Решение № 7322 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2020 г.

Решение № 7322 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници", подадена чрез гл. юрк. Т. К., против решение № 1302 от 15.09.2020 г. по адм. дело № 787/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение с рег. № 32-77072 от 10.03.2020 г. на директора на териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници" към МД: 19 BG002002021385 R0/14.12.2019 г., подадена от "Ей Ди Логистик България" ООД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при издаването на оспорения административен акт е извършил сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и счита, че е установил неприложимост на митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и от събраните доказателства се установява изпълнението на изискванията за определяне на митническата стойност на съответните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Изразява несъгласие с извода на съда за липса на мотивирано и обосновано становище на митническия орган за промяната на тарифния код и подпозицията на процесните стоки. Счита, че в случая не се касае за определяне на митническа стойност на стоките по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а по чл. 74, § 2, б. "б" от (ЕС) № 952/2013 и съответно, без значение за определяне на реалната митническа стойност на стоките е начинът на осчетоводяване и позоваването от страна на съда на заключението по ССчЕ. Искането от съда е за отмяна на обжалвания съдебен акт и за потвърждаване на митническия акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Ей Ди Логистик България" ООД, чрез пълномощника си адв. Ж., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Преди да се произнесе по същество на спора, съдът следва да разгледа искането с правно основание чл. 267 от ДФЕС: Процесуалният представител на касатора поставя четири въпроса за тълкуване на норми от правото на ЕС - Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както следва: 1-ви въпрос: Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база "справедливи цени", съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г. ? 2-ри въпрос: Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки? 3-ти въпрос: Изхождайки от понятието за "сходни стоки" по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447? 4-ти въпрос: В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база "справедливи цени", съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г. ? Настоящият състав намира искането за неоснователно, тъй като отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор. По първия въпрос, следва да се отчете факта, че рисковата прагова стойност се определя от самата митница, като процент от справедливата цена, и няма нормативна база, която да въвежда и определя това понятие, съответно да се предвижда възможност на митницата да определя такива рискови прагови стойности. Исканото тълкуване е неоснователно във връзка с т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г., тъй като липсва нормативна уредба, която да въвежда правила за определяне на рискова прагова норма, която да е неясна и следва да бъде тълкувана, а решението на СЕС е ясно и прилагано по сходни случаи. По отношение на втория въпрос отново не са посочени конкретни норми, които да изискват тълкуване. Установеното в информационната система на Митницата подлежи на самостоятелна проверка наред с останалите твърдяни факти от органа, вкл. дали има друг внос на по-ниска стойност. Въпросът е свързан с фактически установявания, а не с неясна и относима национална норма, която да налага тълкуване от СЕС. Третият въпрос не е свързан с неясни норми. Разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава легално определение на понятието "сходни стоки", а съгласно член 141 от Регламента, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Между двете норми няма колизия и са достатъчно ясни и не изискват тълкуване. Четвъртият въпрос не е свързан с искане за тълкуване на неясна норма. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447, когато се намери повече от една договорна стойност за сходни или идентични стоки, се прилага най-ниската от тях. Стойности под определена рискова прагова стойност на база "справедливи цени", европейският законодател не предвижда, а т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г. са приложими при идентични фактически установявания /В този смисъл са решение № 4404/06.04.2021 г., постановено по адм. дело № 948/2021 г., по описа на Върховния административен съд, първо отделение, решение № 4434/07.04.2021 г., постановено по адм. дело № 454/2021 г., по описа на ВАС, първо отделение/. По така изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че поставените въпроси не се отнасят до необходимост от тълкуване на неясни норми на правото на ЕС, поради което искането с правно основание чл. 267 ДФЕС следва да се остави без уважение. По съществото на спора: Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Варна е решение с peг. № 32-77072 от 10.03.2020 г. на директора на териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници" към МД: 19 BG002002021385 R0/14.12.2019 г., с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки с № 1, 12, 13 и 19 по цитираната МД, определена е митническа стойност на стоките с № 1, 12, 13 и 19, коригирана е митническата декларация с промяна на тарифния код на стоките с № 1, 12, 13 и 19, определена е нова митническа стойност за стоките с № 1, 12, 13 и 19, определени са общо задължения за ДДС – 12980, 35 лв., начислени са и взети под отчет размерът на установените държавни вземания, и са определени дължими суми за досъбиране за ДДС в размер на 1749, 09 лв., ведно с лихва за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 14.12.2019 г. дружеството вносител "Ад Лоджистик България" ООД, чийто правоприемник е "Ей Ди Логистик България" ООД, е декларирало на режим "допускане на свободно обращение" разни стоки, 906 колета, 23 778 кг. бруто, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, обща фактурна стойност 28 661, 09 EUR. Към митническата декларация са приложени търговски фактури, износна декларация, международна товарителница CMR, сертификат за непреференциален произход, декларация от дружеството, че стоката няма застраховка, фактура за направени разходи за митническа услуга, платежно нареждане към бюджета за внесен депозит, пълномощно. След предоставяне на обезпечение е извършена митническа проверка на декларираните стоки, за което е съставен протокол № 19 BG2002 M059433 от 14.12.2019 г. и са взети мостри от стоки № 1, 12, 13 и 19. С писма от 18.12.2019 г. и от 20.12.2019 г. от дружеството са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките, като са представените следните допълнителни документи – договор № 203 от 01.11.2019 г. между изпращача и вносителя, както и декларация за износ и вътрешни фактури за продажба от вносителя на сходни на внесените стоки. Посочено е, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Счетено е, че основателни съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност, поради което за целите на управление на риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Прието е, че предвид декларираната цена на стоките, която е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС, и на база извършения сравнителен анализ, възникват съмнения относно декларираната митническа стойност. Въз основа на извършен сравнителен анализ на наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са счели, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните от оспорващото дружество. Прието е, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основан на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки и поради това възниква съмнение относно точния размер на митническата стойност на горепосочените стоки. Митническият орган се е позовал на решение С-291/15 от 16 юни 2016 г. на Съда на ЕС, според което в случаите, когато декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата, следва да се приеме, че разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на документите. Приемайки, че митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс), митническият орган е пристъпил към определяне на митническата стойност на стоките, като са е позовал на чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, изискващ прилагане последователно на букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочил е, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Митническия кодекс за "идентични стоки" по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447), като не са открити "идентични стоки" от същия износител еднакви във всяко отношение. След разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са закупували разглежданите видове стоки е прието, че митническата стойност на процесните стоки следва да се определи въз основа на "договорната стойност на "сходни стоки", посочена в чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс. Първоинстанционният съд е отменил акта като процесуално и материално незаконосъобразен. Приел е, че при издаване на митническото решение не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. След съвкупен анализ на събраните доказателства, включително и на заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс - според договорната (действително платената) цена на стоките. Счел е, че в решението си митническият орган не е изложил мотиви за неприложимост на цитираната разпоредба. На следващо място, съдът е посочил, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискването за последователност на прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс. С акта се определя нова митническа стойност на стоките на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, без да са изложени мотиви за изключване на възможността тази стойност да се определи съгласно чл. 74, § 2, б. "а" от Митническия кодекс. Съдът е приел, че от митническия орган не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод. Обосновал е краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е очертал спорния по делото въпрос дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква "б" от Митническия кодекс за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения вноса съобразно договорната стойност на сходни стоки. Стоката, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим "допускане за свободно обращение и крайна употреба" на 18.12.2019 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 (Митнически кодекс). По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Според тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); , и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. При постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е съобразил посочените норми от правото на ЕС и е извършил дължимата проверка по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката. В съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, правилно съдът е заключил, че в тежест на митническите органи е да обосноват определената стойност на стоките по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки и е приложил вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Както правилно е приел съдът, митническият орган не е извършил пълен анализ на условията по доставките и съответно, как това се отразява на цената на стоките, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качество на стоките. В случая, в хода на производството от дружеството са представени допълнителни доказателства за декларираната митническа стойност на стоките и предоставена информация относно доставката на стоката и договорните отношения с изпращача - търговски фактури № 008799, 0888000, износна декларация, международна товарителница CMR, A. TR № А 1499320 от 17.12.2019 г., сертификат за непреференциален произход № R0772289 от 17.12.2019 г., фактура за митническо представителство № 0... 0527 от 13.12.2019 г., платежно нареждане към бюджета за внесен депозит, международен договор за покупко-продажба № 203/01.11.2019 г., доказателства за плащане на продавача на сумата по двете търговски фактури. От клаузите на договора, сключен между турското дружество Ceylan Grup Teksti Ve Insaat Malzemeleri Dis Tic Ltd. - продавач, и "Ад Лоджистикс България" ООД - купувач, се установява, че продавачът продава, прехвърля собственост и дава в притежание на купувача всички стоки, предмет на покупко-продажба, по единичните цени в определени граници в зависимост от качеството, като същите са конкретизирани в издадените фактури за всяка сделка и могат да бъдат променяни по взаимно съгласие. В чл. 6, изречение второ от договора е предвидена възможност купувачът да поръчва стоки, например други дрехи, обувки, аксесоари, материали, части и оборудване, с цени, договорени за всеки отделен случай, а според чл. 8 от договора страните могат да договарят индивидуални отстъпки при закупуване на артикули с потребителски размери, единични бройки, остатъци или обработени отпадъци, артикули с ниско качество, бракувани или други, със значително по-ниски от обичайните в международната търговия. Така договореното налага извода, че страните са уговорили общи условия за покупко-продажба на стоки, а индивидуализирането на всяка конкретна доставка се извършва с издаването на съответната фактура, като е предвидена възможност за договаряне на индивидуални отстъпки при закупуване на определени артикули на цени, значително по-ниски от средните в международната търговска практика. Митническа стойност на процесните стоки е договорната им такава, като същата се установява от приложените към митническата декларация съпроводителни документи, до който правилен извод е достигнал първоинстанционният съд. Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установен и фактът на плащане, както и това, че плащането е осъществено в договорените между страните размери в срока, предвиден в чл. 9 от договора, т. е. реално заплатената цена за доставка на стоките съответства на декларираната такава пред митническите органи. За да определи нова митническа стойност на част от стоките по митническата декларация от 14.12.2019 г., митническият орган се е позовал на данни в информационната система на Агенция Митници за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление в същия или приблизително същия момент от други вносители, които не са необичайно ниски. Сходство на стоките по процесната митническа декларация и по използваните цитирани от органа митнически декларации за стойност на "сходни стоки" не е обоснована и доказана, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Според митническия орган е извършен анализ в митническата база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение, но липсват доказателства за събирането на всички относими към случая данни и за извършването на такъв анализ. Липсват данни за пълнота на проверката, необходима, за да се удостовери, че посочените от органа декларации, не са произволно избрани. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс. Определената митническа стойност на процесните стоки е изчислена въз основа на посочените в решението МД на трети лица, но не е обосновано наличието на "сходни стоки" и съответно, липсва обосновка и доказателства, че именно в процесните МД на трети лица се съдържа най-ниската митническа стойност. Както правилно е отчел първостепенният съд, не е извършен анализ на условията по двете доставки и как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества срокове за плащане, на разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на стоките според изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и във връзка с различния производител на стоките по двата конкретни вноса. Няма анализ, включително и чрез използване на специални знания на вещо лице за обстоятелството дали тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по § 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Освен това не е установено, че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, дори и да се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове в качеството. С оглед изложеното обоснован е изводът на първоинстанционния съд, предвид установените по делото факти и обстоятелства, че митническият орган не е обосновал съмненията относно декларираната от дружеството договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, съответно основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Касационната инстанция възприема изцяло мотивите на АС Варна досежно незаконосъобразно извършеното от митническия орган промяна на тарифните кодове на процесните стоки, доколкото въпреки указаната доказателствена тежест митническите органи не са обосновани своето становище а промяната на тарифния код и подпозицията на стоки е № 1, 12, 13 и 19 по митническата декларация, като не става ясно какво е фактическото основание за промяна на тарифния номер. В тази връзка посочването както представлява мострата и кодът, в който според органа следва да бъде класирана стоката, без са изложени конкретни съображения защо въпросната стока попада именно в позицията/подпозицията, отговаряща на съответния нов код, не изпълнява императивното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивираност на оспорения административен акт. Въз основа на гореизложеното, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски в размер на 420 лв. – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие и фактура. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено към минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,