Решение № 4543 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11067/2020 г.

Решение № 4543 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11067/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Русе, подадена чрез главен юрисконсулт Н. Г., против Решение № 27/8.07.2020 г., постановено по административно дело № 716/2019 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отменена негова Заповед № РД 01-2984/3.10.2019 г., разпореждаща на К. Ч. да премахне незаконни строежи от пета категория: "Основен ремонт на помещения в североизточната част на жилищна сграда" и "Пристройка, северозападно от жилищната сграда", находящи се в УПИ VIII - 859, кв. 64 по регулационния план на [населено място], община Русе. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците за това. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Ответната страна – К. Ч., чрез адвокат К. оспорва касационната жалба, посредством депозирана по делото писмена защита, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила и се присъдят разноските, сторени в касационното производство за което представя списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С процесната заповед посочените по-горе строежи са разпоредени за премахване от техния извършител – К. Ч., след като са квалифицирани от органа като незаконни по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изградени без изискуемите се строителни книжа, и нетърпими по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Административен съд – Русе е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания. От събраните по делото доказателства, и най-вече от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и извършения оглед от съдебния състав на място, в действителност са установени строежи, които по вид, характеристики и описание се различават от строежите, описани в заповедта и предхождащия я констативен акт. В съдебното решение подробно са описани тези отлики, поради което не е необходимо да се повтарят. Въз основа на тези установявания, съдът е отменил заповедта, приемайки, че административният орган неправилно е описал и конкретизирал строежите, което препятства преценката относно тяхната законосъобразност и съответния извод за наличие на незаконен строеж, въз основа на което е счел заповедта за необоснована, доколкото строежи, такива, каквито са описани в нея, не съществуват на място. Настоящият съдебен състав счита съдебното решение за правилно, със следните коригиращи мотиви относно правните изводи: Порокът, от който страда процесната заповед е в нейната форма, тъй като са нарушени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. Този порок в конкретния случай е съществен и не може да бъде преодолян по друг начин освен чрез отмяна на заповедта, като за административният орган съществува правната възможност да инициира ново административно производство по реда на чл. 225а ЗУТ. Според практиката на Върховния административен съд, Второ отделение е наложено становището, че незаконният строеж следва да е конкретизиран точно и ясно по вид, параметри, характеристики и местонахождение, така, че да не възниква съмнение по въпроса – какво ще подлежи на премахване, в случай, че заповедта влезе в сила. В противен случай, при неяснота в предмета на принудително изпълнение съществува възможност да се засегнат законово настъпили права за адресата на заповедта и/или трети лица. Твърдените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с необсъждане на свидетелски показания и липса на мотиви в решението защо не се кредитират някои от показанията, не са съществени, с оглед спецификите на конкретния случай. Други нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, не се установиха от настоящата инстанция. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение, в частта, с която е отменена процесната заповед, е постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. Същевременно, се установи, че първостепенният съд неправилно е конституирал като заинтересована страна по делото В. Ч., в качеството му на собственик на имота, върху който се намират констатираните незаконни строежи. В съдебното производство по оспорване на заповед, нареждаща премахване на незаконен строеж няма заинтересовани страни. Страни са само оспорващият заповедта и органа, който я е издал. Съответно всяко лице, което твърди, че има правен интерес от оспорването има право на самостоятелна жалба, чиято допустимост подлежи на съдебна преценка, но в случай, че такава жалба не е депозирана, съдът няма право да конституира трети лица като заинтересовани страни, позовавайки се на притежавани от тях вещни права върху строежа и/или имота, върху който е изграден. Поради изложеното, съдебното решение по отношение на заинтересованата страна В. Ч., следва да бъде обезсилено, като на обезсилване подлежи и тази част от решението, с което на това лице са присъдени съдебно-деловодни разноски. Предвид горните доводи, настоящият съд не следва да обсъжда постъпилата от В. Ч. чрез пълномощник писмена защита, както и претенцията му за разноски в касационното производство. При този изход на основния спор, разноски за настоящото съдебно производство се дължат на ответника по касационната жалба К. Ч., които са в доказан размер от 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение. От ответника по касация и жалбоподател в първоинстанционното производство - К. Ч. е подадена частна жалба, против Определение от 4.08.2020 г., постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на съдебното решение, в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и за депозит за вещо лице в размер на 200 лева. По изложени в частната жалба съображения се иска отмяна на това определение и постановяване на друго, с което да се присъдят посочените суми. Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Правилен е изводът, възприет от съда в оспореното определение и мотивирал го да откаже да измени съдебното решение, в частта за разноските, а именно, че претендираните такива не са сторени от жалбоподателя К. Ч., а от друго лице. Този извод е обоснован от: договорът за правна защита и съдействие, страна по който е В. Ч., а не жалбоподателя; липсата на пълномощно по чл. 32, т. 2 ГПК, с което К. Ч. упълномощава сина си В. Ч. да го представлява; платежното нареждане за заплащане на определения депозит за вещо лице, видно от който вносител е В. Ч.. При тези установявания, правилно съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, както и на граматическото й тълкуване, извършено с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, а именно, че "само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване". Предвид изложеното, оспореното определение като обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,