Решение № 6129 от 22.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител юрк. Стойков, против решение 245 от 14.01.2022г., постановено по адм. д. 9478/2020г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е прогласена за нищожна заповед РА 30 284 от 27.08.2020г. на главния архитект на СО, с която на основание чл. 225а ал.1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Бетонна площадка с рампа", находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1001.865 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/, УПИ IV - за озеленяване, кв.308, м. ж.к. "Иван Вазов", район "Триадица", гр.София. В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение, като постановено по недопустима жалба отвменително основание по чл. 209 т. 2 АПК. Навежда съображения, че активна процесуална легитимация да оспорва заповед по чл. 225а ал. 1 ЗУТ имат само лицата, които са адресати на същата, а жалбоподателят пред първата инстанция не е такъв, тъй като задължението за премахване на незаконния строеж не е възложено на него. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. В тази връзка твърди, че транспортният достъп до УПИ I преминава през УПИ IV за озеленяване, който е граничещ с бул. България който е елемент от техническата инфраструктура и не е възможно транспортният достъп да преминава през имот публична общинска собственост и да е изграден без строителни книжа одобрени проекти и разрешение за строеж. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуален представител на ответника адвокатско възнаграждение в касационната жалба. В открито съдебно заседание след запознаване с представените доказателства за претендираните от ответника разноски не прави такова възражение. Ответникът "Никми" АД, чрез процесуалния му представител адв. Будинов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Столична община /СО/, район "Триадица" не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че заповедта е нищожна, като издадена от некомпетентен орган. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за установено, включително въз основа на приетата и неоспорена СТЕ, че транспортен достъп до законно изградена сграда Многофункционална административна сграда с търговски площи, офиси, хотелска част, жилища и паркоместа в УПИ I за административен център е предвиден през УПИ IV за озеленяване и УПИ V за озеленяване, като за УПИ IV е предвиден в одобрения към Заповед РД 09 50 277 от 04.03.2008г. на главния архитект на СО инвестиционен проект в част Вертикална планировка. Приел е, че по издаденото РС 572 от 27.07.2005г. и последващата екзекутивна документация за строежа на сградата, както и разрешение за ползване СТ 05 619 от 31.05.2017г. сградата в цялост е строеж втора категория, съответно и спрямо частите вертикална планировка, включващи и транспортния достъп, строежът е също втора категория. Поради това е стигнал до извод, че нареденият за премахване строеж е от втора категория, за която категория строежи кметът на общината, съответно главният архитект не притежава компетентност да нарежда премахването му. Посочил е обаче, че по оспорената заповед изцяло изпълненият строеж попада в УПИ IV за озеленяване, а съобразно одобрените проекти, включително частите вертикална планировка и разрешението за строеж строежът следва частично да попада в УПИ IV за озеленяване. Освен това съдът е достигнал до извод отново позовавайки се на приетата по делото СТЕ, че на място не се установява строеж от вида на наредения за премахване, а именно бетонна площадка с рампа, тъй като от огледа на място е установено, че на мястото на бетонната площадка е налично изпълнено озеленяване, а т. нар. рампа обозначена в констативния протокол представлява част от проходим подземен колектор за ел. кабели с високо напрежение, които свързват съществуваща подстанция в УПИ II за ел. подстанция в същия квартал с потребители в южна и северна посока, както и върху част от т. нар. рампа също има изпълнено озеленяване. По тези съображения съдът е прогласил нищожността на оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба на лице, което няма активна процесуална легитимация да обжалва основание чл. 159 т. 4 АПК. Административното производство по премахване на процесния незаконен строеж е проведено срещу неизвестен извършител, което е допустимо, по аргумент от чл. 225а ал. 2, изр. трето ЗУТ. В случаите, в които неизвестният извършител, разбирайки за производството и издадената заповед за премахване, подаде жалба, заявявайки и обосновавайки, че той е извършител на строежа, предмет на заповедта, жалбата му се явява допустима, тъй като съдържа признание за този факт, свързан с неблагоприятни за него последици от оспорения акт. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС, съгласно която жалбите на такива лица са допустими, поради наличие на правен интерес от оспорване. В тази връзка е правилна преценката на първоинстанционния съд за допустимост на оспорването и не са налице твърдяните в касационната жалба основания за недопустимост на оспорването. Правилен и в съответствие със събраните доказателства, включително приетите и неоспорени заключения на основната и допълнителната СТЕ, е изводът на съда, че на място не се установява наличието на строеж от вида на описания в оспорената заповед, тъй като вещото лице е установило на място, че в частта на обозначената бетонна площадка е налице озеленяване, а в частта на т.нар рампа се установява видимата част на подземен колектор за ел. кабели с високо напрежение, който свързва съществуваща подстанция в УПЕ II за ел. подстанция с потребители в северна и южна посока, като непосредствено върху обозначената рампа се намира една от обслужващите шахти на колектора. Правилен е извода на съда, че за спорния строеж са налице данни, че е разрешен като транспортен достъп от бул."България" до УПИ I, в който се намира сграда, собственост и изградена от ответника по касация, за която има редовно издадени строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, както и същата е разрешена за ползване от 31.05.2017г. на компетентните органи. Това се установява и от приетите по делото основно и допълнително заключение на СТЕ, изготвено от в.л. инж. Михайлов, които установяват, че част Вертикална планировка към инвестиционните проекти, включително в одобрени екзекутиви, за сградата, е отразен транспортен достъп от бул. "България" през процесния общински УПИ IV-за озеленяване до УПИ I, в който се намира сградата. Т.е. нареденият за премахване строеж съобразно събраните по делото доказателства представлява част от строежа, реализиран в УПИ I от жалбоподателя в първата инстанция и е част от одобрените строителни книжа в частта вертикална планировка. Съгласно чл. 137 ал. 4 ЗУТ Строеж, който по един критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг - в по-висока, се категоризира в по-високата категория. В случая спорният строеж като част от строеж с по висока категория, а именно като част /предвиден в част вертикална планировка на одобрените книжа/ от разрешената за построяване Многофункционална административна сграда с търговски площи, офиси, хотелска част, жилища и паркоместа е част от строеж от по висока категория. В тази връзка и предвид посочената специална разпоредба същият следва категорията на строежа от по висока степен, т.е. втора категория. Предвид така установеното е правилен извода на съда, че оспорената заповед, издадена от главния архитект на СО е издадена от некомпетентен орган, доколкото за кмета на СО, съответно по силата на заповедта за делегиране на правомощия на главния архитект на СО, същият е компетентен да нарежда премахването на строежи от четвърта, пета и шеста категория, а няма правомощия за строежите от по висока категория. Оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация "Никми" АД като основателно и доказано следва да бъде уважено в претендирания размер, който е в рамките на минимално предвидените възнаграждения по Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение