Решение № 7543 от 10.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор на Програма "Културно предприемачество, наследство и сътрудничество" против решение 346 от 02.12.2022 г. по адм.д. 588/2022 г. на Административен съд - Велико Търново, с което съдът е отменил негово решение с рег. РА14-Р2-45/21.07.2022 г. в частта по раздел III, т.4, с която на Сдружение с нестопанска цел "Елита" - Велико Търново е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подаденото проектно предложение с референтен номер BGCULTURE-2.002-0061 "Фестивал на изкуствата "Стублица", и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът релевира доводи за порочност на съдебния акт с твърдението, че съдът неправилно е приложил Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), без да съобрази, че административното производство се е развило по програма, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП). Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че безвъзмездната финансова помощ се предоставя по силата на Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021, което означава, че административинят акт е издаден в специална процедура, определена в система от актове; не е съобразил спецификата и особеностите на правната рамка на ФМ на ЕИП. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Сдружение "Елита" жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Сдружение "Елита" - Велико Търново, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Сдружение "Елита" е участвало в процедура на подбор на проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма "Културно предприемачество, наследство и сътрудничество" с проектното предложение BGCULTURE - 2.002-0061 "Фестивал на изкуствата "Стублица". Тази програма е финансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. Проектното предложение на сдружението е допуснато до етапа на техническа и финансова оценка, получило е по-малко от 60 точки, които са минималният праг за получаване на безвъзмездна финансова помощ по програмата съгласно правилата на Системата за управление и контрол (СУК) и утвърдените Насоки за кандидатстване по програмата. С оспореното пред АС-Велико Търново решение РА14-Р2-45/21.07.2022 г., раздел III, т.4, ръководителят на Програмния оператор на Програма "Културно предприемачество, наследство и сътрудничество" е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на Сдружение "Елита" по подаденото проектно предложение "Фестивал на изкуствата "Стублица". Съдът е установил, че по Програма "Културно предприемачество, наследство и сътруничество" безвъзмездна финансова помощ се предоставя чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство за програмен период 2014-2021 г. Безспорно е по делото, че на 09.12.2016 г. е сключен Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. (ФМ на ЕИП) между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. Министерството на културата е оператор на Програма "Културно предприемачество, наследство и сътруничество" чрез определен от министъра ръководител на Програмния оператор. На 23.05.2018 г. е подписано Програмно споразумение между Комитета на Финансовия механизъм на ЕИП и Националното координационно звено на програмата; на 01.08.2018 г. е подписано Споразумение за изпълнение на Програмата между Националното координационно звено и Министерството на културата. На 08.09.2016 г. Комитетът на Финансовия механизъм е приел Регламент за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021. Съгласно чл.1.5, §2 от Регламента държавата бенефициер осигурява свеждането до минимум на всякакви допълнителни разпоредби, приложими към изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. На това основание първоинстанционният съд е приел, че националното законодателство е приложимо там, където съответната хипотеза не е уредена от специални правила и е обосновал извод, че за конкретната процедура намира приложение националният Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, който определя детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от ЕСИФ за периода 2014-2020 г., ведно със Системата за управление и контрол и Насоките за кандидатстване, утвърдени по програмата. При така издирен и приложен национален закон съдът е приел, че при издаване на административния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които обосноват неговата незаконосъобразност, изразяващи се в нарушение на чл. 33, ал. 3 ЗУСЕФСУ, във вр. с ПМС 162/2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от ЕСИФ за периода 2014-2020. Приел е също така, че доколкото в ЗУСЕФСУ няма нарочни правила, по отношение изискванията към формата на акта са приложими разпоредбите на чл. 59 АПК. При извършената проверка съдът е посочил, че актът не съдържа правни основания, същият не е мотивиран от правна страна, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Правни основания на акта не могат да се извлекат и от съпровождащата процедурата документация. Според съда, издателят на оспорения административен акт не е изяснил волята си: дали е приел недопустимост на проекта по чл. 34, ал. 2 ЗУСЕФСУ; дали поради нарушаване на изискване на Насоките за кандидатстване или за отказ от финансиране поради ниска оценка - чл. 38, т.1 ЗУСЕФСУ, или непредставяне на изискани документи - чл. 38, т. 3 ЗУСЕФСУ. С тези мотиви съдът е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Касационният съдебен състав приема обжалваното решение за неправилно. При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд е изследвал приложимата в случая правна рамка, но формираният от него извод е неправилен по следните съображения: Правилно съдът е посочил, че развилата се процедура е по програма, финансирана по Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021. Правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. е определена в чл. 2 от Меморандума и обхваща Протокол 38В към Споразумението за ЕИП относно Финансовия механизъм на ЕИП 214 - 2021 г. В чл. 5 от Протокол 38В от Споразумението между Европейския съюз и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия Република България е посочена като бенефициер наред с други държави членки на Европейския съюз. Правилата по програмата са установени в Регламента за изпълнение на ФМ, програмните споразумения, които се сключват за всяка програма, и насоките за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм. Съдебен контрол върху оспорения административен акт е допустим на основание правилата на Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021, приет от Комитета за ФМ на ЕИП, съгласно чл. 8 от Протокол 38В на Споразумението за ЕИП и предвид чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ предмет на закона е определяне на националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове са средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. Между включените в чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ фондове не са средствата, предоставяни от Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия в изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП. С оглед на така установената правна рамка за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ФМ на ЕИП изводът на съда, че законосъобразността на акта следва да се проверява по правилата на ЗУСЕФСУ, е неправилен. Като е отменил оспорения акт за допуснати нарушения на ЗУСЕФСУ, без този закон да намира приложение в конкретната процедура, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Пререшаването на спора по същество от касационната инстанция би лишило страните от една инстанция по фактите във връзка с приложимото право, което налага след отмяна на обжалваното съдебно решение, делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора съдът следва да съобрази фактите във връзка с относимата правна рамка. Неправилното определяне на приложимия закон и формалната отмяна на обжалвания акт за нарушение на ЗУСЕФСУ, който не намира приложение в случая, препятства възможността касационната инстанция да установи правилността на фактическата обстановка и едва след това да установи правилното приложение на правото. Нарушава се правото на жалбоподателя да се защитава срещу фактите по спора, като същите не са отнесени и към съответната им законова уредба. По искането на страните за присъждане на съдебни разноски съдът ще се произнесе при новото разглеждане на делото съобразно изхода на спора на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд