Решение № 8081 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Благоевград, против решение 2563/29.12.2023 г., постановено по адм. дело 928/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се несъгласие с правните изводи на съда за основателност на иска, поради което моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковата молба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна С. С. К., чрез адвокат А. Богоева, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, административният съд е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Благоевград /ОДМВР Благоевград/ да заплати на С. С. К. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от отменена Заповед 244з-183/21.01.2020 г. на Директора на ОДМВР Благоевград, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2020 г. до окончателно изплащане на сумата. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед 244з-183/21.01.2020 г. на Директора на ОДМВР Благоевград, за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с т. 7 и т.7.4. от Заповед рег. 8121з- 1624/22.12.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. е от Вътрешни правила за документооборота в МВР; чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР във връзка с т. 11 от Заповед рег. 8121з- 1624/22.12. 2016 год. на Министъра на вътрешните работи; и чл. 194, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, и на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на С. С. К. е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от една година. Заповедта е оспорена пред АС - Благоевград, който я е отменил с решение 1215/03.08.2020 г., постановено по адм. дело 112/2020 г. Решението е окончателно и е влязло в законна сила. За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани двама свидетели, които дали данни относно емоционалното състояние на ищеца. От правна страна административният съд счел, че по делото безспорно е доказано, че С. С. К. е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, тревожност и притеснения в резултат на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. За неоснователни са счетени възраженията на ОДМВР Благоевград за липса на пряка връзка между твърдените неимуществени вреди и конкретното дисциплинарно наказание. Посочено е, че действително на С. К. са били наложени и други дисциплинарни наказания - Заповед 244з-2567/06.12.2019 г. на Директора на ОДМВР Благоевград, с която му е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца (жалбата против заповедта е отхвърлена) и Заповед 8121К-10778/25.11.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение (заповедта е отменена от съда), но според АС Благоевград тези дисциплинарни наказания нямат отношение към настоящата искова претенция. Решението е недопустимо. Съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. В същата липсва посочен период на претендираното обезщетение. Съдът не е оставял исковата молба без движение за уточнение на петитума на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице - чл. 4 от с.з. Следователно, за да подлежи на разглеждане предявен иск на това основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие на кои органи или длъжностни лица произтичат, защо и как се проявява причинна връзка между противоправното поведение и вредите, какъв е размерът на претендираното обезщетение и периодът, за който то се претендира. С исковата молба се индивидуализира предметът на делото - спорното материално субективно право. Когато това право съставлява имуществено притезание обезщетение за претърпени вреди, в исковата молба задължително следва да бъде посочен период, за който обезщетението се претендира. Този период, при исковете по чл. 1 ЗОДОВ, следва да кореспондира на основанието, от което се претендират вредите. Когато това основание представлява незаконосъобразен административен акт, периодът на обезщетението следва да е съобразен с датите на издаване и отмяна на акта. В исковата молба липсва посочен период на обезщетението. Съответно такъв не е обсъждан и в съдебното решение. При липса на начален и краен момент на периода, в който се твърди вредите да са причинени, не става ясно как се формира размерът на претендираното обезщетение. Още повече, че по отношение на С. С. К. има издадени още две заповеди - Заповед 244з-2567/06.12.2019 г. на Директора на ОДМВР Благоевград, с която му е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца (жалбата против заповедта е отхвърлена) и Заповед 8121К-10778/25.11.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение (заповедта е отменена от съда). В процесния случай обезвреда се претендира от Заповед 244з-183/21.01.2020 г. на Директора на ОДМВР Благоевград, която е издадена между другите две заповеди, поради което от изключително значение е исковият период, за да може да се разграничи влиянието на всяка една заповед върху емоционалното и здравословното състояние на К.. Исковият период винаги следва да бъде изрично посочен в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. При несъобразяване с това изискване за редовност на исковата молба, съдът е длъжен да я остави без движение и да даде указания за уточняване на периода. Съответно съдът дължи формулиране на диспозитив, който съдържа период на обезщетението, съставляващо спорното материално право предмет на иска. Липсата на изискуемото от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и непълнотата на петитума лишават съда от възможност за произнасяне, тъй като липсва надлежно въведен предмет на делото. Делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК и отстраняване допуснатите нередовности на исковата молба. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи служебно. Видно от изложените мотиви, съдебното решение е недопустимо. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по отношение на останалите пороци, които са наведени в касационната жалба. Решението следва изцяло да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на административния съд за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК, след което да се пристъпи към разглеждане на спора по същество. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото произнасяне. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение,