Решение № 163 от 26.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 26/2010 г.

Решение № 163 от 26.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 26/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 419, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, с което се иска да бъде възобновено Ч. Н. Д. 9749/2009 г. по описа на СРС, да се отмени постановеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК на 16.09.2009 г. и влязло в сила на 2.10.2009 г. определение за кумулация на множество наказания по присъди на осъдения К. И. К. и делото да се върне на СРС за ново разглеждане и законосъобразно прилагане на правилата за наказване на множество престъпления и определяне на типа пенитенциарно заведение, в което осъденият следва да изтърпи наказанията си. Като основание за отмяна се посочва непостановяване на посоченото определение при прилагане правилата на закона - основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането с отразените в него доводи. Осъденият и назначеният му служебен защитник молят да не се уважава искането на Главния прокурор на републиката. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането за възобновяване и отразените в него аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното: С протоколно определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, постановено по Н. Ч. Д. 9749/2009 г. на 16.09.2009 г., 105 състав на наказателно отделение на Софийски районен съд /СРС/ е групирал наказанията, наложени по 13 присъди на осъдения К. И. К. - на основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК. Това групиране е извършено по благоприятен за осъдения краен вариант, доколкото става дума за различен начин на конфигуриране на присъдите и съответно на условията за групиране на наказанията по тях. Отделен е въпросът дали крайният вариант е постигнат законосъобразно. Трябва да се отбележи, че макар и в кориците на настоящото първоинстанционно производство да няма данни за това, Главният прокурор в своето искане е посочил предишно произнасяне на ВКС по повод процесното осъдено лице, все във връзка с групиране на наложени му наказания по присъди, към онзи момент 12 на брой. Решение № 352/26.09.2009 г. на ВКС, 3 н. о., постановено по К. Н. Д. 358/2009 г., е посочило съответни недъзи при приложението на материалния закон във връзка с неспазване на обвързващите предписания по т. 9 от ППВС 4/1965 г. и решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС на РБ при предишно произнасяне досежно К. Съгласно тях, щом като част от осъжданията на едно лице са в съотношение на рецидив спрямо едни, но и в съотношение на съвкупност с други, съдът е задължен да прецени най-благоприятното съчетание на присъдите по съвкупности и във връзка с осъжданията за престъпленията, представляващи рецидив. Тринадесетото осъждане на К. по споразумение, влязло в сила на 22.04.2009 г., постановено по Н. О. Х. Д. 8548/2005 г. по описа на СРС, което е станало повод за ново произнасяне на районния съд по настоящото производство, не променя същността на посочените като дължими материалноправни изводи. И това е така, тъй като най-малко наказанията по осъждането по Н. О. Х. Д. 11732/2005 г. - шестото поред посочено в третираното определение, както и следващите цитирани до номер 11 включително, все остават в невъзможност да организират съвкупност с наказанията по Н. О. Х. Д. 5456/2004 г. и Н. О. Х. Д. 11159/2004 г., защото деянията по тях са осъществени в изпитателния срок на отложеното за изтърпяване наказание лишаване от свобода по последните две дела. Дори по Н. О. Х. Д. 11732/2005 г., по което е определено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, е приложена и разпоредбата на чл. 68 НК. Това важи и по отношение на други осъждания - всички по производства по описа на СРС. Без да е нужно да се обсъждат множеството кумулационни определения, постановени от районен съд - София, свързани с осъдения К. и посочвани в искането за възобновяване на наказателното производство, преценката за съвкупностите с оглед процесното производство следва да бъде такава, че от една страна да не се нарушава материалният закон, а от друга - да се допусне възможно най-благоприятното съчетание за осъденото лице. Най-просто казано, това ще стане с групиране на наказанията по Н. О. Х. Д. 5456/2004 г. и 11159/2004 г. и с групиране на останалите наказания по другите осъждания в следваща съвкупност, каквото СРС не е сторил. Макар и по същество да се постигне ефектът по определението на СРС, що се касае до определяне на размера на лишаването от свобода, дължимо по всяка съвкупност, с оглед изложеното по-горе, искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство с претенция за незаконосъобразно определяне изтърпяването на наложеното общо наказание по първата съвкупност от три години, с изпитателен срок от пет години, също е основателно. При всички случаи с прилагане на разпоредбата за условно осъждане по първата определена съвкупност е нарушен материалният закон - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - чрез неправилно прилагане на същия. Основателността обаче не е характеристика на искането в частта по коментиране на въпроса за неопределяне от страна на СРС на пенитенциарното заведение, в което осъденият следва да търпи наказанието лишаване от свобода за срок от четири години, формирано по втората съвкупност. Обсъждането с пространни и поначало верни съображения на нормата на чл. 61, т. 2 ЗИНЗС от страна на Главния прокурор, би имало предмет, в случай че действително СРС не бе определил типа пенитенциарно заведение. Видно от съдържанието на ревизираното определение, както в диспозитива, така и в мотивите на същото, е определено общото наказание лишаване от свобода за срок от четири години на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС /посочено само в диспозитива в цифров вид/, да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Последното казано не оказва влияние върху необходимостта от уважаване на искането на Главния прокурор в неговата съществена част. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. чл. 419, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение