Решение № 15419 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2014 г.

Решение № 15419 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на"Аудиовидео Орфей" АД, представлявано от адв. Иванов, надлежно упълномощен от управителя на дружеството Александър Донев Иванов, против решение № 3947/13.06.14 г. по адм. д. № 31/14 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно, претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът "Контракт Недвижими Имоти" ООД, чрез адв. Бакърджиев, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила, претендира присъждане на деловодните разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение, по оспорване на "Контракт Недвижими Имоти" ООД, Административен съд София-град е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-18-41/21.07.11 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София за одобряване на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/ за част от Природен парк "Витоша"/ изчерпателно посочени кадастрални райони/ в частта относно данните в КР за имот с идентификатор 68134.2096.392 за вписване на "Аудиовидео Орфей" АД и наследниците на Стойка Ангелова Ангелкова като негови собственици и е върнал преписката за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението в 14 дневен срок от влизането му в сила. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че данните за собствеността върху имота са отразени в нарушение на чл. 41, ал. 2 ЗКИР. Установено по делото е, че в процедурата по изработване на КК и КР оспорващият не е представил документ за собственост върху имот в обхвата на разработката. Обсъден е представения по делото н. акт от 22.10.1996 г., легитимиращ го като собственик на дворно място от 5410 кв. м., пл. № 24, кв. 1 по плана на София, м. "Национален киноцентър", идентично с идентификатор 68134.2096.392., както и вписаните промени в капитала на "Аудиовидео Орфей" АД въз основа на решение по протокол № ПР-2/1.06.05 г. за апортна вноска с поземлен имот от 582,68 дк в м. "Национален киноцентър-София" на стойност 112650000 лв. Въз основа на тези доказателства, съдът е приел, че имотът, апортиран в капитала на дружеството, вписано в КР като собственик, не може да се идентифицира с процесния имот 68134.2096.392, въз основа на което е възприел извод, че КР, в частта относно процесния имот, е одобрен при неизпълнение задълженията на административния орган да определи собствеността върху имота въз основа източника по чл. 41, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3 ЗКИР /ред. ДВ бр. 105/2005 г./ Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗКИР данните за правото на собственост върху недвижимите имоти се записват в кадастралния регистър. При създаване на КР административният орган набира данни за собствениците и носителите на вещни права върху имотите, както и за актовете, от които те черпят правата си, от регистрите към карти и планове и представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 / чл. 41, ал. 2 ЗКИР/ и уточнява тези данни въз основа на предварителни имотни партиди, предоставени от службата по вписванията по реда на чл. 73, ал. 1. Няма спор, че жалбоподателят не е представил в производството по създаване на КК и КР документ за собственост по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР. Неизпълнението на това задължение обаче не освобождава административния орган да събере данни за собственика и актовете, които установяват правата му. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР, указваща реда и начина за създаване на КК и КР. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. В производството по чл. 49, ал. 2 ЗКИР съдът не разрешава имуществени спорове, а преценката за законосъобразност на одобрения КР извършва въз основа документите, с които лицата се легитимират като собственици. Представените такива от касационния жалбоподател не могат да обосноват извод, че процесният имот 68134.2096.392 е включен в капитала на дружеството като част от апортната вноска и от външна страна не могат да бъдат противопоставени на представения от ответника по касационната жалба н. акт от 22.10.1996 г. и неоспореното писмено заключение на техническата експертиза, че имотът по този нотариален акт е идентичен с оспорения идентификатор. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноските, сторени в касационното производство в размер на 600 лв, заплатени по договор за правна защита и съдействие от 11.08.14 г. Разноските за първоинстанционното производство, отразени в представения списък следва да се търсят по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение