Решение № 4129 от 19.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 78 от 30.06.2022 г., постановено по административно дело 95/2022 г. от Административен съд Шумен, с което е отменен постановен от него Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 -2020 г. за кампания 2020 г. с изх. 01-6500/554/11.02.2022 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на акта бъде отхвърлено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба М. Кяшиф в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Шумен е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. с изх. 01-6500/554/11.02.2022 г., с който е прекратен агроекологичния ангажимент, поет от Кяшиф като земеделски производител през 2016 г. за кампания 2020 г., последна от периода. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за неговата форма, представляващо самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. АС Шумен приема, че от съдържанието на акта, както и от данните в административната преписка не става какви са конкретните фактически и правни основания за издаването на оспорения акт, които са изяснявани от органа едва в хода на съдебното производство. Изложени са мотиви и за постановяване на акта при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни и обосновани са изводите в обжалваното решение, че в акта, както и в уведомлението за откритото производство по издаването му с изх. 01-6500/6057/21.12.2021 г. липсва конкретизация на причината за това, предвид множеството цитирани нормативни актове, в които се съдържат различни хипотези и при пълна липса на фактически установявания обосновават извод за постановяването му в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При липсата на конкретни фактически основания за постановяване на акта правилно и обосновано е прието, че в случая същият е постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 АПК без да се изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, още повече, че по преписката е налице представен от земеделския производител сертификат BG- BIO-17-095-С-04, издадено от контролиращото лице Агенция за биологична сертификация ЕООД, с приложени към него сертификационно писмо издадено на 30.09.2020 г. с валидност от 30.09.2020 г. до 30.09.2021 г. и доклад за инспекция. Допълнително на органа са представени и констативен протокол 2286/21.09.2018 г., а извършено проверка от Областна дирекция по безопасност на храните Шумен на стопанството с оглед спазване на изискванията по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. Направеното уточнение в хода на съдебното производство, че в случая е прието нарушение по чл. 33, ал.1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. правилно е прието от съда като недопустимо допълване на мотивите на акта, в който са цитирани освен тази и разпоредбите на т. т. 3 и 5, всяка от които касае различни хипотези. Допълнително следва да бъде посочено, че наведеният довод в касационната жалба, че в писмото изрично е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 33, ал.1, т. 2 от Наредбата, изискваща подпомаганите лица до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, който в конкретния случай е 30.11.2020 г. не се потвърждава от съдържанието на акта в който отново, както в уведомлението са посочени разпоредбите на чл. 33, ал.1, т. 2, 3 и 5 от Наредбата. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че така направената конкретизация на правното основание влиза в противоречие с представеното на л. 48 от делото заявление от земеделския производител с вх. 02-271-6550/240/21.10.2020 г. по описа на ДФЗ ОД Шумен , в който са посочени като представени цитираните по горе сертификат и сертификационно писмо. Предвид така установеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като постановено при правилно приложение на закона. Същото е обосновано изводите на съда са формирани въз основа на представените по делото доказателства и са изложени аргументирано. При извършената проверка не се констатира допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като такива конкретно не са посочени и от касатора. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото, своевременно направеното искане и представените доказателства следва администрацията при касационния жалбодател да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение