Решение № 515 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. Ш. срещу решение 2099 от 27.06.2024 г., постановено по административно дело 476/2024 г. от Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата ѝ против решение 224р-7166/13.03.2024 г., издадено от ВПД Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Благоевград. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от нея акт бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на ОБДМВР Благоевград в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е незаконосъобразно. Предмет на оспорване пред АС Благоевград е било решение 224р-7166/13.03.2024 г., издадено от ВПД Директора на ОДМВР Благоевград, с което на основание заповед 8121з-1111/08.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи във вр. с чл. 28, чл. 29, ал.1 от закона за министерство на вътрешните работи(ЗМВР), чл. 56, ал. 6; чл. 54, ал. 3, т.1 и т. 2 от Закона за защита на личните данни(ЗЗЛД) във вр. с чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД; чл. 26, ал. 2 ЗМВР и чл. 3 от Инструкция 8121з-748/2014 г., издадена от Министъра на вътрешните работи (Инструкцията) е отказано заличаване на личните данни на Р. Ш., обработвани в информационните фондове за общо ползване на МВР. Необоснован, като неподкрепен от доказателствата по делото е изводът на съда, че обжалваният пред него акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 ЗМВР администратор на лични данни е Министърът на вътрешните работи, който може да упълномощи други длъжностни лица с правомощията си по ЗЗЛД и ЗМВР, но в случая липсват доказателства за такова упълномощаване на издателя на процесната заповед. Първоинстанционният съд е приел, че е налице такова упълномощаване по силата на заповед 8121з-1111/08.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, но същата не е приложена по делото и липсват данни по делото от къде съдът е запознат със съдържанието ѝ, доколкото същата не е публично оповестена. В случая от приложеното към делото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка 2330/2022 г. от 24.03.2022 г. прокурор от РП Благоевград е отказал да образува досъдебно производство срещу Ш. на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) - деянието е извършено поради лекомислие и увлечение от непълнолетно лице и спрямо него следва да се приложат мерки за обществено въздействие и превъзпитание. Видно от представеното решение 27/04.05.2022 г. по възпитателно дело 18/22 г. на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните на Ш. е наложена възпитателна мярка предупреждение по чл. 13, ал.1, т. 1 от Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН), която е най-лека от предвидените в чл. 13. Съгласно чл. 49а, т. 2 от посочения закон "Възпитателна мярка" е алтернативна на наказанието мярка за възпитателно въздействие спрямо малолетен или непълнолетен, извършил противообществена проява, и непълнолетен, освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, и се налага с цел преодоляване на отклоненията в поведението, предотвратяване на бъдещи нарушения и интеграция в обществото. Предвид така установеното настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд приема, че обжалвания пред него отказ да се заличат личните данни на Ш. е законосъобразен. Вярно е, че хипотезата на отказ да се образува досъдебно производство по чл. 24, ал.1, т. 8 НПК не е предвидена в никоя от хипотезите на чл. 3 от Инструкцията, при които се заличават личните данни на лица, обработвани от МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер не обуславя автоматично извод, че обжалванията пред АС Благоевград отказ е законосъобразен. Предвид определението по чл. 49а, т. 2 ЗБППМН в случая наложената възпитателна мярка е алтернатива на предвиденото в закона наказание за деяние, прието от компетентния орган като противообществена проява т. е. което е общественоопасно и противоправно (арг. чл. 49а, т.1 ЗБППМН), но е извършено поради лекомислие и увлечение от непълнолетно лице. При това мярката е наложена от специализиран орган - Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, което навежда на извод, че в случая се касае до особен по своя вид и характер наказание. Поради това изложените в обжалваното решение съображения относно давностните срокове относно извършеното от Ш. деяние, изчислявани от съда в хипотезата на налагане на предвиденото наказание в случая са неприложими. В случая е наложена възпитателна мярка, която е алтернативна на наказанието, предвидено в НК за съответно престъпление, съгласно нормативно уредената от законодателя паралелна система за санкциониране на непълнолетни извършители, при което предвидените в Глава девета НК разпоредби не намират приложение. При това лицата, на които е наложена алтернативно на наказанието, предвидено в НК, възпитателна мярка не могат да бъдат третирани по - тежко от лицата, за които е налице хипотезата на чл. 3, т. 1 и т. 7 от Инструкцията, предвид законодателно уреденото облекчено третиране на непълнолетните лица при налагане на наказания. В случая предвид предмета на спора преценката следва да бъде извършена единствено за наличие или липсата на предпоставките по чл. 56, ал. 6, във вр. с чл. 54, ал. 3 от Закона за защита на личните данни с оглед необходимостта от съхранението им за целите, за които те са били обработвани, а именно за предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, при съобразяване на установените факти, при съобразяване на установените по делото факти, а именно приключване на производството срещу Ш. с отказ да бъде образувано досъдебно такова с налагане на мярка, алтернативна на предвиденото в НК наказание. При постановяването му са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е формирал част от изводите си, при липса на представени доказателства по делото за това, като съдът не е разпределил доказателствената тежест и не е дал конкретни указания на страните за доказателствата, които следва да представят, което е довело и до неговата необоснованост. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да посочи на страните тежестта на доказване предвид липсата на доказателства в тази насока, като постанови акта си след анализ на събраните доказателства при съобразяване на предмета на делото, приложимите разпоредби на ЗЗЛД и постановеното от СЕС в решението му по дело С 118/2022 г. и с оглед резултата по същество се произнесе и по направените искания за присъждане на деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение