Решение № 651 от 12.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 522/2009 г.

Решение № 651 от 12.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 522/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. С., С. Д. С. и А. П. С. -всички от гр. Шумен, чрез процесуалния си представител-адвокат Н. против въззивно решение № 183 от 26.11.2008 г. по в. гр. д. № 383 по описа за 2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение от 3.06.2008 г. по гр. д. № 65/2008 г. на Окръжен съд Шумен в ЧАСТТА, с която И. М. П. и К. Н. К. са осъдени да заплатят солидарно както на П. С. С., така и на С. Д. С. и А. П. С., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойка в размер на по 3 312 лв./за първия и заедно - на втория и третия/, дължима на основание т. VI от предварителен договор за замяна на вещни права от 10.03.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2008 г. до окончателното й изплащате и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени така предявените два иска и са присъдени следващите се разноски. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила. Като се сочи отменителното основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. Претендират се направените в хода на цялото производство разноски. С определение № 623 от 17.06.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по следния поставен въпрос: при наличието на два последователно сключени между същите страни и за същия обект договори, като в първия е договорена неустойка, а във вторият - не и във втория сключен договор липсва изрична клауза, че той отменя постигнатите договорености в първия -следва ли да се приеме, че е запазена уговорката за неустойка или следва да се счете, че тя е мълчаливо отменена със сключването на втория договор В съдебно заседание касаторите не се явяват и не се представляват. От ответниците лично се явяват И. П. и К. К., които оспорват подадената жалба. Представят писмени бележки и желаят въззивния акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: На 10.03.2004 г. между И. М. П., К. Н. К. - от една страна и П. С. С., С. Д. С., А. П. С., И. П. С., П. Д. С. и Д. П. С. - от друга, всички като съсобственици на дворно място от 490 кв. м., съставляващо УПИ ХVI - 2588 в кв. 125 по плана на гр. Шумен, ул. "Л. Каравелов" № 6, е сключен предварителен договор за замяна на вещни права, по силата на който първите двама са се задължили в срок до 15.07.2004 г. да прехвърлят на останалите шест-по нотариален ред правото на строеж от масивна триетажна сграда със сутерен и мансарден етаж върху описаното дворно място, така че С. Д. С. и А. П. С. да получат апартамент на третия етаж с площ не по-малко от 90 кв. м., П. С. С. да получи апартамент на втория етаж с площ не по-малко от 90 кв. м., И. П. С. и П. Д. С. да получат апартамент на първия етаж с площ не по-малко от 60 кв. м., а Д. П. С. да получи апартамент на първия етаж с площ не по-малко от 80 кв. м. Срещу това - останалите шест са се задължили в срок до 15.07.2004 г. да прехвърлят на първите двама- правото на строеж върху останалите обекти в сградата. С така сключения предварителен договор за замяна на вещни права -първите двама са поели още две задължения - до 15.07.2004 г. за своя сметка да изготвят и одобрят всички необходими строителни книжа и в срок до 24 месеца от получаване на строителна линия - да изградят за своя сметка обектите, собственост на обезщетените собственици в посочена степен на завършеност. В т. VI страните са постигнали договореност, че "при неизпълнение на задълженията неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0.02% върху пазарната стойност на обектите". На 23.11.2004 г. - между същите страни е бил сключен нов договор за доброволна делба, с който са индивидуализирани конкретните обекти, същите са разпределени, като е уговорен какъв е дела за всеки. Отделно е посочено, че "страните имат пред вид неравностойността на получените дялове, като вместо изплащане на суми за уравнение на дялове - И. М. П. и К. Н. К./и техните съпруги/ се "задължават да изградят и въведат в експлоатация за своя сметка описаните по-горе обекти за срок от 24 месеца, считано от днес"/т. е. до 23.11.2006 г./, в посочената съответната степен на завършеност, "с гаранционен срок за качество на строителството от 12 месеца". В последната т. Х от така сключения договор е посочено, че "с настоящия договор страните прекратяват съсобствеността си, като за в бъдеще никой не може да има каквито и да е било претенции по отношение на останалите, като същите заявяват, че им е известна неравностойността на дяловете и няма да заплащат помежду си уравнение в пари. Сградата е била въведена в експлоатация осем месеца след уговорената дата /на 23.07.2007 г./. При така изложените факти, въззивният съд е приел, че неустойка не се дължи, тъй като уговорката за нея не е била възпроизведена в последващия договор. Приел е, че страните са сключили два самостоятелни договора, без връзка помежду им. Като е определил първоначалния договор за замяна на вещни права като предварителен по отношение на договора за доброволна делба, съдът е направил извод, че със сключения по-късно договор отношенията между страните са били изцяло преуредени, поради което съобразно него следва да се преценят поетите от страните задължения. Изложил е мотиви, че тъй като в договора от 23.11.2004 г. уговорката за неустойка не е възпроизведена, то тя е мълчаливо отменена. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. Отговорът на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване дали-при наличието на два последователно сключени между същите страни и за същия обект договори - една договорена клауза е мълчаливо отменена или не е -следва да бъде даден след преценка на нейния характер и цел. В случая сключеният на 10.03.2004 г. договор е съдържал както вещноправни разпоредби - за замяна на право на строеж, така и облигационни -поемане на задължения за изготвяне и одобряване на строителни книжа в определен срок, за извършване на строителство с посочена степен на завършеност и за неустойка. Така сключения договор има характер на предварителен само по отношение на постигнатите с него вещни договорености/пред вид разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД, поставяща специални изисквания за валидност на сделката с оглед формата й/, но не и по отношение на облигационните. Считано от момента на постигане на съгласието- страните са сключили валиден окончателен договор относно горепосочените облигационни задължения, включително и за това, че при неизпълнение на задълженията си-неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0.02% върху пазарната стойност на обектите /съгласно т. VI от същия/. В по-късно сключения договор от 23.11.2004 г. също се съдържат както вещноправни, така и облигационни разпоредби. С него/пред вид спазването на изискуемата се форма/ -окончателно е бил уреден въпроса за собствеността. Наред с посочването на това-кой, какъв дял придобива, страните-след постигнато ново съгласие /различно от предходно/ - изрично са преуредили въпросите относно поетото задължение за срока на строителството и за степента на завършеност на построените обекти. Липсва изрична преуредба единствено по въпроса за неустойката. При липса на такава изрична уредба само за неустойката /страните не са постигнали нова договореност за нея и не са посочили изрично, че се отказват от вече постигнатото съгласие по силата на предходния договор/ и имайки пред вид същността на неустойката като предварително установена отговорност на длъжника в случай на неизпълнение да се даде на кредитора определена имуществена ценност и нейния обезпечително гаранционен характер, настоящият съдебен състав намира, че липсва основание въз основа на което да се приеме, че постигната договореност за неустойка е мълчаливо отменена. Като се има пред вид, че касае за съществена договореност между страните, с която се установява допълнително задължение в тежест на неизправната страна, изискуемо в случай на неизпълнение, следва да се приеме, че преценката за наличието на тази отговорност следва да е стриктна на базата на договореност между страните. При положение, че такава е постигната по силата на валиден договор/от 10.03.2004 г./ и не е налице изрична отмяна в последващ договор/от 23.11.2004 г./, следва да се приеме, че тя продължава да е валидна. Не дава основание за обратен извод клаузата по т. Х от сключения на 23.11.2004 г. договор, тъй като тя касае единствено вещноправните отношения между страните. Като е приел обратното-въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. На основание чл. 293, ал. 2 от ГПК въпросът следва да бъде решен по същество с уважаване на предявения иск, поради наличие на изискуемите се за това предпоставки по чл. 92 от ЗЗД- уговорка за неустойка, неизпълнение, което е виновно/по причини за които длъжника отговаря/ и изправен кредитор. Ответниците И. М. П. и К. Н. К. не са изпълнили поетото от тях задължение за строителство на описаните обекти в срок до 23.11.2006 г./ 24 месеца, считано от 23.11.2004 г./. Видно от издаденото удостоверение сградата е била въведена в експлоатация 240 дни след уговорената дата /на 23.07.2007 г./. Неизпълнението в срок е по вина на ответниците, тъй като те не са доказали възражението си за наличие на причина, за която те не отговарят, свързана с изграждане в продължение на месеци на СМР на строеж: "Изграждане на кабелна мрежа НН"на улицата на процесната сграда и на съседни улици с възложител "Е. България мрежи"АД и невъзможност за въвеждане в експлоатация без осигуряване на необходимото ел. захранване. Освен че по делото не са ангажирани доказателства за осъществяване на подобни СМР и за връзката им с процесния обект, отделно не се твърди и не се доказва, че ответниците са уведомили ищците за наличие на подобен проблем от обективен характер, възпрепятстващ възможността им да изпълнят задължението си в срок, както и не се доказа ответниците да са изградили в окончателен вид съобразно уговорената степен на завършеност - обектите към 23.11.2006 г. Същевременно-не се спори, че настоящите касатори са били изправни, съобразно поетите от тях задължения по сключения договор. Уговорената неустойка е в размер 0.02%дневно върху пазарната стойност на обектите, която за всеки един от процесните два обекта възлиза на 60 000 лв./съобразно заключението на приетата по делото техническа експертиза на вещото лице Вичева-Желева на лист 85 от материалите на първоинстанционното производство/. Следователно - дължимата сума е по 2 880 лв. /за касатора П. С. С. и общо за касаторите С. Д. С. и А. П. С./. До този размер исковете са основателни и следва да бъдат отхвърлени за разликата до претендирания размер от 4 140 лв. С оглед направеното искане, изхода от делото и на основание чл. 78 от ГПК в полза на касаторите следва да бъдат присъдени направените от тях разноски за касационната инстанция които възлизат на 666 лв./166 лв-държавна такса и 500 лв. - адвокатско възнаграждение/. Мотивиран от горното, на основание чл. от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение