Решение № 12206 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4923/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район Красно село Столична община срещу решение 519 от 01.02.2021 г. по адм. 6822/2020 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Р. Фиданов, чрез адв. Иванов като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователността на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Р. Фиданов мълчалив отказ на главния архитект на район Красно село Столична община за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект в ПИ с идентификатор 68134.203.451, местност Крива река, кв. 14, гр. София, ул. Яков Крайков 13, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок от съобщението за влязлото в сила съдебно решение по заявлението на Р. Фиданов. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, тъй като е налице нарушение на приложимия материален закон - 56, ал. 2 ЗУТ и приетата във връзка с тази разпоредба Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, приета с Решение 717 на СОС по Протокол 71 от 06.11.2014 г., в сила от 06.11.2014 г., посл. изм. и доп. с Решение 631 по Протокол 25/17.12.2020 г. Приел е, че към заявлението се представят документите по чл. 28, ал. 1 от Наредбата, които се съдържат в административната преписка, като в случая главният архитект на Столична община, район Красно село не е изследвал фактическата обстановка, не е събрал служебно или/и по искане на страните други доказателства, не ги е обсъдил, с което е лишил страната от възможността пълноценно да организира и проведе защитата си, а съда съответно да изследва правилното приложение на материалния закон. Приел е също, че въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което обжалваният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение съдържа установявания относно всички правнозначими факти, обосновани със събраните по делото доказателства. Правилно е установен и приложен материалния закон. Производството пред административния орган е започнало по заявление вх. РКС20-АХ00-5/22.05.2020 г. на Р. Фиданов за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект в ПИ с идентификатор 68134.203.451, местност Крива река, кв. 14, гр. София, ул. Яков Крайков 13, като е посочено, че се касае за павилион с предназначение за охрана, размери 240х300 см., модул-тип контейнер със стоманена самоносеща се конструкция. При тези данни главният архитект на Столична община, район Красно село, компетентен да се произнесе по искането, подадено на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ, е следвало да укаже на заявителя на основание чл. 30, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, представянето на необходимите за процедиране на искането писмени доказателства. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно допуснатите от административния орган административнопроизводствени нарушения. С разпоредбата на чл. 35 АПК, законодателят изрично е въвел изискване, че индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Разпоредбата съдържа императив и представлява гаранция за издаване на административен акт в унисон с принципите на законност, истинност и съразмерност. Административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при нарушение на приложимия материален закон и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да се остави в сила. При този изход на делото, разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника, по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, който размер е съвсем малко над минимално предвиденото, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,