Решение № 12990 от 20.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6229/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на АГРО ММ ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Благоевград,[жк], представлявано от управителя М. Милков, чрез адв. С. Бузгьова, срещу Решение 533/25.03.2021 г., постановено по адм. дело 969/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-010-6500/5070/29.05.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие София. Касаторът оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано съставляващи отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва основния извод на решаващия съд, че субсидията е недължимо платена. Излага доводи, че не става ясно как е изчислена сумата, подлежаща на връщане. Счита, че за дружеството не е била налице очевидна грешка при отпускане на средствата поради липса на специалния знания относно начина на изчисляване на отпуснатите суми. С оглед това смята, че приложение намира нормата на чл. 7, пар. 3 от Регламен 809/2014, според която възстановяване не се дължи, ако допуснатата от органа грешка не е била очевидна за бенефициера. Прави оплакване за изтекла погасителна давност, като намира за приложима разпоредбата на чл. 111 ЗЗД. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие София, не взема становище по нейната основателност и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да формира извод за законосъобразност на процесния АУПДВ, Административен съд Благоевград е приел за установено следното: На 18.06.2015 г. АГРО ММ ИНВЕСТ ЕООД е подало заявление за подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат по направление традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм) от Програма за развитие на селските райони (ПРСП) за периода 2014-2020 г. При извършени проверки както в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), така и на място на 30.10.2015 г., е установено, че липсват 14 броя от заявените животни. Въпреки това, на 18.03.2016 г. на дружеството е оторозирана и изплатена сумата 14 286,60 лв. Това е дало основание на административния орган да образува производство, завършило с издаване на АУПДВ 02-010-6500/5070/29.05.2020 г., установяващ задължение за дружеството да възстанови 4 761,20 лв. В мотивите на акта се посочва, че разминаването се дължи на допуснат технически пропуск от страна на органа. При така установената фактическа обстановка и след извършена преценка съгласно чл. 168 АПК, административният съд е формирал извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Според решаващата инстанция правилно приложение намира разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г. във връзка с чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, с оглед установеното несъответствие в броя на отглежданите животни, съответно органът правомерно е установил задължение за дружеството да възстанови сумата 4 761,20 лв. Прието е, че изключението, уредено в чл. 7, пар. 3 от Регламент 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година, не намира приложение, тъй като за дружеството е било очевидно, че липсват 14 животни. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По спорния пред настоящата инстанция въпрос намира ли приложение изключението, предвидено в чл. 7, пар. 3 от Регламент 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година, следва да се посочи следното: Съгласно цитираната норма задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. В случая, както правилно е преценил и административният съд, не може да се приеме, че грешката не е била очевидна за лицето, тъй като установените животни са по-малко от посочените в заявлението за подпомагане, което впрочем не се оспорва от касатора. С оглед това не може да се обоснове добросъвестност на лицето, доколкото му е изплатена субсидия за първоначално заявения брой говеда, а при проверката броят им е бил друг. Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че не е ясно как е изчислен размерът на сумата, подлежаща на връщане. Видно от Уведомително писмо с изх. 02-010-2600/5070 от 13.08.2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие София (л. 65), органът е изчислил реално дължимата сума за подпомагане, възлизаща на 9 522,40 лв. Съответно сумата 4 761,20 лв., подлежаща на връщане, е разликата между полагаемата (9 522,40 лв.) и реално изплатената 14 283,60 лв. В действителност, както се посочва и в касационната жалба, съдът не се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност, съответно за недължимост на установената с процесния АУПДВ сума. Съгласно чл. 1, ал. 3, т. 3 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. подпомагането се предоставя под формата на годишно агроекологично плащане при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Чл. 2, пар. 1, б. ж от Регламента дефинира понятието нередност, препращайки към Регламент (ЕО, Евроатом) 2988/95, според който това е всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Настоящият състав приема, че декларирането на по-голям брой от действително установените животни представлява именно нередност по смисъла на Регламент 2988/95. Съответно чл. 3, пар. 1, изр. 3 и 4 от Регламента предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. В конкретния случай, доколкото реалният брой на животните, за които се отпускат средства по мярката, не съответства на заявения, следва да се приеме, че е налице продължаваща нередност, което изключва възможността давността да е изтекла. По отношение на твърденията, че приложение намира 3-годишната погасителна давност, уредена в чл. 111 ЗЗД, същите са неоснователни. Установените с процесния АУПДВ задължения са публични по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, поради което за тях се прилага погасителната давност, уредена в чл. 171 от ДОПК. Доколкото недължимо платената сума е преведена на 18.03.2016 г., то 5-годишната погасителна давност е започнала да тече на 01.01.2017 г., съгласно правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Процесният акт е издаден на 29.05.2020 г., поради което и 5-годишната погасителна давност, предвидена в ДОПК, не е изтекла. При този изход на спора разноски се полагат на ответника по касацията, но тъй като не се представлява, такива не следва да бъдат присъждани.