Решение № 2489 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13255/2011 г.

ВАСII отделение20.02.2012 г.докладчик Славка Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ в СИЛА изцяло решение № 802/11.05.2011 г., постановено по адм. д. № 737/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2489 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13255/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "ТРС" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 802/11.05.2011 г., постановено по адм. д. № 737/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Катерина Иванова Жечева от гр. Пловдив, срещу Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в обжалваната й част. Производството по делото е образувано и по касационна жалба на Катерина Иванова Жечева срещу същото решение, в частта му, с която делото е изпратено на административния орган за ново произнасяне, като се развиват оплаквания, че е постановено при неправилно прилагане на закона и че е необосновано. Иска се решението в посочената част да се отмени. Ответниците по касационните жалби не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. А ПК, отменил по жалба на Катерина Иванова Жечева Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, в частта й досежно поземлен имот, собственост на н-ци Иван Динов Манафов, представляващ част от бивш имот № 211, кв. 132 по плана на кварталите северно от панаирни палати гр. Пловдив, имот с пл. № 367 според Заповед № РД-09-12/15.01.1999 г. на кмета на община гр. Пловдив, попадащ в имоти с идентификатори 56784.507.367 и 56784.507.9515 по кадастралната карта на землище гр. Пловдив. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта в частта й за процесните имоти не са нанесени с оглед конфигурацията на имот 367, част от бивш имот пл. № 211, кв. 132 по плана от 1957, както и не е съобразена с действуващия кадастрален план за нанасянето на имота в кадастъра към момента на издаването й, поради което е издадена в противоречие на материалноправни разпоредби и върнал преписката за ново произнасяне. По касационната жалба на "ТРС" ЕАД: Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че имотът, за който жалбоподателката пред първата инстанция Жекова претендира, е бил възстановен по реда на реституционен закон със съдебно решение от 1994 г. и със Заповед № ОА-1354/16.11.1998 г. Имотът е бил нанесен в кадастралния план на гр. Пловдив по реда на чл. 86а ППЗТСУ (отм.) и чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) със Заповед № РД-09-12/1501.1999 г. на главния архитект и на кмета на район "Северен" гр. Пловдив, с която е одобрено попълването му с нови имоти 366 попадащ в улица и 367, попадащ в парцел II-комплексно застрояване и улица, кв. 141, като имотите са записани като собствени на н-ци Иван Динов Манафов. Тази заповед е влязла в сила, като по делото не е правено възражение, както и не са представени доказателства, същата да е обжалвана пред съда и да е отменена. Освен това заповедта е потвърдена /валидирана/ с Решение № 13 по протокол № 1 от 22.01.2004 г. на Общински съвет гр. Пловдив, прието на основание § 187 ПЗР на ЗИДЗУТ от 2003 г., приложено на л. 12 от делото. Инцидентно /косвено/ установяване на нищожност на административен акт в друго административно производство е недопустимо. В тази връзка приетото в мотивите по адм. д. № 1251/2000 г. на Пловдивския окръжен съд не е било задължително за настоящия първоинстанционен съд, който правилно е приел, че при наличие на изрично предвидена възможност за обявяване нищожността на административни актове, която е безсрочна съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, институтът на косвения контрол е неприложим, каквото е разбирането и на настоящия съдебен състав. С оглед на това тази заповед е валидна, както към момента на постановяване на решението съда, който законосъобразно е приел същата като годно доказателствено средство в процеса, така и към настоящия момент. Със Заповед № ОА-1297/18.09.200 г. на кмета на община гр. Пловдив е одобрена поправка на кадастралната основа на вярната имотна граница на имот пл. № 354 и 367 от същия квартал. Установено е също така, че при одобряването на процесната кадастрална карта посочените заповеди не са имала предвид по начина на нанасянето на имота в кадастралния план. Правилно е прието, че административният орган е следвало да има предвид действуващия кадастрален план към момента на одобряване на оспорената заповед, съгласно приоритетите при нанасяне на границите на поземлените имоти по чл. 14, ал. 1, т. 3, както и да се имат предвид действуващите регулационни планове по т. 4 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, след като не са изпълнени условията по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, както и на място не са налице материализирани граници. Правилно съдът е приел, след обсъждане на всички писмени доказателства, включително и на заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, че процесната заповед е незаконосъобразна, отменил същата и върнал преписката за ново произнасяне. В решението на съда е посочено и кои заповеди на кмета на общината и кои планове следва да се имат предвид при новото произнасяне от административния орган. Решението е обосновано, тъй като правните му изводи кореспондират на събрания доказателствен материал, обсъден поотделено и съвкупно, както и правилно е приложен от съда материалния закон. От извършената проверка на делото не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му. С оглед изложеното, както и с оглед подробно изложеното от съда в мотивите към решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. По жалбата на Жекова: По съществото си се обжалват мотивите на решението за връщане на делото и с оглед приложението на закона. Освен това като се има предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, правилно приложен от първоинстанционния съд, последният не е оправомощен от ЗКИР да реши въпроса по съществото му, с оглед неговото естество. Компетентен за това при отмяна на незаконосъобразен акт, издаден по реда на ЗКИР е предоставен изключително на административния орган - в случая изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Съдът не би могъл да нанася в кадастралната карта имоти, както и да записва същите в собственост на съответни лица в кадастралния регистър. С оглед на това, решението в частта му, с която административната преписка се връща на административния орган за ново произнасяне в частта за процесния имот, е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което в обжалваната му част следва да се остави в сила. Не следва да се присъждат разноски на касационните жалбоподатели, по направените им искания, тъй като и двете жалби не се уважават. С оглед на това исканията им за присъждане на разноски за касационната инстанция са неоснователни. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК

Цитирани разпоредби

1