Решение № 361 от 30.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1041/2015 г.

Решение № 361 от 30.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1041/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството пред ВКС е образувано по искане от осъдения Г. В. Й. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 17754/2006 г. по описа на РС-София и отмяна на постановената по него присъда от 10.02.2009 г. С искането се поддържа, че е налице основанието за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като Й. не е знаел за образуваното наказателно дело и не е налице недобросъвестно процесуално поведение, с което той сам да се е поставил в невъзможност да участва в съдебното производство. Пред ВКС искането се поддържа по основанията и доводите изложени в него. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането на осъдения Й. по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК е допустимо, но неоснователно. След предявяване на обвинението срещу осъдения по досъдебното производство преписи от обвинителните книжа и разпореждането на съдията-докладчик са били връчени и той е бил уведомен за датата за насроченото съдебно заседание, но Й. не се явил, без да сочи уважителна причина за това. При това положение съдът не е допуснал нарушение като е разгледал делото по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, тъй като условията за това са били налице. За да се произнесе, настоящият съдебен състав установи следното: С присъда от 10.02.2009 г. по нохд № 17754/2006 г. на Софийски районен съд Г. В. Й. е признат за виновен в извършено на 15.09.2003 г. в [населено място] престъпление по чл. 206, ал. 3, алт. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК и предмет- л. а. м. "Фиат Ритмо", с ДКН [рег. номер на МПС] на стойност хиляда лева и собственост на Р. К. Л.. На посоченото основание и чл. 54 НК той е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗИН (отм.) да изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата Й. е осъден да заплати на Р. К. Л. сумата от седемстотин лева, представляваща обезщетение за причинените й от деянието имуществени вреди, като за разликата до първоначалния размер от хиляда лева, искът е отхвърлен като недоказан. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и е осъден да заплати на държавата следващата се такса върху размера на уважения иск. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила след изтичането на 15-дневния срок от обявяването й. На 22.10.2014 г. РП-Перник издала Европейска заповед за арест на Г. В. Й., с цел изтърпяването на общо най-тежко наказание "лишаване от свобода" от три години и шест месеца, определено с влязло в сила на 06.08.2011 г. определение на СРС, с което е извършено групиране на наложени по влезли в сила спрямо Й. присъди, включително и присъдата по нохд № 17754/2006 г. на СРС. Във връзка с издадената ЕЗА, Й. бил задържан от властите на Обединено кралство Великобритания, а след това екстрадиран в Р. България и на 27.02.2015 г. е настанен в затвора-гр. Бобов дол. Касационният съд констатира, че посоченото в искането основание за възобновяване-това по чл. 423, ал. 1 от НПК, поддържано и в съдебно заседание, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. С искането се твърди, че без да са налице условията за това, съдът е разгледал в отсъствие на осъдения и по този начин са били ограничени процесуалните му права да прави възражения срещу обвинението и да участва в процеса на събиране на доказателствата. Допуснатите нарушения, според защитата, са съществени, защото не е била дадена възможност на осъдения да развие в пълнота защитната си теза срещу обвинението по оспореното от него авторство в инкриминираното престъпление. В резултат на процесуалното нарушение е последвало неправилно приложение на закона. Съобразно оплакването се моли, касационната инстанция да упражни правомощията си и да уважи искането. Действително, провеждането на по-голямата част от разглеждането на нохд № 17754/2006 г. на Софийския районен съд, включително постановяването на присъдата на 10.02.2009 г., е станало в отсъствието на подсъдимия, но такава е била волята на самия Й., поради което той не може да черпи права от собственото си поведение, осуетило задължителното му присъствие на делото. Изводът произтича от книжата в самото дело, от които е видно, че на 25.03.2007 г. чл. на семейството- майка му М. К. е получила препис от обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик, както и уведомление, че делото е насрочено за разглеждане на 03.04.2007 г. от 14.30ч. Предаването на книжата на подсъдимия от майка му се удостоверява от приложената на л. 15 от съдебното дело молба, написана саморъчно от Й., с която той е помолил съда, поради заболяване, разглеждането на делото да се отсрочи за друга дата. Молбата е била удовлетворена и съдът е пренасрочил разглеждането на делото за 27.06.2007 г., на която дата, редовно призован, подсъдимият не се явил, което наложило за пореден път съдът да пренасрочи делото за 09.10.2007 г. Отново редовно призован, Й. не се явил, без да сочи уважителни причини, поради което мярката му за неотклонение била изменена в "Задържане под стража". Съдът е изпълнил всички свои задължения по осигуряване на неговото присъствие при разглеждането на делото, но впоследствие, подсъдимият нито е бил намерен на известния съдебен адрес, нито е дало резултат щателното му издирване от органите на полицията след обявяването му за общодържавно издирване, като се установило, че през ГКПП "Кулата" Й. е напуснал пределите на страната. На 13.04.2008 г. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от НПК, в присъствието на служебно назначения на Й. защитник, съдът е пристъпил към разглеждането на делото и при същите условия го приключил на 10.02.2009 г., когато постановил присъдата си. С оглед изложената по-горе хронология и приложените към делото документи е видно, че осъденият е знаел, не само за воденото срещу него наказателно производство, но и във фазата на съдебното производство първоначално е участвал в него лично, т. е., знаел е за същността на обвинението и му е била осигурена възможността да осъществи предоставеното му от закона право на защита. От обстоятелството, че осъденият не се е явил в поредните съдебни заседания без уважителна причина, правно неиздържана е изложената в искането позиция, че съдът е нарушил правото му на защита, защото това му право е било осигурено, но той сам се е лишил от него като се укрил от правораздавателните органи. Ето защо, касационният състав намира, че оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия е неоснователно и искането на осъдения за възобновяването на делото, следва да се остави без уважение. По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,