Решение № 15297 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2012 г.

Решение № 15297 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Неском-България" ЕАД, гр. София, против решение № 9773 от 4.07.2012 г., постановено по адм. д. № 4212/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон отменително основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваното решение да бъде отменено. Ответната страна - Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 285 от 20.02.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 вр. ал. 6 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е отнето разрешение № 00350/29.05.2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за широколентов безжичен достъп, издадено на "Некском България " ЕАД. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че дружеството не е изпълнило задължението си да заплати такса за ползване на ограничен ресурс - радиочестотен спектър за периода от 1.01.2010 г. до 31.03.2011 г. в размер на 105 000 лв. Посочил е, че таксата се заплаща на 4 равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието, съгласно чл. 13, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията за 2010 г., като към момента на постановяване на административния акт - 20.02.2012 г., "Некском България" ЕАД дължи лицензионни такси в размер на 132 171,05 лв., която сума представлява четири неплатени вноски за периода 1.10.2010 г. до 20.02.2012 г. + доплащане за 3-то тримесечие за 2010 г. Съдът е направил извод, че спрямо дружеството е осъществен фактическият състав на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС за отнемане на издаденото разрешение, поради което и решението на регулаторния орган е издадено в съответствие с материалноправните норми на закона Решението е постановено в нарушения на материалния закон. С оспореният административен акт Комисията за регулиране на съобщенията е отнела издаденото на касатора разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за широколентов безжичен достъп. В административния акт е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението за заплащане на такса за ползване на ограничен ресурс - радиочестотен спектър за периода от 1.01.2010 г. до 31.03.2011 г. в размер на 105 000 лв. като към датата на постановяване на акта дружеството дължи такса за ползване на ограничен ресурс в размер на 132 171.05 лв. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че след постановяване на решението на Комисията за регулиране на съобщенията касаторът е погасил задължението си. Видно от т. 3 на Приложение 3 към отнетото разрешение е, че дружеството дължи на комисията годишна такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида "точка към много точки", съгласно чл. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 3 от тарифата в размер на 105 000 лв. Съгласно т. 4 от същото приложение таксата по т. 3 се заплаща на четири равни вноски в края на месеца, предхождащ тримесечието, съгласно чл. 13, ал. 1 от тарифата. В случая предмет на решението е неплащането на определената годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс съгласно чл. 140, т. 1 от ЗЕС. Ето защо и обсъждането в обжалването решение на административна годишна такса за контрол е незаконосъобразно, тъй като посочената такса не е предмет на оспорения административен акт и е регламентирана в чл. 139, ал. 2 от ЗЕС. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от ЗЕС действието на издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се преустановява след отнемане на издаденото разрешение от комисията при системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение. Както бе посочено в случая, предмет на административният акт е неплащане на такса за ползване на ограничен ресурс, която към датата на издаване на същия е в размер на 132 171.05 лв. Правилото на § 1, т. 64 от допълнителните разпоредби на ЗЕС определя, че "системно неизпълнение" е налице, когато в двугодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му. Следователно дължимата такса в случая е годишна, а регламентацията в т. 4 от приложение 3 към разрешението и в чл. 13, ал. 1 от тарифата определя начина на изплащането й, но не влияе върху характера й. Ето защо настоящият състав на Върховния административен съд приема, че за процесния период 1.01.2010 г. - 31.03.2011 г. от страна на "Неском България" ЕАД не са извършени системни нарушения по смисъла на закона. Дължимата такса е една - за период от една година и фактически е допуснато едно нарушение, което се изразява в неплащане на годишната такса за посочения период, към което обстоятелство е неотносим регламентирания начин на плащане. Във фактическите основания за издаване на оспореното решение не са изложени съображения за неизплащане и на други дължими такси от дружеството в релевантния двугодишен период, за да се приеме че е осъществен материалноправния състав на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС. Следователно като е приел обратното тричленният състав на Върховният административен съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд приема, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на материалноправните норми на ЗЕС, поради което същият е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Позоваването в административния акт на решение № 4/19.03.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е дадено определение на "системно неплащане" е незаконосъобразно, тъй като същото е в противоречие с легалната законова дефиниция, дадена в § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,