Решение № 5124 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 981/2013 г.

Решение № 5124 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 981/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Албена Младенова Чешитова от с. Змеица, област Смолянска, против решение № 196/25.10.2012 г., постановено по адм. дело № 219/2012 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 17/14.06.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Смолян. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Смолян, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Смолян е отхвърлена жалбата на Албена Младенова Чешитова против решение № 17/14.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 5106016054/9.03.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Смолян. За да постанови този акт, съдът е приел, че с разпореждането, потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на РУСО, законосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Албена Младенова Чешитова на основание чл. 68, ал. 1 - 2 КСО, поради това че същата не отговаря на едно от кумулативно предвидените изисквания - да има осигурителен стаж от 34 години. Съдът е приел, че административният орган правилно не е зачел осигурителен стаж за периода от 1.06.1994 г. до 30.04.1996 г. - 1 г. и 11 месеца по удостоверение обр. УП-3 с изх. № 177/20.06.2002 г., издадено от "Екобизнес-Комерс" ЕООД гр. Пловдив, поради това че част от стажа по посоченото удостоверение се отнася за период преди регистрацията на фирмата, която е осъществена с решение № 10633/22.12.1995 г. по ф. дело № 7557/1995 г. на Окръжен съд гр. Пловдив, а освен това представител на дружеството не е намерен за извършване на проверка. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Албена Младенова Чешитова е подала заявление с вх. № 9905/28.10.2011 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 - 2 КСО. При произнасянето по искането от страна на административния орган е прието за установено, че заявителката има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл. 104 КСО в размер на 31 години, 8 месеца и 22 дни, като не е зачетен стажа за периода от 1.06.1994 г. до 30.04.1996 г. - 1 г. и 11 месеца, за който е представено удостоверение обр. УП-3 с изх. № 177/20.06.2002 г., издадено от "Екобизнес-Комерс" ЕООД гр. Пловдив. Безспорно е установено също, че посоченото търговско дружество е регистрирано като такова с решение № 10633/22.12.1995 г. по ф. д. № 7557/1995 г. на Окръжен съд гр. Пловдив. От страна на заявителката не е представен трудов договор с "Екобизнес-Комерс" ЕООД гр. Пловдив, нито заповед за прекратяване на трудово правоотношение с това дружество, не е представена трудова книжка, в която е отразен спорният осигурителен стаж, нито са представени други доказателства, установяващи осигурителен стаж през спорния период, въпреки дадените й указания в тази връзка с писмо изх. № 634/24.02.2012 г. Наред с това, от представените по делото доказателства се установява, че в хода на административното производство не е извършена проверка на документация при "Екобизнес-Комерс" ЕООД, тъй като не е открит представляващия или друг представител на дружеството както на вписания в търговския регистър адрес на управление, така и на постоянния адрес на управителя на дружеството, съгласно вписването в регистъра /в тази връзка са писма изх. № К-7440#2/22.12.2011 г. от РУСО гр. Пловдив до РУСО гр. Смолян, изх. № К-7441#1/31.01.2012 г. и изх. № К-7441#2/31.01.2012 г., двете изпратени от РУСО гр. Пловдив, съответно до отдел "КПК" и до отдел "Пенсии" при РУСО гр. Смолян, изх. № К-472#1/2.03.2012 г. от РУСО гр. Видин до РУСО гр. Пловдив/. Поради това, че не е открит представител на дружеството не е извършена проверка относно факти и обстоятелства, които имат значение за преценката на достоверността на информацията, съдържаща се в удостоверение обр. УП-3 с изх. № 177/20.06.2002 г., издадено от "Екобизнес-Комерс" ЕООД. При тези данни обосновано и правилно е прието от административния орган и от първоинстанционния съд, че осигурителният стаж за периода от 1.06.1994 г. до 30.04.1996 г., удостоверен с това удостоверение, не може да бъде зачетен. Обсъжданото удостоверение не представлява документ по чл. 40, ал. 1 НПОС, удостоверяващ осигурителен стаж за посочения период. В цитираната разпоредба е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В чл. 40, ал. 3 НПОС е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В конкретния случай не е установено удостоверението да е издадено въз основа на посочените в ал. 3 документи. Наред с това, в случая не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 5 НПОС, според която в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Тази хипотеза в случая не е налице, тъй като не са налице автентични документи, съдържащи посочената информация, като самата жалбоподателка е посочила в подадената от нея молба от 7.03.2012 г., че не може да намери заповед за назначаване или уволнение в "Екобизнес-Комерс" ЕООД. Затова, правилен е извода, че представеното удостоверение обр. УП-3 с изх. № 177/20.06.2002 г., издадено от "Екобизнес-Комерс" ЕООД не представлява доказателство, установяващо осигурителен стаж на Албена Младенова Чешитова за периода от 1.06.1994 г. до 30.04.1996 г. В касационната жалба се съдържа едно единствено твърдение за неправилност на съдебното решение, което се изразява в това, че жалбоподателката не би могла да знае, че работодателят й не е регистриран по Търговския закон. Този довод е неоснователен, тъй като на първо място, регистрацията на едно търговско дружество може да бъде лесно и бързо проверена чрез справка в търговския регистър, а на следващо място липсата на регистрация по принцип означава че дружеството не съществува като правен субект, а следователно и като работодател по трудово правоотношение и осигурител. Същественото в случая е, че наличието на осигурителен стаж през определен период от време е обективен факт, който подлежи на доказване по общия ред и поради това че с неговото осъществяване се претендира настъпване на благоприятни за жалбоподателката правни последици, то същата носи доказателствената тежест за доказването му, което не е проведено, както в рамките на административното производство, така и пред съда. Не може да бъде споделено становището на представителя на ВАП, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила от съда, тъй като в административното производство не били събрани служебно доказателства относно внасянето на осигурителните вноски за жалбоподателката и относно предходни проверки, проведени на "Екобизнес-Комерс" ЕООД. Проверката, която е предприета в рамките на административното производство е имала за цел да установи дали заявителката действително е осъществявала трудова дейност в посоченото дружество, от какво естество и при какви условия /с оглед удостоверяването на осигурителен стаж от втора категория/ и т.н. След като тези обстоятелства не са установени, поради това че дружеството не е съществувало през част от периода, за който е удостоверен осигурителен стаж и няма данни това дружество изобщо да е осъществявало търговска дейност, то внасянето на осигурителни вноски само по себе си не би могло да бъде основание за зачитане на осигурителен стаж. По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за неоснователност на подадената жалба и като е отхвърлил същата е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,