Решение № 866 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2009 г.

Решение № 866 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на Глава дванадесета, чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител. Образувано е по жалба Росен Начев Станчев от гр. Силистра, със съдебен адрес гр. София, ул. "Цар Асен" № 11, ет. 2, кантора 11, адв. Янко Д Янков против Решение от 6.03.2009 по адм. д. 613/2007 година по описа на Софийски градски съд, административно отделение, III "h" състав, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 8647 от 23.10.2006 г. на Директора на агенция "Митници", с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗДСл. във връзка с чл. 56, т. 4 и 5 от ПОДВТАМ, чл. 6, ал. 1 от КПСДА и т. 21 от КПМС. Жалбата е основана на твърдения за наличие на касационните основания по т. 3 на чл. 209 АПК, поради което се претендира отмяна на съдебното решение и уважаване на жалбата за отмяна на заповедта. Изложени са съображения за незаконосъобразност на съдебното решение, както и за необоснованост и постановяване при съществено нарушение на процесуални правила на оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба, Директорът на Агенция "Митници", чрез процесуален представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратурата дава мотивирано заключение за основателност на жалбата поради постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Софийски градски съд отхвърля жалбата на Росен Начев Станчев против Заповед № 8647 от 23.10.2006 г. на Директора на агенция "Митници", с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗДСл. във връзка с чл. 56, т. 4 и 5 от ПОДВТАМ, чл. 6, ал. 1 от КПСДА и т. 21 от КПМС. Преценявайки доказателствата, установяващи проведеното производство по налагане на оспореното дисциплинарно наказание решаващият съд приема, че то е съобразено с процесуалните норми на Закона за държавния служител, като е изпълнено изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. за изслушване или предоставяне на срок за писмени обяснения. Безспорно, на основание Заповед № 28 от 30.06.2006 година на началник Митница Силистра, на жалбоподателя е възложено да ръководи отдел "ФСДУС". Заповедта е подписана от него без възражения. Първоинстанционният съд съпоставя задълженията на Р. Станчев за изпълняваната от него длъжност началник отдел "ФСДУС", посочени в т. 7 на длъжностната му характеристика, с конкретно възложените му задачи с писмените разпореждания от 17.07.2006 г, 1.08.2006 г. и 2.08.2006 година на началник Митница Силистра и приема, че те си съответстват. Като приема, че жалбоподателят не е представил доказателства за изпълнението на трите разпореждания, съдът прави извод за допуснато от държавния служител нарушение на посочените в обжалваната заповед норми, даващо основание на органа по назначението да наложи процесното наказание. Решението на Софийски градски съд съответства на събраните по делото доказателства, направените в него изводи са съобразени със закона. Статутът на държавен служител и конкретно на началник отдел в системата на Митниците поражда за Росен Станчев задълженията, предвидени в специалните норми на чл. 21 и 24 от Закона за държавния служител, чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, чл. 56, т. 4 и т. 5 от Правилата за организация на дейността и вътрешния ред в Агенция "Митници", чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация и т. 21 от Кодекса за поведение на митническия служител. Възложените с трите разпореждания конкретни задачи имат предмет, представляващ част от вменените с длъжностната характеристика за заеманата длъжност задачи и функции. Те са приети за изпълнение от жалбоподателя със съответни забележки за липса на компетентност, но както в хода на дисциплинарното производство, така и по делото не са ангажирани доказателства за твърдяното изпълнение. В писмените си обяснения, депозирани на 16.10.2006 година Р. Станчев посочва, че въпреки несъгласието си със Заповед № 28 от 30.06.2006 година е изпълнявал съобразно възможностите и компетентността си поставените му задачи, като за евентуални забавяния, допуснати по обективни причини е уведомявал ръководителите си с докладни записки. Конкретно посочване на твърдяните съставени от Росен Станчев документи не се съдържа в обясненията, в административната преписка и пред двете съдебни инстанции. При съставените в хода на дисциплинарното производство докладни записки за установеното неизпълнение на служебни задължения, в тежест на жалбоподателя е доказването на положителните факти на изпълнение, за да бъдат опровергавани констатациите в дисциплинарното производство за допуснатите от него нарушения. Непредставянето на доказателства за твърдяното изпълнение на вменените му задължения налага извод за обоснованост и законосъобразност на изводите в обжалваното решение, с което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е приета за законосъобразна. Правно ирелевантно е обстоятелството на предходно дисциплинарно уволнение и неговата отмяна, поради което и не подлежи на обсъждане както в производството по същество, така и в касационната инстанция. Неоснователни са доводите в жалбата за наличие на становище на Дисциплинарния съвет за липса на основание за налагане на дисциплинарно наказание. В протокола от заседанието от 29.09.2006 година на Дисциплинарния съвет по дисциплинарно дело № 13 е изразено становище, че не следва да се търси дисциплинарна отговорност по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл., което не изключва приложението на предходните текстове на т. 1, 2 и 3 на същата разпоредба. В докладната записка на ръководителя на инспектората от 16.10.2006 година изрично е обосновано предложеното наказание "порицание" по т. 2 на чл. 90 от ЗДсл. Предвид изложените съображения касационната жалба е неоснователна и Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс