Решение № 15439 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12895/2014 г.

Решение № 15439 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12895/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Веселина Василева Жилова, от гр. Стара Загора, чрез пълномощника й - адв. Маир Сиди, против Решение № 144/5.08.2014 г. по адм. дело № 173/2014 г. на Административен съд - Стара Загора, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Зам. кмета на "Служба по архитектура и градоустройство" /"САГ"/ при Община-Стара Загора, редовно призован, не се явява. От същия, чрез пълномощника му - юрисконсулт Вълчева, е постъпил отговор, с който се оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответниците: Михаил Димитров Минчев, Райко Петров Алтабанов и Ангел Цанев Ангелов, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Стара Загора е отхвърлил жалбата на Веселина Василева Жилова, против Заповед № 19-12-37/17.03.2014 г. на зам. кмета "САГ" при община-Стара Загора, с която е одобрен ПУП-ПЗ на поземлен имот с идентификатор 68850.28.12 от КККР на м. "Бойчо бунар", землище гр. Стара Загора, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразна - издадена от компетентен орган, при условията на делегация на основание заповед на кмета по § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Съдът е установил, че оспорения ПУП-ПЗ е по отношение на имот, с характер на земеделска земя, за който са приложими разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и чл. 60 от ЗУТ, които в случая са спазени. Спроед съда застрояването на имота, одобрено с ПУП по чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, е допустимо, предвид спазената от органа процедура за изработване на плана, наличие на Решение на КЗЗ от 21.01.2014 г. по чл. 22, ал. 1, вр. с чл. 19 от ЗОЗЗ за утвърждаване площадка за проектиране, засягаща процесния имот, за изграждане на обект "Жилищна сграда", както и съответствието му с градоустройствените показатели за устройствена зона "Жм" по Наредба № 7/2003 г. ПНУОВТУЗ. Съдът е отхвърлил оплакванията на оспорващата за нарушение на чл. 128, ал. 3 ЗУТ при съобщаването на проекта на всички заинтересовани лица, за нарушение на чл. 48, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 49, т. 1 и чл. 59, ал. 2 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, както и за отсъствие на представителство на заявителя Минчев пред общинската администрация, като неоснователни. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите му относно вида на одобрения ПУП-ПЗ, както и за съответствието му с разпоредбите на чл. 59, ал. 1 /ред. Д. в. бр. 65/2003 г./ и чл. 60 от ЗУТ. От данните по делото е установено, че с Протокол № 23 и решение № 804/27.06.2013 г. на ОбС-Стара Загора, на основание чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ, е разрешено на ответника Михаил Минчев, като собственик на ПИ 68850.28.12 от КК на землище - гр. Стара Загора, да изработи проект за ПУП-ПЗ за имота, с показатели за устройствена зона "Жм", ниско, свободно застрояване, с Н - до 10 м., придружен от Решение на КЗЗ по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ и схеми по чл. 108, ал. 2 ЗУТ /"В и К", "Електрификация" и "Комуникационно-транспортна". Видно от текстовата част на оспорената заповед и съответната й графична част, Плана за застрояване е съобразен с посочените в разрешението условия за изработване. Предмет на същия е жилищно застрояване в ПИ 68850.28.12, с показатели за устройствена зона "Жм", а именно: максимална плътност на застрояване-60%, максимална интензивност Кинт 1,2, минимална озеленена площ -40%, които показатели отговарят на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. ПУП-ПЗ е придружен от решение на КЗЗ по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, от 21.01.2014 г., с което на основание чл. 22, ал. 1, вр. с чл. 19 от ЗОЗЗ е утвърдена площадка за проектиране на ПУП-ПЗ за имота за изграждане на обект "Жилищна сграда". Това решение е предпоставка за одобряване на процесния ПУП-ПЗ, а след влизането му в сила предстои промяна на предназначението на земята по чл. 24 ЗОЗЗ. Съгласно графичната част на плана, застрояването е свободно, отстои на 3 м., а в дъното-на 5 м. от съседните му имоти, както и съдържа външни и вътрешни линии на застрояване: задължителни линии, до които е задължително да се разположи застрояването и ограничителни линии, до които застрояването може да се разположи или да отстъпи от тях. Планът съдържа и всички необходими план-схеми по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ. Ето защо изводите на съда, че оспорения ПУП-ПЗ е законосъобразен са правилни. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че заповедта няма мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Част от тези мотиви се съдържат в заповедта, а друга в доказателствата по административната преписка: разрешението на ОбС за изработване на този ПУП-ПЗ, Обяснителната записка към внесения проект, Решения на ОбЕСУТ, Решението на КЗЗ по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ и пр. Неоснователно е и оплакването, че за землището на гр. Стара Загора няма одобрен ОУП. За наличие на такъв ОУП се говори в Обяснителната записка към проекта, която съдът правилно е кредитирал. Неоснователни са и оплакванията, че ПУП-а е одобрен в нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, без да има промяна в предназначението на земята. Промяна в предназначението на земята е процедура, следваща влизането в сила на ПУП-ПЗ, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ. За одобряването на ПУП-ПЗ е необходимо само наличието на решение на компетентната по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ комисия за утвърждаване на площадка и трасе по чл. 22 от ЗОЗЗ, каквото в случая е налице. По съображения изложени от решаващия съд, които се споделят изцяло от настоящия състав, неоснователни са и оплакванията за съществено нарушение на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, при съобщаване на проекта спрямо касатора. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 48, ал. 2, т. 1, б. "е" и "з" от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, поради ненанесени очертания на сградата върху графичните материали на проекта. Видно от графичната част на проекта /стр. 32/, същия съдържа посочените по-горе вътрешни линии на основното застрояване, вкл. и ограничителните линии, които са задължителни. Изискването за изобразяване очертанията на новопредвидените сгради не е задължително условие на проекта по чл. 48, ал. 2, т. 1, б. "з" от цит. наредба, а може да се постави като изискване в зависимост от архитектурно-устройствените и другите условия със заданието. Ето защо липсата на такива очертания на бъдещата сграда върху графичната част на проекта, не е нарушение на цит. разпоредба. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение