Решение № 3055 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 507/2013 г.

Решение № 3055 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 507/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 14988 от 27.11.2012 г. по адм. дело № 1677/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № К - 12919/09.12.2011 г. на същия административен орган за налагане на Красимир Иванов Павлов дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория и степен за срок от една година". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие с доказателствата по делото и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда, а евентуално след отмяната да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта на министъра на вътрешните работи да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Като взе предвид изложените в касационната жалба основания и служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира, че касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, пето отделение, е законосъобразно. Правилно тричленният състав приема, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 във връзка с чл. 238а от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), като резултатите от проверката са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения на служителя (чл. 229, ал. 1 от ЗМВР) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Правилно е и заключението, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й не са изпълнени материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР предвижда, че на служителя се налага дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една до три години за потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи. В случая е установено, че през периода 2008 - 2009 г. Красимир Иванов Павлов, държавен служител категория г., II степен, полицейски инспектор VI степен в 03 взвод от "Охранителна дейност и специални операции" на Специализирано полицейско управление - Монтана към "Специализирани полицейски сили" при главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР е придобил шест леки автомобила, които е продал до края на 2009 г. (договори за покупко-продажба) и които не е описал в декларацията, подадена на 25.03.2011 г. При тези данни и при правилно тълкуване на закона тричленният състав приема, че изискванията на цитирания текст не са изпълнени. Декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март и има за цел да огласи имуществото и доходите на служителя, придобити през предходната календарна година. Следователно, както тричленният състав правилно приема, в декларацията, подадена от Павлов на 25.03.2011 г., следва да се отрази имуществото, респ. автомобилите, придобити през 2010 г. В случая всички автомобили, за които в заповедта за налагане на наказание е посочено, че не фигурират в декларацията, са придобити през 2008 г. - 2009 г. и е следвало да бъдат отразени в декларациите, подадени от служителя през 2009 г., съответно през 2010 г. Възражението на касатора, че разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР изисква деклариране на цялото имущество на служителя, независимо от момента на придобиване не се споделя от настоящия състав. Без съмнение целта на декларацията е да придаде публичност на имуществото на държавния служител и да създаде условия за съпоставка на придобито на държавна служба и това до постъпване на работа в администрацията, тъй като декларация за имущество и доходи се подава при първоначално назначаване в МВР (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Анализът на нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в съпоставка с текста на чл. 187, ал. 1 от закона и обстоятелството, че декларацията се подава ежегодно налага извода, че предмет на деклариране са имуществото и доходи на служителя, придобити през годината предшестваща декларирането, като разликата в имуществото и доходите на служителя може да се установи чрез съпоставка на декларацията с тази от предходната година. Ако идеята на законодателя не е свързана с период на деклариране, то вероятно не би въведено изискване за ежегодно подаване на декларация, а би използван подход, аналогичен на възприетия в чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. По изложените съображения настоящият петчленен състав приема, че не е налице затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, продадена от Павлов през 2011 г., след като времето на придобиване на недекларираното имущество не се обхваща от периода, за който се отнася тази декларация. Освен това в разглежданата хипотеза всички автомобили са отчуждени от служителя до края на 2009 г. Следователно към датата на подаване на декларацията от 2011 г. тези автомобили не са били в патримониума на държавния служител и не са подлежали на деклариране. На деклариране би следвало да подлежат евентуално реализираните от продажбата им доходи, каквито обаче не са установени и не са предмет на издадената заповед. Отделен е въпросът, че всички данни по делото сочат, че служителят Павлов осъществява дейност, която е несъвместима със заеманата на служба в МВР съгласно чл. 177, ал. 3, т. 3 от ЗМВР, за изясняване на която не са предприети никакви мерки. Всичко изложено налага извода, че предпоставките на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР не са осъществени и не са налице условия за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя на това основание, а дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в нарушение на нормативната уредба. Ето защо като достига до заключение в този смисъл тричленният състав постановява решение в съответствие със закона. Доводът за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на съдебния състав за отсъствие на предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя на посоченото в заповедта основание е направен след преценка на всички събрани доказателства. Обстоятелството, че изброените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание леки автомобили са придобити през периода 2008-2009 г. формират извода, че същите не попадат в периода на деклариране, който се обхваща от декларацията, подадена на 25.03.2011 г. В подкрепа на този извод са и доказателствата за отчуждаване на превозните средства до края на 2009 г. Ето защо изводите на съдебния състав съответстват на събраните доказателства, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също не могат да бъдат споделени. Доводите на касатора в този смисъл са общи, конкретни нарушения не са посочени, поради което следва да се приеме, че такива не са до допуснати от тричленния съдебен състав. Поради изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,