Решение № 11199 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13850/2015 г.

Решение № 11199 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13850/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "А. К." ЕООД, гр. П. срещу Решение № 1902/15.10.2015 г., с което се допълва Решение № 1327/25.06.2014 г. по адм. д. № 1951/2014 г. по описа на Административен съд П., с което се отхвърля жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 6/15.08.2012 г., издаден от главен инспектор в Служба "МДТ" към отдел "Финанси", община "Р." П., потвърден с Решение № 31/11.06.2014 г. на Началник отдел "Финанси - МДТ" при община Р., в частта в която на дружеството са начислени 4698,09 лв. /заедно с прилежащите лихви/ такса битови отпадъци за периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2011 г. за предоставяне на услугата депониране и обезвреждане на твърди битови отпадъци в депо или друго съоръжение. Претендира неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба, Началник отдел "Финанси - МДТ" при община Р., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Предмет на контрол за правилност пред Върховен административен съд е решение № 1902/15.10.2015 г., с което се допълва Решение № 1327/25.06.2014 г. по адм. д. № 1951/2014 г. по описа на Административен съд П., с което се отхвърля жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 6/15.08.2012 г., издаден от главен инспектор в Служба "МДТ" към отдел "Финанси", община "Р." П., потвърден с Решение № 31/11.06.2014 г. на Началник отдел "Финанси - МДТ" при община Р., в частта в която на дружеството са начислени 4698,09 лв. /заедно с прилежащите лихви/ такса битови отпадъци за периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2011 г. за предоставяне на услугата депониране и обезвреждане на твърди битови отпадъци в депо или друго съоръжение. За да отхвърли жалбата в тази част, съдът е приел, че община Р. не поддържа депо, но по силата на сключен договор с община П. депонира битови отпадъци в депо в землището на с. Ц., за което заплаща суми по сключения договор. Съдът е отменил обжалвания пред него АУЗД в останалата част, като е приел, че услугите не се предоставят за имота на жалбоподателя. В частта относно таксата за поддържане на депо обаче е обосновал, че дружеството не представя доказателства за използване на депото в гр. К. Касационната инстанция не споделя този извод: С решение № 1327 от 25.06.2014 г. по номера на същото дело, което е влязло в сила в тази част, съдът отменя Акт за установяване на задължение по декларация № 6/15.08.2012 г., издаден от главен инспектор в Служба "МДТ" към отдел "Финанси", община "Р." П., потвърден с Решение № 31/11.06.2014 г. на Началник отдел "Финанси - МДТ" при община Р., в частта в която на дружеството са начислени 15 033,90 лв., ведно с прилежащите лихви, такса битови отпадъци, представляваща такса за услугата по поддържане чистотата на територията за обществено ползване на населените места в периода 1.01.2009 г. - 31.12.2011 г. За да направи този извод, съдът е обосновал, че по отношение на имота на дружеството услугата не се предоставя. Изрично според текста на решението е отбелязано, че имотът попада извън границите, в които услугата се предоставя от общината. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения АУЗД в частта относно такса за депониране на отпадъци в депо, съдът е приел, че дружеството не представя доказателства за използване на депото в гр. К. При извършена проверка, съставът на Върховен административен съд констатира следното по спорните факти: През спорния период 2009 г. - 2011 г. община Р. не е поддържала депо. От приетите пред първа инстанция доказателства се установява, че община Р. ползва депо на община П., находящо се в землището на с. Ц., Пловдивска област. Същото се намира на територията на община С. От текста на представените от ответника договори се установява, че се заплащат количества реално депонирани в това депо битови отпадъци. С влязло в сила решение на Административен съд П. е установено, че по отношение на процесния имот на жалбоподателя не се предоставя услугата от община Р. в първите й компоненти. От друга страна се установява, че жалбоподателят е сключил договор с "Екотрансфактор" ЕООД за извозване на твърди отпадъци. Съгласно представени договори пред касационната инстанция между община Карлово и фирма "Екотрансфактор" ЕООД, последната депонира извозените отпадъци в депо на община Карлово, за което заплаща такса. Според касационната инстанция, от така представените доказателства - заповеди по чл. 62 и чл. 63 ЗМДТ за определяне на границите на районите, в които общината предоставя услугите си, се установява, че имотът на жалбоподателя не попада в предметния им обхват и по отношение на услагата "извозване и обезвреждане в депа на битови отпадъци." Актът касае периодът м. 01.2008 г. - м. 12.2011 г. Според текста на представените по делото заповеди по чл. 62 и чл. 63 ЗМДТ за определяне на границите на районите, в които общината предоставя услугите си, и услугата по трети пункт, а именно: "извозване и обезвреждане в депа на битови отпадъци" се предоставя само за имотите в границите на регулацията на с. З. трап. С решението, в частта в която е влязло в сила, се приема безспорно, че имотът е извън тази регулация, поради което и за останалите пунктове е прието, че услугата не се предоставя. Според касационния състав, след като имотът на жалбоподателя е извън границите на районите, в които общината предоставя услугата по пункт "извозване и обезвреждане в депа на битови отпадъци" и това следва от писмените заповеди на кмета на общината с правно основание чл. 62 и чл. 63 ЗМДТ, недопустимо е дружеството да заплаща такса за тази услуга. Таксата битови отпадъци и в трите й компонента не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в трите й компонента /предмет на касационна проверка е само третия от тях/. В своите решения Върховният административен съд многократно е приемал, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. В тежест на ответника е да представи доказателства, от които по надлежен ред да се установи извършване на услугата по третия компонент, което доказване в случая не е проведено. Липсата на доказателства, релевантни за доказване на дължимостта, обосновава извод за недоказана дължимост. Предвид гореизложеното, решението на Административен съд П. в оспорваната част следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени АУЗД в оспорената пред касационната инстанция част. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за касационната инстанция по представен списък в размер на 725 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд