Решение № 55 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2010 г.

Решение № 55 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд от 25.05.2010 г. по гр. д. № 254/2010, с което е потвърдено решението на Шуменския районен съд от 01.02.2010 г. по гр. д. № 2399/2009, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и е отхвърлен предявеният насрещен иск по чл. 221, ал. 2 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за значението на цената на предмета на нарушението, формата на вината и наличието на щета при злоупотреба с доверието на работодателя и за тежестта на нарушението при определянето на наказание дисциплинарно уволнение. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че нито умисълът, нито наличието на вреда са елементи от фактическия състав на злоупотребата с доверието на работодателя (вж. решение № 3/12.03.2012 по гр. д. № 1325/2010 и решение № 542/07.02.2012 по гр. д. № 1083/2010, ВКС, IV ГО). Тяхното наличие обаче утежнява дисциплинарната отговорност на работника и се преценява с оглед на всички обстоятелства при определянето на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Отделно стои въпросът, че посочената в заповедта за уволнение правна квалификация на извършеното нарушение е без правно значение, тъй като съдът е длъжен да установи извършено ли е посоченото деяние, съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли тя на наложеното дисциплинарно наказание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че злоупотреба с доверието е налице при неправомерно извличане на облага за себе си или за другиго, извършено умишлено, като облагата трябва да е значима. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като "оператор на филтър". В предприятието многократно е констатирана липсата на стоково-материални ценности, поради което работодателят е издал заповед, с която се забранява изнасянето им без съответно писмено разрешение. Контролът за спазване на установения режим работодателят е възложил на охранителна фирма. На 07.05.2009 г. ищецът е взел 10 бр. полиетиленови чували и се е опитал да ги изнесе от предприятието, но е бил спрян при проверка на изхода, поради което по надлежния ред му е наложено дисциплинарното наказание уволнение. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че извършеното от работника не е било с цел да извлече имотна облага, но дори да се приеме, че е така с оглед незначителната стойност на предмета на посегателство наложеното наказание е несъразмерно тежко. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като "оператор на филтър". В предприятието многократно е констатирана липсата на стоково-материални ценности, поради което работодателят е издал заповед, с която се забранява изнасянето им без съответно писмено разрешение. На 07.05.2009 г. ищецът е взел 10 бр. полиетиленови чували и се е опитал да ги изнесе от предприятието, но е бил спрян при проверка на изхода, поради което по надлежния ред му е наложено дисциплинарното наказание уволнение. Видно от изложеното като се е опитал да изнесе от предприятието 10-те броя полиетиленови чували ищецът е нарушил трудовата дисциплина и е осъзнавал противоправността на деянието си. За да бъде ангажирана отговорността му, не е необходимо нарушението да е извършено със специална цел да увреди имуществото на работодателя. Достатъчно е намерението на работника да използва чувалите не за производствените нужди на предприятието. Действително цената на предмета на нарушението е ниска - няколко лева, но въпреки това нарушението е тежко с оглед на условията, при които е извършено. На работниците е бил известен проблема с честите кражби на стоково-материални ценности и строгите мерки, които работодателят се е видял принуден да предприеме. Тежестта на извършеното нарушение се определя от това, че проблемът с честите кражби е значим, доведен е до знанието на работниците, разгласени са и мерките за контрол, а нарушението е извършено въпреки това. Уволнението на ищеца е законно, поради което следва да бъдат отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като на ответника следва да бъде присъдено претендираното обезщетение в размер на 606,96 лева по чл. 221, ал. 2 КТ, както и всички разноски по делото в размер на 1.342,60 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение