Решение № 4533 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15682/2009 г.

Решение № 4533 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15682/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Николов Петров, с. Гложене, ул. "Христо Смирненски" № 78, област Враца срещу решение № 23 от 21.10.2009 г. на Административен съд, гр. Враца, постановено по административно дело № 380/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и явно несправедливо. Неоснователен е изводът на съда, че жалбоподателят не е обосновал необходимостта от продължаване на срока на разрешението за носене на оръжие. Съдът не е отчел, че не е налице промяна в или отпадане на обоснованата до сега необходимост, както и че жалбоподателят не е извършил каквото и да било нарушение. Неоснователен е и извода на съда, че не е налице опасност за живота и здравето на жалбоподателя. Съдът не е отчел дейността на фирмата на жалбоподателя и свързаната с това необходимост от носене на оръжие. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да продължи срока на издаденото разрешение за носене и съхраняване на късо огнестрелно оръжие. Ответникът по касационната жалба - началникът на районно управление на МВР, гр. Козлодуй, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Съдът правилно е ценил събраните по делото доказателства и е направил въз основа на тях верен извод. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че необходимостта от притежаване и носене на оръжие следва да бъде доказана не само при първоначалното подаване на заявление, но и при всяко искане за продължаване на срока. От доказателствата по делото е направил извода, че не са налице данни, които да установяват, че лицето се намира в опасност за живота и здравето си и с оглед на това да обосновават необходимостта от притежаване и носене на оръжие за самоотбрана на жалбоподателя. Съдът е приел е, че фактът, че жалбоподателят е управител на търговско дружество и има разплащателни сметки в банка също не обосновава необходимостта от притежаване и носене на оръжие. Въз основа на горното е направил извода, че по отношение на жалбоподателя не са налице законовите изисквания за издаване на разрешение за притежаване и носене на оръжие, поради което оспорваната заповед № 449 от 20.07.2009 г. на началника на районното управление на МВР, гр. Козлодуй, е законосъобразна. Този извод на съда е правилен. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото и настоящата инстанция я възприема изцяло. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил правилни и обосновани правни изводи. В съответствие с нормативната уредба, съдът правилно е приел, че доказването на необходимостта от носенето и съхранението на огнестрелно оръжие трябва да е налице не само при първоначалното издаване на разрешение, но и при искането за продължаване на неговия срок. С оглед на това неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е ценил доказателствата по делото, тъй като не е отчел, че до настоящия момент той е имал разрешение за носене и съхранение на оръжие. Обстоятелството, че на жалбоподателя веднъж вече му е издавано разрешение не създава привилегия в негова полза. Както правилно е посочил в мотивите си съдът, необходимо е доказването на обективната необходимост към датата на подаване на молбата. Правилен и обоснован е и изводът на съда, че касационният жалбоподател не е мотивирал искането си, тъй като изложените съображения не покриват критериите за необходимост от съхранение и носене на огнестрелно оръжие. Фактът, че касаторът не е променил начина си на живот и не е извършил правонарушения сам по себе си не обосновава необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Не са налице доказателства, които да установяват по безспорен начин, че е налице заплаха за живота, здравето и имуществото на касатора. Безспорно, както правило сочи в жалбата си касаторът, не е необходимо заплахата да е реална. Достатъчна е и потенциалната заплаха. Но доказателствата по делото не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха, която да обосновава необходимостта от носене на оръжие. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства - договор за услуга от 20.10.2009 г. и фактура № 35 от 20.10.2009 г. също не доказват необходимостта от носене на оръжие, отделно от факта, че са издадени след издаването на оспорваната заповед. Те установяват само, че лицето извършва търговска дейност, нещо, което правят хиляди други лица в страна, но не доказват твърдението на касатора за необходимостта от издаването на разрешение за самоотбрана. Те биха имали значение при искане за издаване на разрешение по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗКВВООБ - за служебни цели, а не за разрешение по смисъла на ал. 2 - за граждански цели, за самоотбрана. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд