Решение № 4063 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11974/2014 г.

Решение № 4063 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11974/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. Образувано е по жалба на Добромир Иванов Добрев от гр. София срещу отказ на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/Комисията/ да му предостави личен опознавателен знак, обективиран в писмо изх. № 08-01-473Е от 26.08.2014 г., подписано от зам. председателя на Комисията. Претендира се незаконосъобразност поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в немотивираност на акта, неправилна оценка на фактите и поднасяне на изводи, които не почиват на правни норми; както и неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на постановения отказ по заявление с рег. № 08 - 01 - 417Е от 28.07.2014 г. и задължаване на Комисията да предостави на заявителя личен опознавателен знак при правилно приложение на закона. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание Добрев, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата, Комисия за регулиране на съобщенията взема становище за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата. Излагат се съображения за липса на предмет на съдебен контрол за законосъобразност поради липса на индивидуален административен акт. Според ответника, оспорваното писмо не засяга права и интереси на Добрев, като същото било във формата на стандартна административно-делова кореспонденция. Същото не съдържало и реквизити на индивидуален административен акт, описани в чл. 59, ал. 2 от АПК. В съдебно заседание, Комисия за регулиране на съобщенията се представлява от юрк. Добрева. Представя писмени бележки, в които допълва, че с писмото се иска уточнение на заявлението на Добрев, както и че предвид настъпили законови промени, евентуално след 31.12.2015 г. ще се установи дали посочените от Добрев опознавателни знаци LZ5DD и LZ9DD ще бъдат свободни. Върховен Административен съд, състав на седмо отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на жалбата и във връзка с наведените от ответника възражения, приема, че жалбата на Добромир Иванов Добрев от гр. София срещу отказ на Комисията за регулиране на съобщенията да му предостави личен опознавателен знак, обективиран в писмо изх. № 08-01-473Е от 26.08.2014 г., подписано от председателя на комисията е допустима. По наведените възражения за липса на предмет на съдебен контрол: Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 9 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ предоставя за ползване разпределените опознавателни знаци. Чл. 35, ал. 1 от ЗЕС въвежда изискване, при осъществяване на своите правомощия комисията да се произнася с мотивирани решения. На оспорване пред ВАС подлежат решенията на КРС /чл. 35, ал. 2 от ЗЕС/. В конкретната хипотеза, заявлението на Добрев с рег. № 08 - 01 - 417Е от 28.07.2014г, отправено до КРС в електронен вариант, съдържа и искане за определяне на опознавателен знак, като са посочени последователно четири възможни варианта. Съгласно чл. 22а, ал. 1 от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба, Комисията предоставя за ползване опознавателни знаци, включително лични опознавателни знаци на радиолюбители. Чл. 23, ал. 2 от същите Технически изисквания регламентират, че опознавателният знак се предоставя с писмо от комисията. В обжалваното писмо изх. № 08-01-473Е/26.08.2014 г. е изписано, че ..... "КРС не може да удовлетвори" искането на Добрев за определяне на опознавателен знак. Според състава на седмо отделение на ВАС, писмото обективира волеизявление на КРС относно заявлението на Добрев за предоставяне на личен опознавателен знак на радиолюбител, като изразява отказ за предоставяне на такъв. В този смисъл писмото има характер на индивидуален административен акт на КРС по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЕС, във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 9 от същия закон, във вр. с чл. 22а ал. 1, т. 1 от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба, във вр. с чл. 23, ал. 2 от същия акт, във вр. с чл. 15 от Устройствения правилник на КРС. Съгласно текста на последната правна норма, решенията на КРС се подписват от председателя на КРС, като разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Техническите изисквания въвежда правомощие на КРС да предоставя за ползване опознавателни знаци на радиолюбители чрез писма, които обективират волеизявлението на КРС като решение по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЕС във вр. с чл. 32, т. 9 от същия закон. Горното обосновава извод за неоснователност на възражението на ответника за липса на индивидуален административен акт, предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Възраженията относно липса на задължителните реквизити на акта са по съществото на спора и не касаят допустимостта на жалбата. Предвид изразения в писмото отказ за предоставяне на опознавателен знак на Добрев по заявлението му от 28.07.2014 г., същият засяга права и законни интереси на оспорващия, който като правоспособен радиолюбител има право да му предоставен опознавателен знак по ред и при условия, регламентирани в Техническите изисквания и Приложение № 3 към същите. Доколкото писмото е съобщено на Добрев на 29.08.2014 г. /обратна разписка на л. 17 по делото/, подадената на 9.09.2014 г. жалба срещу същото се явява подадено в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред настоящия съд и съдебен състав. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните изводи от фактическа и правна страна: Страните не спорят, че със заявление до КРС вх. № 08-01-417Е/28.07.2014 г. Добромир Иванов Добрев е подал искане да бъде допуснат до явяване на изпит за придобиване на правоспособност за радиолюбител - клас 2 и издаване на удостоверение за правоспособност; както и искане да му бъде предоставен личен опознавателен знак при поредност на заявените позиции, както следва: LZ9DD; LZ5DD. Изпитът за придобиване на правоспособност е проведен на 8.08.2014 г., като по делото на л. 13 е представено копие от разрешително за правоспособност на радиолюбител на името на Добромир Добрев. На 10.08.2014 г. последният е входирал т. нар. искане до председателя на КРС, в което уточнява, че със заявлението от 28.07.2014 г. е заявил желание да му бъде предоставен личен опознавателен знак и излага допълнително мотиви за основателност на направеното искане. С оспорваното писмо изх. № 08-01-473Е от 26.08.2014 г., подписано от зам. председател на КРС при условията на заместване съгласно заповед № РД - 07 - 220/25.08.2014 г., КРС отказва да удовлетвори искането на Добрев за предоставяне на личен опознавателен знак. В мотивите на писмото се посочва, че КРС разполага с т. нар. дискреционна власт и аргументира, че разпоредбата на чл. 22 от Техническите изисквания не създава задължение за нея, а възможност за преценка. Сочи се, че комисията предоставя посочен от заявителя знак единствено при възможност и липса на обективни пречки затова. Прави се извод, че ако Добрев желае да му бъде предоставен опознавателен знак, различен от заявените от него, е необходимо да подаде ново заявление в КРС. При извършена служебна проверка на всички основание по чл. 146 от АПК във вр. с чл. 168, ал. 1 от с. к. състав на седмо отделение на ВАС приема, че обжалваното писмо е валиден административен акт, постановен от компетентен орган във валидна писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 9 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ предоставя за ползване разпределените опознавателни знаци на предавателните радиосъоръжения на любителската радиослужба и слушателските опознавателни знаци. Чл. 35, ал. 1 от ЗЕС въвежда изискване, при осъществяване на своите правомощия комисията да се произнася с мотивирани решения. В конкретната хипотеза, заявлението на Добрев с рег. № 08 - 01 - 417Е от 28.07.2014 г., отправено до КРС в електронен вариант, съдържа и искане за определяне на опознавателен знак, като са посочени последователно четири възможни варианта. Съгласно чл. 22а, ал. 1 от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба, Комисията предоставя за ползване опознавателни знаци, включително и лични опознавателни знаци на радиолюбители. Чл. 23, ал. 2 от същите Технически изисквания регламентират, че опознавателният знак се предоставя с писмо от комисията. В обжалваното писмо изх. № 08-01-473Е/26.08.2014 г. е изписано, че ..... "КРС не може да удовлетвори" искането на Добрев за определяне на опознавателен знак. Погоре съдът изложи съображения в насока, че предвид изразения в писмото отказ за предоставяне на опознавателен знак на Добрев по заявлението му от 28.07.2014 г., същият засяга права и законни интереси на оспорващия, който като правоспособен радиолюбител има право да му бъде предоставен опознавателен знак по ред и при условия, регламентирани в Техническите изисквания и Приложение № 3 към същите. Писмото има характер на индивидуален административен акт във валидна писмена форма, подписано от зам. председател на КРС при условията на заместване и във връзка с чл. 15 от Устройствения правилник на КРС, съгласно който текст, решенията на КРС се подписват от председателя на комисията. По отношение на правилното прилагане на процесуалния и материалния закон, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба, условията и редът за предоставяне за ползване на видовете опознавателни знаци са посочени в Приложение № 3. Съгласно същото, Комисията определя лични опознавателни знаци на всички български радиолюбители. Те се състоят от буквите /националния префикс/ LZ и една цифра, следвана от две или три букви от латинската азбука /суфикс/. За Южна България /първа зона/ се използват цифрите 1,3,5,7,9, а за Северна България /втора зона/ - 2,4,6,8. За суфикса в личния опознавателен знак могат да се използват букви от АА до ZZ. Чл. 23 от Техническите изисквания посочва, че КРС предоставя на радиолюбител опознавателен знак с писмо при заявено желание от негова страна, като в чл. 22а ал. 2 от същия нормативен акт е посочено, че Комисията предоставя за ползване опознавателен знак на първия по време заявител, който е подал писмено искане. Чл. 8 от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба въвежда задължение за КРС да поддържа публичен регистър на радиолюбителите, като в него задължително се вписват и данни за опознавателен знак. Анализът на посочените правни норми във връзка с фактите по спора налагат извод, че производството пред КРС за предоставяне на личен опознавателен знак на радиолюбител са реализира по искане на последния с нарочно входирано заявление. Чл. 19 от Техническите изисквания препраща към образец на заявлението, графа от който е и отбелязването относно желанието на радиолюбителя да му бъде предоставен определен /личен/ опознавателен знак. Задължение на КРС е да извърши справка относно обстоятелствата дали поискания от заявителя опознавателен знак е формулиран съобразно правилата на Приложение № 3 и дали същият вече не е предоставен за ползване и вписан като такъв в създадения нарочен регистър на радиолюбителите. В конкретната хипотеза, заявеният под № 1 опознавателен знак от Добрев е LZ9DD. Същият съдържа буквите LZ, представляващи националния префикс и една цифра /според правилата за Южна България/, следвана от две букви от латинската азбука, а именно суфикса DD. Съдът приема, че посоченият от Добрев личен опознавателен знак отговаря на изискванията на Приложение № 3 за формиране на знака, като КРС в обжалваното писмо не посочва аргументи за обратното. От текста на писмото става ясно, че КРС изразява становище за невъзможност да удовлетвори искането на Добрев за предоставяне на посочен от него опознавателен знак, без да се позовава на възражение, че заявеният от Добрев не отговаря не изискванията за определяне на такъв. Съображението на КРС за отказ касае дискреционната власт на Комисията, която според ответника не вменява на същата задължение, а само възможност. Съставът на седмо отделение на ВАС не споделя тези съображения: Дискреционната власт предполага право на КРС да предостави знак "по нейно усмотрение", като принципно дискреционната власт предполага свобода на действие при свободна воля, или пълномощия със собствена воля. Съставът на седмо отделение на ВАС приема, че КРС има правомощие на предостави на заявителя - радиолюбител личен опознавателен знак съгласно правилата на ЗЕС и Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба, като посоченото правомощие не касае свободната воля на органа, а изисква регламентирана проверка относно предпоставките за предоставяне на знака и правилата относно неговото формулиране и предоставяне. В тази насока мотивът за отказ е изцяло неоснователен. След като заявителят е правоспособен радиолюбител и е направил редовно искане до КРС за предоставяне на личен опознавателен знак и посоченият от него такъв отговаря на изискванията за формирането му, като липсва вписан в регистъра вече предоставен такъв, налице са предпоставките, които обвързват КРС да предостави поискания от Добрев личен опознавателен знак. КРС извършва единствено обективна проверка относно предпоставките, а не формира воля въз основа на свободна преценка. Горното обосновава извод за неоснователност на отказа при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Изложените в писмото на КРС съображения относно приложението на чл. 9а и чл. 10 от Приложение № 3 към Техническите изисквания са изцяло неоснователни. Чл. 9а разглежда хипотези на освобождаване на знаци при смърт на физически лице, като фактите по спора не отвеждат към приложението на този текст; а чл. 10 от същото Приложение говори за предоставяне за ползване на освободени лични знаци след изтичане на определен период от време. Съдът посочва, че преценката на органа относно обстоятелствата за предоставяне на знака следва да се извърши към момента на заявяването му от радиолюбителя. В тази насока, по преписката липсват данни дали органът е извършил такава проверка, не са изложени факти за ползване на знака и смърт на друго физическо лице, за да се преценяват сроковете по чл. 10 от Приложение № 3 след освобождаването му. Бланкетното изброяване на правни норми, без връзка с факти по спора навежда към извод за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Предвид гореизложеното, съставът на седмо отделение на ВАС приема, че следва да отмени като незаконосъобразен отказа на Комисията за регулиране на съобщенията да предостави на Добромир Иванов Добрев от гр. София личен опознавателен знак, обективиран в писмо изх. № 08-01-473Е от 26.08.2014 г., подписано от зам. председателя на комисията по заявление с рег. № 08 - 01 - 417Е от 28.07.2014 г. КРС в хода на процедиране на заявлението е допуснала съществени процесуални нарушения, като с акта си по искането неправилно е приложила и материалния закон. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като спорът не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва ад се върне на КРС за процедиране по заявлението на Добромир Иванов Добрев от гр. София за предоставяне на личен опознавателен знак рег. № 08 - 01 - 417Е от 28.07.2014 г. В хода на процедурата, КРС следва да проследи обективно предпоставките за основателността на искането като съобрази дадените по-горе от съда указания по прилагане на правото в насока: Правомощията на КРС по предоставяне на личен опознавателен знак са регламентиране като компетентност и процедура в ЗЕС и Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба, като не са проява на дискреционна власт на органа. В правомощията на КРС е да осъществи контрол в насока: - правоспособен радиолюбител ли е заявителя; - съобразен ли е заявения от него знак с правилата за формулирането му; - предоставен ли е този знак на трето лице или заявителят се явява първи по време заявител, която справка се извършва на база проверка в регистъра на радиолюбителите. Постановеният краен акт следва да съдържа констатации относно установените факти, като приложението на правните норми трябва да следва фактическите установявания, а не да е бланкетно. Предвид изхода на спора, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 10 лв заплатена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, състав на VII-мо отд.