Решение № 15560 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3463/2019 г.

Решение № 15560 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3463/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална служба "Военна полиция" София, срещу решение № 385 от 15.01.2019 г. по адм. дело № 8995/2018 г. от Административен съд – София град. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага доводи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като в тази връзка се позовава на приложените по делото Заповед № СФ-1688/19.03.2018 г. на директора на РС "Военна полиция" София, длъжностна характеристика рег. № RB 211101-001-04/6-964/29.06.2018 г. на лейтенант Х. Христов, Заповед № СФ-4878/3.08.2018 г. и Заповед № 1688/19.03.2018 г., съгласно която "в извън работно време, в почивни и празнични дни, оперативният дежурен отговаря за цялостната дейност на РСВП – София", т. е. ОД може да издава заповеди. Според касатора текстът на чл. 13, ал. 5 от ЗВП се отнася за оправомощаване на други длъжностни лица, в чиито функционални задължения не е предвидено, че отговарят за цялостна дейност на регионалната служба. В жалбата се твърди, че съдът не е съобразил нормата на чл. 5, ал. 1 от ППЗВП и неправилно е осъдил служба "Военна полиция" да заплати на С. Иванов разноски по делото в размер на 510 лева след като страна по делото е Регионална служба "Военна полиция". Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на С. Иванов против Заповед рег. № СФ 4920/06.08.2018 г., издадена от военно-полицейски орган от регионална служба "Военна полиция" София или алтернативно делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на АС – София град. Ответникът – С. Иванов, чрез адв. В. Пенчев, в писмен отговор от 27.02.2019 г. и в с. з. оспорва касационната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение АССГ е отменил заповед за задържане на лице рег. № СФ 4920/6.08.2018 г., издадена от военно-полицейски орган от регионална служба "Военна полиция" София, с която С. Иванов е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на регионална служба "Военна полиция". Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на установената форма, не е налице нарушение на административно производствените правила при издаването й, издадена е в съответствие с нормата на чл. 13 от ЗВП и с приложимите норми от ППЗВП, издадена е в съответствие с целта на закона, но е издадена при липсата на компетентност, което обстоятелство обуславя нейната нищожност. Решението е правилно, постановено е след изясняване на спора от фактическа страна, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на своите доводи и възражения. Неоснователни са доводите на касатора, че процесната заповед е издадена от компетентен орган. Видно от доказателствата по делото лейтенант Х. Христов /издател на акта/ е назначен в денонощен наряд на 6.08.2018 г. за оперативен дежурен – 24 часово дежурство за времето от 08. 30 ч. на 6.08.2018 г. до 08. 30 ч. на 7.08.2018 г. със Заповед № СФ – 4878/3.08.2018 г., издадена от директора на РС "Военна полиция" /л. 38/. Съгласно чл. 13, ал. 5 от Закона за военната полиция при задържане директорът на служба "Военна полиция" и директорите на регионалните служби съобразно своята компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица издават писмена заповед за задържане. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че ответникът не е ангажирал доказателства за оправомощаване на лейтенант Х. Христов да издава заповеди за задържане. С определение от 30.08.2018 г. /л. 26 съдът е дал изрични указания на ответника за представяне на доказателства за компетентност на органа издал обжалваната заповед съобразно чл. 13, ал. 5 ЗВП. В с. з. на 7.11.2018 г. юрк. Дочева /пълномощник на ответника/ е заявила, че по делото е представена заповед № СФ 1688/19.03.2018 г., в която е разписано, че в извън работно време, почивни и празнични дни, оперативният дежурен отговаря за цялостна дейност на РС "Военна полиция" – София. Изрично е заявено, че други доказателства във връзка с направеното възражение от страна на жалбоподателя и с определението на съда няма да сочи, не притежава и няма да представя. Извод за изрично оправомощаване на лицето издало оспореният административен акт не може да бъде обоснован въз основа на заповед № СФ 1688/19.03.2018 г., издадена от директора на РС "Военна полиция" – София /л. 54-61 и по- специално на раздел IV, т. 2 от нея, в която е посочено, че "в извън работно време, в почивни и празнични дни, оперативният дежурен отговаря за цялостната дейност на Регионална служба "Военна полиция" София. От друга страна следва да се съобрази, че процесната заповед не е издадена в извън работно време, в почивен или празничен ден, а е издадена на 6.08.2018 г. в 14. 30 часа, т. е. в рамките на работния ден. Предвид тези констатации не може да бъде прието, че заповед № СФ 1688/19.03.2018 г. съставлява заповед по смисъла на чл. 13, ал. 5 от ЗВП. В тази връзка неоснователно е възражението, че съдът не е обсъдил приложената по делото длъжностната характеристика за длъжността "инспектор, оперативен дежурен в сектор "Оперативни дежурни" в отдел "Административен" на РСВП - София /л. 6 - жълта папка/, като е приел, че такава липсва. Действително по делото е налична горепосочена длъжностна характеристика, но тя не променя извода за липса на доказателства за компетентност на органа издал акта. Неоснователни са и оплакванията в жалбата касаещи присъдените разноски с твърдение, че неправилно съдът е осъдил служба "Военна полиция", а не Регионална служба "Военна полиция". По аргумент от чл. 20, ал. 1 от ЗВП разноските са платими от юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, а именно Служба "Военна полиция" гр. София, а не от РС "Военна полиция". Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, платени в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. /л. 13/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,