Решение № 12179 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2020 г.

Решение № 12179 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ''ОАК – Интерагро – България'' ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М. Пенчева, против решение № 2780 от 30.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2586/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу заповед № РД11-1415/19.07.2019 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Касаторът оспорва решението на административния съд като неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение и нарушаване на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Ответната страна – изпълнителният директор на БАБХ, чрез процесуалния представител Вутов, служител с юридическо образование, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че в нея не са изложени никакви мотиви, нито конкретни факти и обстоятелства в подкрепа на наведените касационни основания. Моли за отхвърлянето й и за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид релевираното касационно основание, обсъди фактите по делото и прецени събраните доказателства, съобразно изискването на чл. 218, ал. 1 и ал. от АПК, излага следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на ''ОАК – Интерагро – България'' ЕООД срещу заповед № РД11-1415/19.07.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е отнето Разрешение № 01395-ПРЗ-1/25.03.2016 г. и е отписан от публичния регистър по чл. 6, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за защита на растенията (ЗЗР) продуктът за растителна защита ДЕЦИС 2, 5 ЕК НОВ, с активно вещество делтаметрин – 25/л, с притежател на разрешението "ОАК – Интерагро – България'' ЕООД, разрешен със заповед № РД 11-408/16.03.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ за паралелна търговия на територията на Република България. С оспорената заповед са определени и гратисни периоди, а именно: срок за продажба и разпространение – до 15.07.2019 г. и срок за съхранение и употреба на наличните количества – до 15.10.2019 г. Административният съд, въз основа на подробно изложение на фактическата обстановка по спора, е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на всички материалноправни разпоредби, приложими към процесното отнемане на разрешение за паралелна търговия на територията на Република България на продукта за растителна защита ДЕЦИС 2, 5 ЕК НО, както и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил като неоснователно оспорването на ''ОАК – Интерагро – България'' ЕООД. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно. Административният съд е извършил правилна преценка на приобщения по делото доказателствен материал, като точно и ясно е установил всички релевантни за спора факти и въз основа на тях е извел законосъобразни правни изводи относно реализиране на материалноправните предпоставки, съставляващи основание за издаване на процесната заповед, с която е разпоредено отнемане на разрешението за продукт за растителна защита ДЕЦИС 2, 5 ЕК НОВ, с активно вещество делтаметрин – 25/л, с притежател на разрешението "ОАК – Интерагро – България'' ЕООД. Несъмнен факт по делото е, че продуктът за растителна защита ДЕЦИС 2, 5 ЕК НОВ, съдържа активно вещество делтаметрин – 25/л и референтен на него е продуктът ДЕЦИС 2, 5 ЕК, притежаващ Удостоверение № 01027-2/18.05.2011 г. за разрешаване пускането на пазара и употребата на продукта за растителна защита, издадено на "Байер България" ЕООД. Съгласно чл. 67, ал. 6 от ЗЗР по реда на ал. 1 – 4 от същата разпоредба се изменят или отнемат и разрешенията за пускане на пазара и употреба за паралелна търговия на продукти за растителна защита, за които продуктът за растителна защита с отнето или изменено със заповедта по ал. 2 разрешение за пускане на пазара и употреба е референтен по смисъл на чл. 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ, L 309/1 от 24 ноември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1107/2009". В разглеждания случай, наличните по делото доказателства, приобщени с административната преписка, сочат на реализиране на визираните по-горе предпоставки. Установено е, че Удостоверение № 01027-2/18.05.2011 г. за разрешаване пускането на пазара и употребата на продукт за растителна защита ДЕЦИС 2, 5 ЕК е прекратено на основание чл. 68, ал. 1 от ЗЗР – предявено от притежателя на удостоверението изрично искане за неговото прекратяване. Прекратяването е станало факт с влизане в сила на заповед № РД 11-730/15.04.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която Удостоверението е прекратено, като е прекратена и процедурата за неговото подновяване. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, няма данни, касаторът да е оспорил въпросната заповед от 15.04.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ, която е била публикувана в интернет сайта на БАБХ на същата дата. С оглед на това и предвид липсата на наведени твърдения за нейното обжалване в рамките на отделно производство от дружеството ''ОАК – Интерагро – България'' ЕООД, следва да се потвърди като фактически обоснована констатацията на съда, че заповед № РД 11-730/15.04.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ е влязла в сила на 30.04.2019 г. Наличието на прекратено по надлежния ред разрешение за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита е правопораждащият юридически факт по отношение на последиците, визирани в нормата на чл. 67, ал. 6 от ЗЗР, касаещи продуктите за растителна защита, за които първият продукт (чието разрешение е отнето, респективно прекратено) се явява референтен по смисъла на чл. 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. В случая е налице прекратяване на законно основание действието на разрешението за пускане на пазара и употреба на продукта ДЕЦИС 2, 5 ЕК, референтен на продукта ДЕЦИС 2, 5 ЕК НОВ (разрешен със заповед № РД 11-408/16.03.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ за паралелна търговия на територията на Република България), с оглед на което административният орган правилно е преценил, че на основание чл. 52, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и чл. 67, ал. 1 и ал. 6 от ЗЗР разрешението на продукта ДЕЦИС 2, 5 ЕК НОВ следва да бъде отнето. С процесната заповед, в която точно и ясно са описани фактическите и правни основания за нейното издаване, е разпореден предвиденият в императивната норма на 67, ал. 6 от ЗЗР резултат, а именно: отнемане на разрешението за пускане на пазара и употреба за паралелна търговия на продукта за растителна защита ДЕЦИС 2, 5 ЕК НОВ, предвид отпадналото с влязъл в сила акт на компетентния орган действие на разрешението за пускане на пазара и употреба на референтния на него продукт – ДЕЦИС 2, 5 ЕК. По тези съображения, следва да бъдат изцяло потвърдени доводите и съображенията на първоинстанционния съд, с които е мотивиран крайния извод за законосъобразност на оспорената заповед № РД11-1415/19.07.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ. Същата е издадена в приложение на относимите към фактите по спора материалноправни разпоредби, като не се установява да са допуснати съществени нарушения в хода на административната процедура по нейното издаване. Направените в тази насока оплаквания от оспорващото дружество пред първата инстанция са взети предвид от решаващия състав, който е установил, че същите не кореспондират със събрания доказателствен материал. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът не е приложил принципа на "служебното начало" и не е изследвал обжалваната от него заповед на изпълнителния директор на БАБХ. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на процесната заповед, съобразно изискването по чл. 168, ал. 1 от АПК, като е мотивирал своите правни изводи с ясни и подробни съображения, съответни на доказателствата по делото. Следва да бъде отхвърлено като неоснователно и възражението на касатора, че съдът погрешно е приел наличие на валидно уведомяване за издаване на обжалваната заповед, във връзка с електронния адрес, на който е изпратено писмото и с начина на нейното съобщаване чрез публикуването й на интернет страницата на БАБХ. Видно от представените в първоинстанционното производство писмени доказателства е, че електронният адрес на дружеството, на който то е било уведомявано за различните етапи на административното производство, е посочен от същото в административната преписка по издаване на разрешението за продукта ДЕЦИС 2, 5 ЕК НОВ, отменено с обжалвания акт. Независимо от горното, следва да се посочи, че възраженията относно начина на съобщаване на оспорения акт, не сочат на нарушение на административнопроизводствените правила по неговото издаване, годни да обосноват основание за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, а са относими единствено към преценката за момента, от който възниква правото на оспорване пред съд на административния акт – право, от което касационният жалбоподател се е възползвал, инициирайки настоящото производство. С оглед изложеното, не се доказват сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора и предвид заявената в съдебно заседание от процесуалния представител на ответната страна претенция за присъждане на разноски, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Българска агенция по безопасност на храните сума в размер на 100. 00 лв., определена съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение