Решение № 164 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3315/2007 г.

Решение № 164 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3315/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от "С" ЕАД гр. С., представлявано от изпълнителния директор Б против въззивно решение от 8.03.2007 г. по в. гр. д. № 1* по описа за 2006 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставено в сила решение № 525 от 16.05.2006 г. по гр. д. № 1316/2005 г. на Районен съд Велико Търново. Посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранна преценка на събраните по делото доказателства и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и в зависимост от констатирания порок-или да реши въпроса по същество като уважи предявения иск, или да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.), с който се оспорва подадената жалба и се иска да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. В съдебно заседание страните не се явяват. Явяват се процесуалните представители на ответниците, които оспорват подадената жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на районния съд, с което са отхвърлени предявените от "С" ЕАД гр. С. искове против В. кооперация "Съгласие" с. Р., представлявана от председателя Р. правно основание чл. 97 от ГПК - за приемане на установено, че ищецът е собственик на недвижим имот-люпилня, на един етаж, със застроена площ от 670 кв. м., построена в стопанския двор на с. Р., имот № 32 в землището на селото, с площ от 3 522 кв. м. и за отмяна на н. а. № 463, т. III рег. № 4* д. № 372/2001 г. на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК и против ЕТ "Г" гр. Велико Търново, представлявано от собственика Б. с правно основание чл. 108 от ЗС - за отстъпване на собствеността и предаване на владението на описания по-горе имот, при участието на третото лице "С" ЕАД с. В., представлявано от изпълнителния директор Д като неоснователни и недоказани. Въззивният съд е приел, че ищецът не е представител доказателства, установяващи в негова полза права върху процесния имот. Не се е съобразил с отразеното в акта за държавна собственост /№ 459 от 23.06.1965 г./, тъй като посоченият под № 32-птичарник не отговаря по площ и година на построяване с тези на процесната люпилня, като за нея са представени доказателства, че тя не е и не е била държавна собственост. От друга страна съдът е счел, че ответникът - В. к. Съгласие" е установил, че е владял непрекъснато и необезпокоявано имота в продължение на повече от 10 години, в който смисъл е и издадения в негова полза н. а. № 463 д. № 372/2001 г. Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.)-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като в тази връзка касаторът оспорва изводите на въззивния съд за това, че ответникът В. к. "Съгласие"е установил правата си на собственик по отношение на процесния имот. Твърди, че събраните по делото доказателства не са ценени в тяхната взаимна връзка и зависимост, като счита, че неправилно съдът не се е съобразил с обстоятелството, че не са представени доказателства за законността на извършеното строителство на процесната сграда, както и не са взети пред вид показанията на свидетелите Д, изпратените предупредителни писма до първия ответник, както и обстоятелството, че имотът е заведен в баланса на дружеството. Изразява становището си, че не е необходимо да се представят доказателства, че имотът е включен в капитала на дружеството, тъй като това е станало по силата на закона. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Ищецът е предявил установителен иск за собственост по отношение на първия ответник и собственически иск по чл. 108 от ЗС срещу втория ответник, поради което -преди всичко той е следвало да установи правото си на собственост върху процесния имот, а не да се защитава, излагайки доводи, че ответникът не е собственик. Писмени доказателства за собственост в полза на ищеца-не са представени. Правилно въззивният съд е счел, че Акт № 459 от 23.06.1965 г. за държавна собственост, издаден в полза на Държавно семепроизводно стопанство с. Р. не установява права в полза на ищеца. Този акт е издаден за дворно място от 300 дка, административна сграда, работнически стол, масивна двуетажна жилищна сграда и за още 47 броя постройки, сред които под № 32 - е записан и "масивен птичарник, построен през 1957 г. от 132 кв. м. Освен, че по безспорен начин не е установено правоприемството между Д семепроизводно стопанство с. Р. и "С" ЕАД гр. С., по никакъв начин не е установена идентичност между така цитирания масивен птичарник с площ от 132 кв. м. и процесната люпилня, на един етаж, със застроена площ от 670 кв. м. Показанията на свидетелите Д/на които се позовава касатора/ не могат да бъдат годно доказателство за това, а и не подкрепят тезата на касатора. Свидетелят Д. установява, че е имало люпилня на територията на фабрика "В. Левски", която е била съборена, а сега съществуващата е построена след 1974 г. от Държавно земеделско стопанство, под ръководството на"началниците от к. "Съгласие". Според свидетелката Я въз основа на взето решение за замяна между Р фабрика "В. Левски" - кооперацията е предоставила люпилнята за цех на фабриката и е започнато през 1976 г. строителство на нова люпилня под ръководството на заместник председателя на РПК. /Тези показания са в съответствие с приложения Протокол № 8 от 24.06.1976 г. на ИК на ОНС, от който е видно, че е взето решение /№ 23/ за прехвърляне на част от парцел **** в кв. 52,собственост на РПК В. Търново на фабрика "В. Левски"/. Тези гласни доказателства установяват, че дори и да е имало люпилня на територията, посочена в акта за държавна собственост, построена през 1957 г. -то тя е съборена и настоящата е изградена на друго място от ответника-около 1976 г. Обстоятелството, че процесната сграда е включена в баланса на дружеството /според вещото лице през 1991 г., като на него не са му предоставени документи от по-ранен период/ -няма вещноправно значение. /Още повече-че същата експертиза установява, че сграда "Люпилня" с. Ресен е заведена и в дълготрайните активи на ответника - к. "Съгласие", като за година на придобиване е посочена 1978 г./ Несъстоятелна е и тезата на ищеца за липса на необходимост от установяване на твърдяното обстоятелство, че имотът е включен в капитала на дружеството, тъй като това е станало по силата на закона. Вярно е, че при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество собствеността върху недвижимите имоти и другото имущество, което е било предоставено от държавата на предприятията за стопанисване и управление-се внася в капитала на дружествата и собствеността се предоставя с акта на преобразуването, но трябва - първо да бъде установено, че конкретно имущество е било държавно и второ-че то е предоставено на дружеството по съответния ред. В случая тези две обстоятелства не са установени. За процесната люпилня няма доказателства, че е била държавна собственост. Точно обратното - видно от издаденото Удостоверение № 227 от 12.07.2001 г. от Отдел "Държавна собственост" при Областна управа Велико Търново - "имотът, находящ се в с. Р. сграда-люпилня - част от имот № 2 в кадастралния план на махала м. Ресен не е актуван като държавна собственост. "В този смисъл е и заключението на техническата експертиза, съгласно което - в регистъра на Общината не е посочен собственик на имот № 2, с площ от 3 522 кв. м., в който е построена люпилнята. Проверката в Териториалния кадастър на Велико Търново е установила, че на 23.01.2002 г. е направено заснемане и имотът е записан под № 32-на В. к. "Съгласие". Не установено и че процесната сграда или земята, върху която тя е построена - са предоставени на ищцовото дружеството по съответния ред. Вярно е, че от представената заповед № Р* от 29.03.2001 г. на министъра на земеделието и горите е видно, че е извършено увеличение на капитала на "С" ЕАД чрез издаването на 500 127 броя нови поименни акции, съответстващи на стойността на правото на собственост върху описани общо 36 имота, сред които и земя с площ от 3.753 дка, находяща се в землището на с. Р., представляваща п. IV-стопански двор, но липсват доказателства за идентичност между тази земя и земята, върху която е изградена процесната сграда. Същевременно - за земята, върху която люпилнята е построена - В. к. "Съгласие" притежава нотариален акт за собственост /н. а. № 463, т. III рег. № 4* д. № 372/2001 г./ С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира обжалвания въззивен акт за правилен, постановен в съответствие със закона. Ищецът не е установил права върху процесния имот, поради което правилно въззивния съд е отхвърлил предявените против първия ответник В. к. "Съгласие" установителен иск за собственост и против втория ответник ЕТ "Г" гр. Велико Търново/ на когото В. к. "Съгласие" е прехвърлила сградата/ иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Поради изложеното и предвид липсата на наведено друго касационно основание, Върховен касационен съд, състав на III г. о.