Решение № 12640 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3701/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ръководителя на управляващия орган на оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г., чрез проц. представител Д. Ганчев, срещу Решение 1454/06.03.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. дело 83/2024 г., с което, по жалбата на Сладък път ООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 1/03.11.2021 г., издаден от заместник-министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган (УО) на оперативна програма (ОП) Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. /ОПИК/ и преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изразява мнение, че административният орган е изпълнил задължението си по чл.35 АПК. Релевира доводи, че процесния АУПДВ съдържа мотиви за издаването му. Сочи, че изпадането на италианското дружество в несъстоятелност е неотносимо към предмета на спора. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи. Касаторът претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Сладък път ООД, чрез адв. Е. Запрянова оспорва основателността й в писмен отговор и изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С решение 2122/28.02.2023 г., постановено по адм.д. 3940/2022 г., Върховният административен съд, осмо отделение е отменил решение 1262/28.02.2022 г., постановено по адм.д. 11743/2021 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решение 12913 от 20.12.2023 г. по адм. дело 7220/2023 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение е обезсилил решение 3713/07.06.2023 г., постановено по адм. д. 2100/2023 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане 1/03.11.2021 г., издаден от заместник-министъра на икономиката и ръководител на УО на ОП Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г., с който е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане срещу Сладък път ООД в размер на 257 700, 53 лв. по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, представляващо недължимо платени суми, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор BG16RFOP002-3.004-0027-с02/23.11.2018 г. по проект Внедряване на иновативно технологично решение за повишаване на ресурсната ефективност в Сладък път ООД. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е направил извод, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 АПК. Приел, че в процесния АУПДВ не са обсъдени възраженията на страната, не е обсъдено представеното доказателство - писмо от 02.09.2020 г. , което потвърждавало възражението на жалбоподателя, че италианското дружество било в несъстоятелност. Съобразявайки разпоредбите на чл.162, ал.2, т.8 ДОПК и чл.35, ал.1,т.2 и ал.3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г., АССГ е приел, че административния орган незаконосъобразно се е позовал на две от възможните хипотези на чл.162, ал.2, т.8 ДОПК а именно, че сумите са едновременно недължимо платени и неправомерно усвоени, без конкретни мотиви. В допълнение посочил, че липсва обсъждане на предвидените в т.6.5. от сключения договор за безвъзмездна финансова помощ предпоставки, като в издадения АУПДВ не била анализирана нито една разпоредба от правилата на съответната оперативна програма или административния договор. По тези съображения съдът е отменил оспорения акт и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Решението е неправилно. Производството пред Върховния административен съд е трето по ред. Съобразени са указанията, дадени с отменително решение 12913 от 20.12.2023 г. по адм. дело 7220/2023 г. по описа на същия съд, но се констатира идентичност на мотивите с обжалваният в настоящото производство съдебен акт и решение 3713/07.06.2023 г., постановено по адм. д. 2100/2023 г. по описа на Административен съд София град. Предвид забраната на чл. 227, ал. 1 от АПК обаче, делото следва да бъде решено по същество. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че оспорения административен акт не съдържа мотиви. В оспореното АУПДВ, като фактическо основание за издаване на акта е посочено, че след извършената проверка на финалния технически отчет се установява, че до 24.10.2020 г. (крайната дата за изпълнение на проекта), трите напълно автоматизирани пакетиращи машини за сладкарски изделия не са доставени от изпълнителя ТСВ Индъстриз ООД, в резултат на което Сладък път" ООД във финалния отчет не е предявил искане за възстановяване на разходи по този договор. Установеното нарушение представлява неизпълнение на АДБФП от страна на бенефициента, в частта, в която е предвидено закупуване на 3 броя напълно автоматизирани пакетиращи машини за сладкарски изделия. Процесното АУПДВ съдържа и правни основания за издаването му, като е посочено, че се издава на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н 3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество/наричана по-нататък Наредбата/, във връзка с чл. 62 ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Настоящата инстанция не споделя съображенията на първоинстанционния съд, че административният орган не е посочил и анализирал нито една разпоредба от правилата на съответната оперативна програма или на административния договор (АД), които да се обвържат с наличието на сочените хипотези на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. В административният акт изрично е отбелязано, че съгласно т. 2.3 от договора а именно: срокът/периодът на изпълнение на проекта е съгласно посоченото в т. 1 основни данни" от Приложение към настоящия договор, считано от датата на сключване на договора, но не повече от максималния срок, предвиден в т. 18 от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-3.004. Срокът за изпълнение на предвидените дейности е изтекъл на 24.10.2020 г. До тази дата не са били доставени предвидените активи, представляващи 3 броя напълно автоматизирани пакетиращи машини за сладкарски изделия. Изложените мотиви в АУПДВ дават възможност на оспорващия да разбере каква е действителната воля на административния орган и да организира защитата си. Следва да се посочи и Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което основанията, довели до възникване на установеното вземане следва да бъдат посочени в самия акт или в отделен документ, подготвящ неговото издаване, което в случая е сторено с уведомително писмо 26-С-498/12.08.2021 г. Бенефициентът е получил писмото за стартиране на процедурата на 16.08.2021 г. и от своя страна на 24.08.2021 г. е представил становище. Настоящата инстанция не споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че оспорения административен акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н 3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В алинея втора и трета на същата норма е определен реда, по който следва да бъде издаден акта по възстановяване на сумата. Според алинея трета, в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая безспорно се установява наличие на предпоставки за възстановяване на надплатени суми, то възстановяването на същите следва да стане по реда на алинея трета, т. е. чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Този ред е спазен от административния орган с издаване на оспореният АУПДВ. На следващо място неправилен е изведеният от АССГ извод, че бенефициерът е посочил конкретни причини относно поръчаните и финансирани от УО на ОПИК машини, които не са били обсъдени от АО. Както правилно се поддържа в касационната жалба в съответствие с чл.3.9.14 от АД, бенефициентът и Управляващия орган са единствените страни по договора и задължение на Управляващия орган е да следи за неговото точно изпълнение. Дори да се приеме, че процесните машини не са доставени, поради изпадането на италианската компания в несъстоятелност, в каквато насока е съдържанието на писмо от 02.09.2020 г., то същото представлява кореспонденция между две търговски дружества, без допълнителни доказателства в тази насока. Посочените твърдения не са подкрепени с писмени доказателства, като не са ангажирани и допълнителни такива за предприети от страна на Сладък път ООД действия към момента на произнасяне по настоящото производство, по отношение на ТСВ Индъстриз ООД за изпълнение на договора или неговото разваляне и връщане на платеното капаро. Наред с гореизложеното приложимостта на клаузата по т.6.5 от административния договор, съгласно която възстановяване не се изисква при възникване на обстоятелства от извънреден характер, изпадането на италианското дружество в несъстоятелност не представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Дори да се приеме, че неизпълнението на договора съвпада по време на пандемия (една от предпоставките чл. 6.5 от АД), то с оглед продължителният период от време, в което делото се разглежда от съда е следвало да се ангажират допълнителни доказателства в тази насока. На следващо място неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е посочил едновременно двете хипотези на чл.162, ал.2, т.8 ДОПК, т. е. сумите са недължимо платени и неправомерно усвоени. Изрично е посочено в АУПДВ, че установеното подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 257 700.53 лв., представлява недължимо платени суми, финансирани със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор BG16RFOP002 3.004 0027 /СО-02/23.11.2018 г. по проект Внедряване на иновативно технологично решение за повишаване на ресурсната ефективност в Сладък път ООД. Предвид така установеното, оспореният АУПДВ не страда от релевираните от първостепенният съд пороци, което налага отмяна на съдебния акт, като неправилен поради постановяването му в противоречие с материалния закон. При този изход на спора и своевременно заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 6062,00 лева по представен списък. С оглед на изложеното и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,