Решение № 16058 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11717/2011 г.

Решение № 16058 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11717/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Сливен, против решение № 69 от 21.07.2011 г., постановено по административно дело № 131 от 2011 г. по описа на Административния съд - Сливен. Със същото е отменил решение № 9 от 15.04.2011 г. на касатора, с което е отхвърлена жалбата с вх. № К-1744/9.03.2011 г. срещу разпореждане № О-19-999-21-00008827 от 25.02.2011 г., издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на Мария Димова Илиева е отказано отпускането на обезщетение по болничен лист № 3010648, серия А-2008 г., и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорените административни актове. Ответникът по касация - Мария Димова Илиева, от с. Пет Могили, област Сливен, чрез пълномощника - адв. Марияна Михайлова, оспорва жалбата. В писмени бележки излага съображения за правилност на решението. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Сливен, по реда на чл. 118 КСО във връзка с чл. 145 АПК е оспореното от Мария Димова Илиева решение № 9 от 15.04.2011 г. на директора на РУСО - гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № О-19-999-21-00008827 от 25.02.2011 г., издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетения и помощи. С последното, на основание чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО й е отказано отпускането на обезщетение по болничен лист № 3010648, серия А-2008 г. За да постанови отказа си, административният орган се е позовал на констативния протокол вх. № 2 от 18.02.2011 г. на контролните органи на ТП на НОИ, според който в разчетно-платежните ведомости за лицето били отразени самоотлъчки за периода от 1 - 2.11.2010 г. (вкл.) и 10.11.2010 г. С оглед тези констатации е приел, че Илиева не била осигурено лице, считано от 1.11.2010 г. до началната дата на временната неработоспособност - 15.12.2010 г. по процесния болничен лист и нямала право на обезщетение за временна неработоспособност за периода 15.12.2010 г. - 31.12.2010 г., включително. Сезиран с жалба (наименовано "възражение") от Мария Илиева срещу това разпореждане, директорът на РУСО - Сливен го е потвърдил, като е приел, че същата е загубила качеството си на осигурено лице и нямала право на обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 3010648, серия А-2008 г. Този извод е извел от резултатите от извършената проверка от разплащателните ведомости на читалището и представените болнични листи в РУСО - Сливен, удостоверяващи временна неработоспособност, от които следвало, че на 1 и 2.11.2010 г., както и на 10.11.2010 г. Илиева не била ползвала законоустановен отпуск, а отсъствала самоволно от работа. С обжалваното решение Административният съд - Сливен е отменил решение № 9 от 15.04.2011 г. на директора на РУСО - Сливен, с което е потвърдено разпореждане № О-19-999-21-00008827 от 25.02.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО - Сливен, обективиращо отказ за отпускане на парично обезщетение по процесния болничен лист на Мария Илиева. За да постанови това решение съдът е приел за незаконосъобразен изводът на касатора, че Илиева не попадала в кръга на посочените в чл. 4, ал. 1 КСО лица след като от 1.11.2010 г. осигурителят прекъснал осигуряването й, поради самоволното й отсъствие от работа. Посочил е, че доколкото осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО и продължава до прекратяването й, съгласно чл. 10 от същия, в случая трудовата дейност на жалбоподателката не била прекратена. Съдът е приел за безспорно, че осигурителната вноска за ноември 2010 г. не била подневна, а се дължала цялостно върху начисленото за този месец трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че жалбоподателката - настояща ответница по касация, не се явила на работа без да й бъде разрешен отпуск по предвидения в закона ред, било основание за ангажиране на дисциплинарната и отговорност, но по делото липсвали данни, че това е сторено чрез някое от предвидените в КТ наказания. Счел е за неправилно становището на административния орган, че осигуряването на жалбоподателката било прекратено на 1.11.2010 г., когато осигурителят преустановил внасянето на осигурителните й вноски, без да е прекратил трудовото правоотношение на същата. Според съда осигурителните вноски за този период са били дължими, а обстоятелството че не били внесени от осигурителя, не прекъсвало осигуряването на лицето, респективно жалбоподателката не губела качеството на осигурено лице и имала право на обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 3010648, серия А-2008 г. за периода от 1.12. - 15.12.2010 г. Решението е неправилно. Постановено е при неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите. От фактическа страна е безспорно, че Мария Илиева е имала сключен трудов договор като библиотекар в читалище "Никола Йонков Вапцаров-1926", с. Пет могили, по който е работила повече от 6 месеца, а в периода 1 - 2.11.2010 г. не се явила на работа. От 3.11 - 9.11.2010 г. е в отпуск поради временна неработоспособност, за което е представила болничен лист № 0033220, серия А-2009. Установено е, че на 10.11.2010 г. същата отново не се е явила на работа. От 11.11.2010 до 15.12.2010 г. също е във временна неработоспособност, удостоверена с болнични листи: № 2906487 серия А-2009; № 0168912 серия А-2010, както и от 15.12.2010 до 31.12.2010 г., включително. Тези факти не се оспорват. Не се спори по делото, че на 1, 2 и 10.11.2010 г. Илиева не е ползвала платен или неплатен отпуск, не е отправяла молба до работодателя за разрешаването на отпуск, тъй като, видно от твърденията й по първоинстанционното дело, същият имал лично отношение към нея. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО. Не се спори между страните, че на 1, 2 и 10.11.2010 г. Илиева не се е явила на работа. От данните по делото по несъмнен начин се установява, че през тези три работни дни същата не е ползвала платен или неплатен отпуск и няма уважителна причина за отсъствието си от работа. При липса на разрешение от работодателя за ползване на отпуск и при липса на други извинителни причини (например на посочените дати да е била временно или трайно неработоспособна, за което да й е издаден болничен лист), се налага извода, че Илиева е била в "самоотлъчка" по време на работа по трудово правоотношение, т. е. самоволно е отсъствала от работа. Оттук и изводът на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство поради "самоотлъчка" се явява правилен. Осигуряването за всички осигурителни случаи се прекъсва през времето на отсъствие от работа, което не е оформено със законоустановен отпуск, както е в случая. Вярно е, че осигуряването продължава и през дните, през които лицето не работи поради временна неработоспособност и ползване на законоустановен платен отпуск, включително неплатен, който се зачита за осигурителен стаж. Обаче Мария Илиева не е представила никакви доказателства, с които да установи, че отсъствието й от работа на посочените дати се дължи на уважителна причина (освен на 10.11.2010 г., когато неявяването й на работа би могло да се оправдае, тъй като е била на контролен преглед и изследване със скенер в гр. Нова Загора). След като на 1 и 2.11.2010 г. трудовата й дейност е била прекратена, то прекратено е и нейното осигуряване. Следователно Мария Димова Илиева няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност по процесния болничен лист. При липса на различни фактически установявания от съществуващите следва да се приеме, че за лицето Мария Димова Илиева не е налице осигуряване за риска общо заболяване за периода на издаване на болничен лист № 3010648, серия А-2008 г., което налага извода, че отказът за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по посочения болничен лист е законосъобразен. Ето защо обжалваното съдебно решение, с което са отменени оспорените административни актове като незаконосъобразни, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Мария Димова Илиева да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,