налице предаване на собствеността върху горивото, предмет на доставка, на задълженото лице съгласно изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Изложените мотиви на първоинстанционния съд в тази насока са логически обосновани на фактите по делото, при всестранен анализ на събраните по делото доказателства, и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Доколкото част от спора предполага и специализирани познания по счетоводство, по делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която решаващият съд действително е възпроизвел подробно в мотивите на съдебния акт. Следва да бъде отбелязано, че изводът на съда за незаконосъобразност на ревизионния акт не се дължи единствено и само на заключението на вещото лице, поради което оплакванията в този смисъл се явяват неоснователни. Правилни са и изводите на съда за неотносимост към спора на обстоятелството, че е налице разминаване между декларации за съответствие на горивото приложени към фактурите на доставчиците и експедиционните бележки. Това не съответствие може да има отношение във вътрешните отношения между доставчик и получател, но е без значение за реалността на доставките между задълженото лице и прекия му доставчик. Въпросът за липсата на подписи на подател и получател по товарителниците стои само за две от процесните фактури, поради което, дори и съдът да се позовал неправилно на чл. 53, ал. 1 от ЗАП, при наличието на останалите доказателства за приемане на стоката, не се променя крайният извод за предаване на собствеността върху стоката при условията на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. В касационната жалба се прави и оплакване, че при обосновката на изводите за реалност на извършените доставки административният съд неправилно се е позовал на решение от 08.12.2009 г. на Митница Лом, с което на "Агро Сантия" - ЕООД в качеството му на земеделски производител е възстановен акциз в размер на 241 506,31 лв. Посочва се, че от въпросното решение е видно, че при извършената проверка по чл. 32 от ЗАДС възстановяването на акциз се базира на регистрираната от дружеството обработваема земя и няма нищо общо с изследваните факти в ревизионното производство, поради което не представлява дори косвено доказателства в подкрепа на тезата на съда. Направеното оплакване е неоснователно. От доказателствата по делото е видно, че с решение № ЗА - А47130 от 08.12.2009 г. на началника на Митница - Лом /л. 158 от делото/ на "Агро Сантия" на основание чл. 32, ал. 5 от ЗАДС, съответно чл. 26а от ППЗАДС /сега отм./ е възстановен акциз за 2009 г. в размер на 241 506,31 лв. Вярно е, че като критерий за възстановяване на акциза е използвано регистрираната земеделска земя, обработвана от дружеството като земеделски производител, но в решението явно е записано, че при постановяването са разгледани същите 38 броя фактури, предмет и на ревизионното производство, придружени с касови бележки, преводни нареждания и извлечения от банковата сметка на платеца, които установяват, че са изпълнени условията за възстановяване на акциз по чл. 32, ал. 2 и 5 от ЗАДС. Представянето на фактури за закупено дизелово гориво е кумулативно условие за възстановяване на акциз на земеделски производител - по аргумент от чл. 26а, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ППЗАДС (отм.). В този смисъл следва да бъде прието, че реалността на доставките по процесните фактури е установена и с влязъл в законна сила индивидуален административен акт, издаден от компетентен държавен орган, поради което позоваването на него от страна на първоинстанционния съд /а и от страната, в чиято полза е издаден/ е валидно и правно допустимо, а доводите за неотносимост на решението към спора се явяват неоснователни. Като е стигнал до извод за реалност на доставките по процесните фактури и е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен, Административен съд - гр. Велико Търново е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 12 000 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,