Решение № 12894 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2011 г.

Решение № 12894 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 6532 от 11.05.2011 г., постановено по адм. д. № 798/10 г. Върховният административен съд, трето отделение, е отменил по жалба на Данаил Господинов Димов от гр. София Заповед № К-10273/08.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на осн. чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 1 от същия закон и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от министъра на вътрешните работи чрез пълномощника му юрисконсулт Катя Райкова. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 798/10 г. Ответникът по касационната жалба Данаил Господинов Димов от гр. София взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отменил Заповед № Заповед № К-10273/8.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на осн. чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 1 от същия закон и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР на Данаил Господинов Димов. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че при издаването на процесната заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно, че дисциплинарно наказващият орган не е спазил задължението си по чл. 229, ал. 1 ЗМВР да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Изложени са мотиви, че в оспорената заповед е посочено, че са приети писмени обяснения на служителя и се налага наказание въз основа на извършена проверка, приключила със справка № 6103/19.11.2009 г., но заповедта, въз основа на която е започнала проверката, не е приложена по делото от административния орган, който носи тежестта на доказване съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. На база на това е прието, че проверката няма за предмет конкретните действия на служителя Данаил Димов, а целта й е била да се установят причините за смъртта на чужд гражданин, здравословното му състояние и медицинските грижи, причините за продължителното пребиваване в дома и какви действия са предприети след 1.08.2009 г. При тези данни и липсата на заповед № Iз - 2031 от 4.11.2009 г. е изграден извод, че проверката не е извършена с цел на налагане на дисциплинарно наказание на служителя, а едва след приключване на проверката комисията е стигнала до извод, че има дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя/сега ответник по касация/конкретизирала е същите и е предложила наказание. Като продължение е посочено, че след констатиране на дисциплинарното нарушение не са искани обяснения от служителя, дадените от него обяснения са във връзка с проверката и преди приключването й, поради което е нарушен чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, нарушението е съществено и съставлява основание за отмяна на заповедта. Решението на тричленния състав е правилно и законосъобразно. В касационната жалба не е дадена квалификация на допуснатите нарушения от страна на първоинстанционния съд, но от изложеното в нея може да бъде направен извод, че се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се аргументи, че тричленният състав така е обсъдил представените по делото доказателства, че в резултат на това е стигнал до неправилни изводи за допуснато нарушение на закона при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Навеждат се доводи, че от доказателствата по делото е видно, че министърът на вътрешните работи в качеството му на наказващ орган се е запознал с дадените обяснения от лицето, поради което неправилно е прието, че има допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. По изложените по-горе мотиви тричленният състав на ВАС е приел, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения на административно производствените правила, което обуславя необходимостта от отвяна на същата, без тя да бъде разглеждана по същество. Този негов извод е правилен и обоснован на събраните по делото доказателства, както и е изграден при правилно тълкуване на закона. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, респективно чл. 251, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. По този начин законът дава възможност на лицето да се защити пред административния орган, като даде обяснения относно вменените му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. От тълкуването на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР следва да бъде направен извод, че обясненията на служителя следва да отговорят на следните характеристики: да са дадени след като той се е запознал с резултатите от проверката; от съдържанието на същите да е видно, че се дават във връзка с резултатите от проверката, както и че те са дадени преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Тази им характеристика не се променя от обстоятелството до кого са адресирани, тъй като те се представят на административно наказващия орган ведно с останалите доказателства по преписката и той се запознава с тях при налагане на дисциплинарното наказание. Въпросната заповед № I з - 2031 от 4.11.2009 г., която е посочена в протокола за проверката и в писмените обяснения на наказаното лице, действително не е приложена като доказателство пред първоинстанционния съд. Тя е представена като доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК пред настоящата инстанция, но това не променя изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. От заповедта е видно, че с нея на основание чл. 21, т. 11 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е разпоредил извършване на проверка по повод на изнесени данни от неправителствени организации относно неправомерни действия на служители от Специален дом за временно настаняване на чужденци - кв. Бусманци, довели до смъртта на сирийски гражданин. Следователно обясненията на Данаил Господинов Димов /л. 17 - 18 от първоинстанционното дело/ от 11.11.2009 г. са дадени във връзка с извършване на проверката, която е приключила със справка рег. № 6103/19.11.2009 г. Едва в тази справка комисията, назначена със заповед № I з - 2031 от 4.11.2009 г., е стигнала до изводи, за извършено дисциплинарно нарушение от главен инспектор Данаил Димов по чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР и е предложила за същото да му бъде наложено наказание "порицание". След изготвяне на справката писмени обяснения не са изисквани от лицето, поради което правилно е прието от тричленния състав, че дадените писмени обяснения не са във връзка с дисциплинарното производство и в този смисъл е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, което обосновава необходимостта от отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, без спорът да бъде разглеждан по същество. Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на втора колегия,